Компанията на Гинка Върбакова „Инерком България“ окончателно осъди Комисията за защита на конкуренцията за незаконно блокиране на сделката ѝ за придобиването на българските активи на ЧЕЗ, съобщи Mediapool. Решението на петчленния състав на Върховния административен съд е, че антимонополната комисия е използвала незаконни мотиви и връща казуса за ново произнасяне.

През юли 2018 г. КЗК спря сделката за придобиването на електроразпределителното и електроснабдителното дружество в Западна България с мотива, че така придобиващата го пазарджишка компания „Инерком“ ще получи господстващо положение на пазара на електроенергия. Препъникамък се оказа притежаваният от фирмата на Гинка Върбакова бизнес с производство на слънчева електроенергия. Макар делът на соларните централи на „Инерком“ да бе нищожен, компанията предложи да прехвърли тяхната собственост, но антимонополният орган не взе предвид това. Така срокът за финализиране на сделката, договорен между „Инерком“ и ЧЕЗ изтече и чешката компания се отказа от сделката. След това бе сключена такава със застрахователния холдинг „Еврохолд“. Тя също бе забранена от КЗК – този път с мотива, че новият собственик можел хипотетично да дава гаранции на енергийните дружества при търговия на борсата за ток. Това бе оспорено пред ВАС и в крайна сметка сделката получи одобрението на регулатора.

В този случай върховният съд се оказа от ключово значение, защото делото на „Еврохолд“ срещу КЗК се разви много по-бързо от това на „Инерком“, въпреки че започна по-късно. Така компанията получи предимство и успя да купи активите на ЧЕЗ.

Сегашното решение на петчленен състав на ВАС е окончателно. Това означава, че КЗК трябва да признае гафа си, но няма как да разреши сделката на Върбакова за ЧЕЗ, защото тя вече е невъзможна.

След това Гинка Върбакова ще получи възможност да осъди безпроблемно държавата за поне 5 милиона евро неустойки по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Именно 5 млн. евро бе капарото, което „Инерком“ загуби поради пропадналата сделка с ЧЕЗ. Отделно Върбакова може да претендира за милиони за пропуснати ползи, административни разходи и похарченото за адвокати. Това има потенциала да се превърне в най-голямото дело, заведено срещу държавата по реда на ЗОДОВ.

ВАС окончателно се произнася, че КЗК е блокирала сделката за активите на ЧЕЗ, без да изпълни първия задължителен етап от процедурата – оценка на концентрацията чрез ускорено проучване. Това нарушение е съществено, защото законът не позволява забрана на концентрацията без преди това да има проведено ускорено проучване.

Методиката, по която работи КЗК, определя, че когато общият пазарен не надхвърля 15% на съответния пазар, концентрацията не би възпрепятствала съществено конкуренцията.

По делото на „Инерком“ срещу КЗК са назначени и изслушани две експертизи. Те показват, че делът на общите фотоволтаични мощности на ЧЕЗ и „Инерком“ представляват дял от 2.5%. Те произвеждат 2.7% от соларната енергия в страната. Това е далеч по-малък дял от въпросните 15%., но КЗК просто не е направила проучване преди да вземе решение.

„Като се е произнесла направо с решение, с което е забранила концентрацията между предприятия, КЗК е нарушила предвидената в закона процедура“, се казва в решението на съда.

Решението на антимонополната комисия за сделката на Върбакова бе взето в условия на силен политически натиск и неясни задкулисни машинации, включително от страна на чешкия енергиен концерн ЧЕЗ. Опозицията обвини правителството на Бойко Борисов в скрито придобиване на ЧЕЗ, след което Борисов определи сделката на „Инерком“ като „планирана операция“ за сваляне на правителството, с участие на руско-грузински офшорки и български банки. Тогавашните управляващи опитаха различни начини да попречат на Върбакова да получи българския бизнес на ЧЕЗ. Последвалото решение на КЗК изглеждаше като изпълнение на политическа поръчка от страна на уж независимия регулатор.