В началото на мандата на новото управление председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова декларира, че формацията ще бъде конструктивна опозиция, която сочи грешките на властта, но и ще помага. Нищо такова не се забелязва в поведението на партията. Точно обратното – ГЕРБ развива подривна дейност, опитва се всячески да пречи и да саботира, да търси под вола теле.

Имаше един популярен виц „Заю, защо си с без шапка? Заю, защо си с шапка?“ Резултатът е, че каквото и да каже заека, все яде бой! Това е принципът, по който се ръководи ГЕРБ, критикувайки правителството и парламентарното мнозинство. Всяко действие или решение на кабинета е заливано от истерични тиради на нарочни брифинги в партийната централа, като основното действащо лице е бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Често му пригласят знакови лица от неговите правителства, които рисуват апокалиптични картини за бъдещето на държавата и обществото.

Същото е поведението и на парламентарната група, където няколко дежурни говорители скачат от местата си за щяло и нещяло, и с комсомолски плам громят всяко изказване, идващо особено от „Продължаваме промяната”, или удавят водещия на пленарното заседание в процедурни хватки.

Те, разбира се, не предлагат нищо, особено пък конструктивно, но се опитват да направят на пух и прах всяка идея на управляващите, обяснявайки авансово колко тя е глупава, неадекватна, популистка и до какви катастрофални последици ще доведе.  Факт е, че депутатите на Бойко Борисов са доста обиграни в парламентарните хватки, за разлика от младите и неопитни представители на „Продължаваме промяната”, които все още влизат в час.

Всъщност става дума за една декада от дългогодишни ползватели на парламентарните банки или бивши министри, тъй като години наред в тази парламентарна група е присъствало едно мълчаливо мнозинство, което не се изказва, но дисциплинирано натиска копчетата за гласуване, както му е наредено. И сега има такова. А на неговия фон няколко души се опитват да се изкарат големи разбирачи (от всичко) и капацитети от последна инстанция.

„Остриетата” на ГЕРБ в лицето на Десислава Атанасова, Тома Биков, Даниел Митов, Делян Добрев, Христо Гаджев и още няколко проявяват добра реактивност спрямо действията на управляващите, но дотам.

Ако изключим прословутия мораториум върху цените на тока, водата и парното, който подхлъзна новаците още в началото и който впоследствие самият Делян Добрев нарече „глупав”, ГЕРБ не предлага никакви идеи, алтернативи и решения на многобройните проблеми. Те по-скоро в засада изчакват какво ще направят управляващите, за да им се нахвърлят стръвно да ги критикуват – злобно, грубо, тенденциозно, манипулативно, с желание да удавят младоците в капка вода.

Очевидно силата, привилегиите и облагите на властта много им липсват (най-много на вожда им Бойко Борисов), и те не могат да се примирят, че някой ги е изместил от върха. Но най-вече прозират объркване и страх, че в бъдеще няма да ги има, защото им е минало времето и то няма да се върне. И това страшно им личи. Борисов трудно приема реалността, че вече не е нон стоп под светлината на прожекторите. Той продължава да се самоизживява като най-опитния, най-можещия, най-знаещия и някак си не може да разбере защо е натикан в ъгъла.

Всъщност, ГЕРБ е неадекватна опозиция и без грам въображение, защото тича след събитията и не показва да има каквато и да било стратегия на действие. Тяхната опозиционна дейност е по навик, предвидима и разчитаща преди всичко на действията на управляващите, които в първия възможен момент да бъдат заклеймени като погрешни и некадърни, без оглед на това какво всъщност се предлага или се прави. Тази стратегия, в която се залага само на критики и хули, вече сме я виждали в действие. Така те  започват да приличат на опозиционната БСП, която в продължение на четири години вдигаше шум и скандали, от които не произтичаше нищо смислено. Скандалите отшумяваха за няколко дни или се захлупваха от следващите, породени от действия или бездействия на правителството на Борисов.

Че ще гледаме пак същия филм се видя още в деня, в който президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова положиха клетва за втория си мандат. Групата на ГЕРБ шумно напусна пленарната зала, засегната от думи на Радев, свързани с наложения от Бойко Борисов мафиотски модел на управление. И какво от това? Погневиха се малко в кулоарите пред медиите, погледахме сеир и всичко се забрави. Всъщност те само това могат. През 2013-2014 година, когато пак за кратко бяха в опозиция, непрекъснато напускаха пленарната зала, излизаха, влизаха, играеха с кворума, опитвайки се всячески да провалят заседанията. Е, сега са научили и нещо ново – да викат министри за изслушване, за да се пропилява ценно парламентарно време, което всъщност би трябвало да се оползотворява за приемане на закони. Реформите чакат.

Многочасовите изслушвания и обсъждания въобще не са патент на ГЕРБ. Те научиха този номер от „Изправи се! Ние идваме!“ и „Има такъв народ“ в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Разликата е, че след 4 април министрите на ГЕРБ и техния патрон Бойко Борисов бягаха от парламента и пленарната зала като дявол от тамян. Докато след изборите на 11 юли служебните министри прекарваха почти цялото си работно време зад парламентарната трибуна.

Колкото и да не им се иска на депутатите от ГЕРБ, днешната им тежест в Народното събрание е повече от никаква. Парламентарният им капацитет също, защото изказванията им са скучни, а критиките към властта – лесно предвидими и достатъчно безинтересни.

Ако една партия има претенцията да представлява истинска опозиция и алтернатива за гражданите, тя трябва да предлага именно алтернативи. Да защитава позиции, да предлага политики, да мисли решения и нито едно от тези неща да не зависи от това, което управляващите предлагат.

Ако искат да оцелеят като партия, хората на Борисов трябва да стигнат сами до извода, че собствените им редици също се нуждаят от изчегъртване и проветряване. Иначе са обречени да последват съдбата на БСП – непрекъснато да пропадат в полза на по-младите и по-свежи политически субекти.

Елизабет Дафинова, Банкер