Красимир Каракачанов, бивш вицепремиер и лидер в оставка на ВМРО, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: 150-те години от рождението на Георги Николов Делчев само показаха доколко управляващата политическа класа в двете съседни държави не са оказва на равнището на неговия исторически гений на революционер-визионер, съумял да види през епохите и оковите на робството бъдещето на този регион. Подценяването на делото на Гоце Делчев, гарнирано с желанието да не ядоса домакините, подтикна премиерът Кирил Петков при първото му посещение в Скопие да не поднесе цветя и не отдаде почит пред неговата памет. Нататък се оказа лесно – Пендаровски прие ОМО „Илинден“, Драги Георгиев предложи историческата комисия да се замрази 2-3 години, Ковачевски и Османи заминаха за Брюксел в деня на неговата годишнина. И какво се оказа – можем да дотираме самолетната линия Скопие-София, но Гоце Делчев сякаш вечно ще ни разделя? Наш гост е бившият вицепремиер и лидер в оставка на ВМРО Красимир Каракачанов. Какви мисли ви навяват тези събития от годишнината на Гоце Делчев?
Красимир Каракачанов: Вижте, ясно е, аз за разлика от настоящия премиер Кирил Петков, който не е живял в България и не си е направил труда да прочете нещо за историята на България, още по-малко по темата „Македония“, аз за разлика от него съм наясно, какво се случва в Скопие, и много пъти съм казвал, че когато България се държи прекалено любезни, прави отстъпки, които тя смята за жестове на добра воля, в Скопие това не се разбира като жест на добра воля, а се разбира като слабост и готовност за компромис. Всъщност, въпреки че пресслужбата на Министерския съвет пусна информация за някакви съвместни чествания, такива съвместни чествания в България и Македония по повод 150 години от рождението на Гоце Делчев нямаше. Защото, забележете, какво се случи в Скопие: в Скопие всъщност официалното тържество, на което присъстваха македонските управляващи, беше в 09.30 часа сутринта. То приключи някъде към 11.00 часа българско време. В 13.00 часа там се появи българският външен министър, придружен, забележете, не от своя колега външният министър на Северна Македония, а придружен от министъра на културата. Едва ли не Скопие какво показва – ние си правим нашето тържество, а това, че тук ни се натръпва някаква българска министърка – добре, ще й пуснем някой, който не е на нейното ниво като придружител и това е. Самият президент Пендаровски когато го питаха журналистите в Скопие, имало ли е съвместно честване, той каза: „Не знам да има съвместно честване“ – директно и откровено. За какви съвместни чествания ми говори Кирил Петков? Той или не е в час, какво се случва, или смята, че може да ни направи на глупаци за пореден път. Хайде да се върнем в България – ако говорим за съвместно честване, кой беше представителят на Северна Македония на тържеството в Благоевград тази вечер – никой, никой. Дори посланикът, те нямат посланик от 2 години, но дори временно изпълняващият тази длъжност не отиде дотам. Тоест, съвместни чествания нямаше. Това, което вие споменахте във вашия анонс, ако го вземем предвид изказването, тоест, действията на Пендаровски буквално няколко дни след като Кирил Петков ходи да им прави теманета, отиде им на крака в Скопие, той първо, веднага след срещата с нашия премиер заяви директно: „Какви българи в Македония и каква промяна на Конституцията? България да си промени Конституцията и да признае македонското малцинство“. Изключително нагло изказване на президента на една държава, която очаква от нас да я подкрепим за започване на преговори с Европейския съюз. Няколко дни по-късно същият този Пендаровски прие в Скопие делегация на незаконна сепаратистка организация ОМО „Илинден“. Това не са ли ясни знаци, какво е намерението на Скопие? От друга страна, неслучайно излезе членът на историческата комисия Ванчо Георгиевски, който не е кой да е, а той е под прякото ръководство, и това е публична тайна, знаят го всички членове и от българска, и от македонска страна в комисията, той директно получава своите инструкции за работата си от шефа на македонските специални служби Виктор Димовски, който отговаря за тази комисия от първия ден на нейното създаване. Какво още трябва да се случи, че българският министър-председател да спре да се държи като управител на индианска провинция в Канада и да почне да се държи като министър-председател на една държава с достойнство, каквато е България. Това се случи днес – за пореден път наивността и глупостта, а може би желанието да се изпълни чужда поръчка на по-големите ни братя в момента съюзници, доведе до поредното унижение на България. Това се случи на връх 150-я рожден ден на големия български революционер Гоце Делчев. Вземете и речта на българския премиер в Благоевград – да оставим настрана, че в една папка някой му беше написал нещо, и той трудно го четеше, сричаше, това е срам, но да го оставим настрана, ами тя речта му е като реч на как да ви кажа, на някой африкански посланик дошъл в България и поканен на паметника на Гоце Делчев, а не като премиер на суверенна държава.

