Правителството ще раздава пари на калпак – не с чували, а със самосвали“. Критичният коментар е на Николай Василев, бивш вицепремиер, а поводът за тази оценка са бюджетните разчети за 2022 г.  Но „прочитът“ на управляващите излъчва доволство. Премиерът Кирил Петков и заместникът му Асен Василев се хвалят, че са стъкмили бюджета така, че да не остане беден българин, и то без да вдигат данъци. Картината обаче изобщо не е толкова розова, както кабинетът я рисува?

Когато става дума за доходи и данъци, ставките са важни, разбира се, но също така важна е основата, която се облага. Освен това у нас най-омразният данък всъщност са осигуровките – не само защото процентите са високи, но и защото срещу вноските си хората не получават това, за което са плащали. От години анализатори и бизнес обясняват, че въпреки ниското облагане на доходите като цяло

данъчно-осигурителното бреме в България е прекомерно

и тази година ще натежи още повече – нищо че управляващите се перчат с непокътнати ставки. Бюджетните разчети за 2022  г. предвиждат минималната заплата да се увеличи от 650 на 710 лева. Това ще вдигне разходите на фирмите за заплати и осигуровки. Максималният осигурителен доход също ще бъде качен – от 3000 на 3400 лева. Това означава, че компаниите от добре платените сектори ще трябва да внасят по-големи суми за осигуровки, а чистите доходи на работещите там ще намалеят.

Само от тези две промени осигурителното бреме (вноските за социално и здравно осигуряване) ще се увеличи с 8.7%, се посочва в становището на Фискалния съвет за проектобюджет 2022. При това внушителното увеличение е само за времето след 1 април, защото тогава ще влязат в сила новите размери на минималната заплата и на осигурителния таван.

И това не е всичко. Пак от 1 април и т.нар. самоосигуряващи се лица ще трябва да внасят по-високи осигуровки. Защото и за тях се предвижда вдигане на минималния осигурителен доход от 650 на 710 лв. Това ще удари доходите на свободните професии. Още по-лоши са новините за хората, които си изкарват хляба в селското стопанство. За тютюнопроизводителите и земеделските стопани държавата планира овчарски скок на минималния доход, върху който да се осигуряват – от 420 лв. сега на 710 лв. от 1 април.

Ако обобщим дотук,

много българи ще изпитат реално намаление на доходите,

защото управляващите им налагат да се осигуряват върху по-големи суми – независимо какви пари изкарват. И много компании ще трябва да планират по-големи разходи, защото държавата им нарежда да качат минималната заплата и да повишат тавана за осигуряване.

Правителството готви изненада и за пушачите – наскоро финансовият министър обяви, че вероятно ще има вдигане на цигарените акцизи.

На фона на милиардите, които ще бъдат извадени от касите на фирмите и от джобовете на трудещите се българи, звучи като подигравка обещаното премахване на данъка върху лихвите. Става дума за облагането на доходите от депозити в банките. Данъкът беше въведен, когато лихвите бяха високи и тогавашният министър на финансите Симеон Дянков се чудеше откъде да изкара нещо допълнително за постната пица. Но в последните години лихвите по депозитите стигнаха до нулата, някои банки дори искат пари, за да държат депозити. Така че данъкът вече е напълно безсмислен – приходи от него почти няма.

Малко по-обнадеждаващо е другото обещание на вицепремиера Асен Василев – че ще минимизира данък „уикенд“. Какво означава „минимизация“, предстои да видим.

Проектобюджетът тепърва ще бъде нищен в Народното събрание и нищо чудно

депутатите да отрежат някои щения на изпълнителната власт

Съпротивата срещу вдигането на максималния осигурителен доход например е твърде голяма, а аргументите за тази стъпка издишат. Как е решено, че таванът трябва да се вдигне на 3400 – защо да не е 3200 или 5000 примерно, не е ясно. Същото е и с минималната заплата – какви показатели диктуват тя да стане точно 710 лева? Обективни критерии няма. Няма и гъвкави формули. Всеки знае, че за София или Стара Загора 710 лева са ниска заплата, но питайте какво мислят по въпроса фирмите в бедните райони – например във Видин и Кюстендил. Там това е почти непосилна заплата.

По принцип частният бизнес не чака покана или нареждане от политиците да качва заплатите – но го прави, когато има условия за това. Банките, колцентровете, IT компаниите, енергетиката и мн. др. повишават заплащането, защото печелят добре, а и конкуренцията за кадри е жестока. Но има други сектори, докарани до „нокдаун“ от ударите на ковид кризата и ценовия шок в енергетиката – като туризма и обществения транспорт например.

Борбата с корупцията, със сивата и черната икономика ще докара милиари в бюджета, обясняват всички „партии на промяната“, но явно не разчитат само на това, щом  зорлем вдигат данъчноосигурителното бреме. Което пък на свой ред създава риск –

хората с високи доходи ще се опитат да ги скрият,

за да не плащат и високи осигуровки.

Най-големият порок е, че при таван на пенсиите хората с високи доходи нямат никаква мотивация да плащат големи пари за осигуряване. Да не говорим, че богатите обикновено не разчитат на пенсия, те осигуряват старините си по други начини, с умни инвестиции и спестяване.

Българският модел е дълбоко сбъркан и неслучайно пенсионната система е в състояние на  фалит – ако бюджетът не помага, осигурителните вноски изобщо няма да стигат за пенсии. Лошото е, че спасителният пояс на хазната вече става огромен и струва милиарди.

Юлиана Бончева, Сега