Водещ: Не като българин.
Красимир Каракачанов: Не като българин. Извинявайте, но ако някой мисли, че може да дойде и да експериментира в България някакви идеи, подсказвани му от чужди посолства или чужди фактори, ние най-накрая трябва да кажем: „Извинявайте, но царят е гол. Царят е гол. Няма нови дрехи“ – спомняте си тази приказка, която сме учили в училище навремето. Той вероятно и това не е чел, защото в Канада може и да не го е учил. Това е истината. И тя се вижда, и доведе още на 32-ия ден от управлението на това правителство до разрив между президент и премиер. Президентът, който ги извади от нищото тези момчета с идеята уж да продължават някаква промяна, само на 32-я ден им дръпна ушите, защото ги вижда, какво правят. Тези хора явно нямат никакво намерение да служат на българските национални интереси. Но това е, за съжаление, положението.

Водещ: На още нещо искам да обърна внимание, г-н Каракачанов, Сдружението на историците в Северна Македония излезе с протест и загриженост по повод на съобщението, че България и Скопие биха могли да подготвят съвместно честване на годишнината от рождението на Гоце Делчев. И предупреждават: „Ако такова политическо решение наистина бъде взето, това би било фатален удар върху македонската самобитност“. И за да не се накърни македонската идентичност, отиват Ковачевски и Османи в Брюксел, нашите властимащи се правят на „дръж ми шапката”, а ние тук стоим и се чудим, какво да обясняваме.
Красимир Каракачанов: Какво имаме да обясняваме ние? Аз съм го казал отдавна и мисля, че когато аз бях вицепремиер на Република България и участвах в изготвянето на политиката ни, политиката беше ясна – в края на краищата не България се моли на Македония да влезе в Европейския съюз, а Македония иска да влезе в Европейския съюз. Извинявайте, но след буквално за 10 дни една поредица от унизителни актове, които ни сервират от Скопие, България трябва да вземе ясна и достойна позиция и да каже простичко и ясно: „Вижте сега, ние имаме договор, подписан на 1 август 2017 година, сега сме в началото на февруари 2022 година – близо 5 години вие не изпълнявате нищо от този договор, абсолютно нищо. В този договор са записани няколко фундаментални неща: честване на исторически събития и личности от общата и история. Там се говори за общата ни история. Ако вие не желаете да спазвате договора между България и Македония, следователно няма смисъл повече да се напъваме и да разговаряме. Ако искате да спазвате и когато решите да спазвате договора и да бъдете конструктивни в нормалния диалог, обадете се, ще продължим да говорим. Спираме разговорите, докато вие не решите всъщност какво искате“. Вие във вашето изложение и във вашия въпрос пропуснахте още един факт – лидерът на опозицията Мицковски вчера в парламента се е държал като кръчмарски, как да кажа, хайде да не го обиждам, но се е държал като в кръчма – България да се извиняла. За окупацията, за евреите, България да се извини за какво ли не.

Водещ: За фашизма, за всичко.
Красимир Каракачанов: Направо. За същия този фашизъм, който същият този Кирил Петков заяви в Скопие, че съществувал в България. Извинявайте, за какво говорим? Значи, тези хора, те не знаят на кой свят се намират. Те много добре осъзнават и виждат, че в следствие на външен натиск нашият премиер е дошъл с идеята да изпълни чужда поръчка. Може би са им казали: „Спокойно, това е нашето момче, дето сме го назначили. Той ще клекне. Спокойно, чакайте малко“. И те са държат нагло и нахално. Да де, може да са те определили в американското посолство да станеш премиер на България, но е нормално като си се заклел, ти си се клел пред Българската конституция, че ще спазваш законите на България, Конституцията на Република България и ще работиш в интерес на българския народ. Там не пише, че работиш в интерес на една или друга чужда държава. Всъщност, за какво говорим за Конституцията, като тази същата Конституция, в която той се закле, той я наруши още преди да се закълне в нея, но това е друга тема. Сега, много хора казват: „Ама то какво стана, дойдоха уж промяната, пък промяната вдигна цените на тока, на газа, на хранителните продукти“ – отговорът е много простичък: тези хора ви обещаха да изчегъртат предишните. Те се опитват да ни изчегъртат като почнат с идеи за съдебни реформи, уволниха включително чистачките в министерствата. Сега, друг е въпросът, че назначиха роднините си, приятелите си, но те не са ви обещавали да намалят цената на тока, а и вие не сте им го поискали. Те искаха да изчегъртват. Да, вие им гласувахте да изчегъртват. Сетих се, като казах за чистачките и за роднините и приятелите, ако аз като вицепремиер преди 4 години бях назначил жена ми на 3 държавни служби, както го направи сегашният вицепремиер в това правителство, жена ми да заема 3 държавни длъжности – такива, разбира се, хубави длъжности, от които получаваш по 4-5 хиляди лева за всяка длъжност, пък всъщност я изпълняваш една от трите, я не – какво щеше да се случи с мен и как щяха да реагират медиите в България? Сигурно щяха да ме гръмнат и да ме вземат на балон, както се казва. Само че не го виждаме това, то се приема за нормално. Да нарушиш Конституцията е нормално, да назначиш роднините си и приятелите си на държавни служби е нормално. Ако това е промяната в България – извинявайте, ама то това го виждаме 30 години, каква промяна е това? Същото е по темата „Македония“. По темата „Македония“ това правителство подготвя същото национално предателство, каквото извършиха комунистите през 1946 година, признавайки претенциите на Титова Югославия за македонско малцинство в България, отказвайки се от българската история и казвайки, че цялата история на българския народ в Македония, включително и Гоце Делчев, не са българи. Апропо за вашите слушатели да припомня, че костите на Гоце Делчев, пред които днес в Скопие ходят да се кланят македонските политици, те бяха в София и бяха предадени на Скопие именно от едно подобно предателско правителство. Костите на Гоце Делчев. Сегашното правителство не прави ли същото? Абсолютно същото. Аз съм убеден, за съжаление, че този велик българин – Гоце Делчев, се върти в каменния си саркофаг в сърбоманската църква в Скопие… Казвам сърбоманска, защото църквата „Свети Спас“, в която са положени костите му, е била сърбоманска църква още от началото на ХХ век. Тя не е била част от Българската екзархия. За Гоце Делчев, който е бил учител на Българската екзархия, и забележете – учител не по македонски език и македонска история, а по българска история и български език. Е, това е действителността в момента. Има едни нахалници в Скопие, които смятат, че могат да се подиграват с България. Имаме едни бездушници в България, които наричат себе си някаква „промяна“, които са готови да обслужват тяхната наглост и нахалство. Това е положението и равносметката от този ден.

Водещ: Случайно ли македонският президент Пендаровски сравни българския премиер Кирил Петков с бореца срещу апартейда в ЮАР Нелсън Мандела и обвини предишното българско правителство за това, че е имало някакви министри, които били сипели език на омраза, обидна реторика били използвали?
Красимир Каракачанов: Аз не знам някой в България да е наричал населението на Северна Македония или политиците на Северна Македония „татари“ или „монголи“, или да ги е наричал „цигани“ и т.н. Но днеска тази агитка, която беше строена да посрещне българската министърка на външните работи, викаше „Бугари татари“. Извинявайте, ама вие чухте ли на площада в Благоевград някой да скандира „Македонски цигани“ или да извади такъв надпис? Не чухте, нали?

Водещ: Няма да чуем.
Красимир Каракачанов: Да, защото в България никога не се е случвало това. В България към Македония отношението винаги е било като към хора, с които сме една кръв.

Водещ: Като към братя.
Красимир Каракачанов: Което е така. Политиката на омраза, политиката на насаждане на цялата тази гнусотия, която виждаме и днес, е политика на македонските правителства. И е изключително нагло от страна на президента Пендаровски да твърди, че България е насаждала език на омразата. Извинете ме, хайде да отворим учебниците – учебника по история в България и учебника по история в Македония. В учебника по история в България – да, ще прочетат за Гоце Делчев, че е деец на българското национално-освободително движение в Македония и Одринска Тракия. Точно така е. Български учител – също вярно като факт. Ще прочетете, че Илинденското въстание е вдигнато от българската организация ВМРО за освобождението на българския народ в Македония и Тракия. Ама няма да прочетете обидни квалификации. Тук е турското население от тогавашната Османска империя и тук е населението в сегашна Северна Македония. Отваряме учебника на Скопие и вътре четем: „Бугарите са татаро-монголско племе“. Т.е. ние, българите, сме татаро-монголи. „Българите са окупатори“, „Българите са фашисти“. Цар Самуил бил „македонски цар“, който не само се борел срещу Византия, но той се борел и срещу „бугарите“. Значи не само неверни исторически факти, но и обидни квалификации. Ние не сме чули българската публика да скандира обидни лозунги – било по мачове, било по подобни официални мероприятия, срещу някой македонски политик. В Скопие го чуваме всеки ден, и то обидни квалификации. Аз не съм чул български журналист да напише, не съм го прочел, не съм го и чул български журналист да напише обидна квалификация към македонските жени, докато в скопската преса няколко скопски журналисти си го позволяват – какви били българките. А един даже си позволи, който е член на техния Съвет на електронни медии, даже мисля, че е председателят на тоя техен съвет, да нарече българската външна министърка „фригидна кучка“, която той можел да купи за „две цървени“ – „две цървени“ бяха големите банкноти в бивша Югославия. Извинявайте, ама за какво говорим? И защо трябва да продължаваме да говорим за един подобен просташки елит в Скопие? Това е моят извод за ситуацията. И го казвам като човек, който 30 и няколко години не само чете по темата, но и реално работи по този въпрос. И тук идва някакъв младеж – ни лук ял, ни лук мирисал, за съжаление и пет страници не прочел, и започва да изпълнява някакви чужди поръчки под формата на нови отношения, нов климат. Какъв е новият климат? Нали го видяхме вече.

Водещ: Г-н Каракачанов, как ще завърши тая сага? Защото тя е сага. Ако беше само като при вас, както вие имате внук, който носи името Георги Николов Делчев – кръстен на Гоце Делчев. Но това е хубавият край на историята. А как ще завърши другата – историята между България и Северна Македония?
Красимир Каракачанов: Историята между България и Северна Македония ще завърши по начина, по който е завършвала винаги, когато политиците от едната или от другата страна на границата не са правили глупости. Между другото, между хората няма проблеми. Ей сега, ако отидете в Банско, ще видите, че е пълно с македонски туристи, които не държат в менюто да пише на т.нар. „македонски език“, много добре си четат български, опитват се да говорят дори книжовния български. Ако отидете утре пред Министерството на правосъдието, ще видите опашката от македонски граждани, които се редят и подават молби за българско гражданство. Ако отидете в който и да е български университет, ще видите десетки студенти във всеки един от тези университети, които са се записали да учат в България. Хората нямат проблем. Политическият елит в Скопие има проблем и много правилно са го казали днес тези т.нар. „историци“ в Македония – казвам „така наречени“, защото те не са историци, те са политическа поръчка. В Македония историята е в употреба за идеологически нужди. Те много правилно са го казали: ами, ако ние признаем, че Гоце Делчев е българин, къде отива нашата идентичност? Много правилно са го казали.

Водещ: То всъщност това е целият проблем.
Красимир Каракачанов: Точно така.

Водещ: Ако те признаят общите корени с българската история и език, те приключват като митология.
Красимир Каракачанов: Естествено.

Водещ: Целият балон, който градят в продължение на последните 30-40 години, той се пуква.
Красимир Каракачанов: То този балон е от 1944 година, вече. Целият сърбомански балон приключва. Този балон, който им беше внесен от Белград за изкуствена нова македонска нация и беше подкрепен от Съветския съюз.

Водещ: И беше инспириран от Коминтерна.
Красимир Каракачанов: Точно така, а сега подкрепян и от Русия. За съжаление, подкрепят същия тоя сърбомански балон и американците. Да, тяхната идентичност приключва, но аз не мога да разбера, защо трябва да крадеш историята на друг народ, за да се направиш на много стар, много древен, много умен. Много е просто. Австрия и Германия – до 1945 година австрийците са били не само част от германската нация, те и до ден днешен, ако ги попитате какъв език говорят във Виена, няма да ви кажат „австрийски“.

Водещ: Те казват „немски.
Красимир Каракачанов: Самата Австрия след Първата световна война се нарича Република Германска Австрия. Тези хора сега са две отделни държави – Австрия и Германия. Говорят един и същи език. Вие да сте чули австрийците да претендират, че примерно Фридрих Барбароса, да кажем, е австриец, а не е бил германец? Ами, няма да чуете, защото хората са възпитани, тях не са ги възпитавали сърбоманските мародери от Белград и учителите им от Коминтерна – те са завършили някакво нормално образование в нормална Европа. И до ден днешен австрийците си казват: Австрийската република съществува от 1918 година. Това е. Защо трябва да искаш да имаш история от 3000 години? Ние това им казваме: да, историята ни до 1944 година е обща. След 1944 година вие решихте да изпълнявате постановките на Титова Югославия, обявихте някакъв отделен народ, избихте хиляди хора, за да не бъдат българи, за да уплашите другите да се наричат „македонци“. Добре, това е ваша воля. Но ние няма как да се съгласим с вашата фалшификация. Че какъв ви е проблемът?! Обявете си, че сте си създали нацията в 1944 година. То така или иначе го има по протоколи – все пак това е средата на ХХ век, на снимки. Има снимки, фотографии, които те самите са си правили. Комисията по македонския език, която е написала на дъската новата азбука. Има протоколите, в които спорят и в които някои от т.нар. „учени“ в Македония 1945 година казват: „А бе, дайте да сложим две-три сръбски букви, да не е съвсем като българския език“. Има го в протоколите, те са го писали, не сме го писали ние. Самите те казват, че ще изберат битолския диалект, който е най-западен от българските говори, и ако вкарат сръбски думи, по-лесно ще го приближат до сръбския и ще го отдалечат от българския. Ама това те са го писали, не сме го писали ние. И това е истината. Те просто не желаят да се съобразят с истината. И искат да ни изнудят, буквално да ни изнудят, да ни извият ръцете, ние да се откажем от 1000 години от нашата история в името на това някакви комплексари в Скопие да се чувствали по-добре. Ама ако на Кирил Петков това му харесва – ами, защо се върна в България? Защо не отиде в Скопи, да станеш скопски политик? Прост въпрос – да си отговори сам.