В ДПС са нервни. Ужасно нервни. И причината е, че земята под краката им започна да се клати. Трусът беше предизвикан от новата власт, която начена жестока атака срещу фигури, които партията крепи и на които отдавна разчита за оцеляването си – депутата и бизнесмен Делян Пеевски, главният прокурор Иван Гешев и шефът на държавната антикорупционна комисия КПКОНПИ Сотир Цацаров. Последният вече беше принуден да си хвърли оставката.

А доскоро хората на Ахмед Доган живееха безметежен политически живот, макар че близо 8 години нямат директно участие в изпълнителната власт. Враждата им с бившите управляващи от ГЕРБ се ограничаваше до ритуална размяна на банални словесни остроти за заблуда на публиката. Междувременно двете партии успешно подпираха в продължение на години едно удобно за тях статукво в политиката. Най-тежката криза, която сполетя ДПС, беше вътрешна – предизвика я опитът на бившия му председател Лютви Местан, подкрепян от Анкара, да оспори позицията му в страната. В крайна сметка, движението се възстанови и сега дори е трета по големина политическа сила.

В последно време обаче нещата започнаха да се преобръщат в неблагоприятна за ДПС посока. И не става дума само за отлива на избиратели (над 600 хиляди през 2009 г. и 340 хиляди сега) – това е тенденция, която тревожи всички големи формации. За движението далеч по-сериозен проблем се явява радикалната промяна в съотношението на силите на политическата арена, което настъпи през 2021 г. Тогава се

появиха нови играчи, враждебно настроени спрямо статуквото,

които поставиха в позиция на кръгова отбрана ДПС и ГЕРБ в 45-ото и 46-ото Народно събрание. И ги подлагат на нарастващ натиск вече близо година.

Само по себе си това нямаше да бъде нищо повече от временно затруднение за двете партии. Тези парламенти бяха слаби, с извънредно кратък живот и на практика напълно непродуктивни, въпреки голямата шумотевица, която вдигнаха. Предвестник за по-сериозни бъдещи неприятности стана пресата, на която ДПС и ГЕРБ бяха подложени от служебните правителства на президента Румен Радев – първо с чистките в изпълнителната власт, а след това и чрез МВР по време на предизборните кампании.

Паралелно с това ДПС претърпя друг, далеч по-тежък удар –

когато САЩ наложиха санкции на една от най-значимите фигури за движението – бизнесмена и политик Делян Пеевски. Това действие имаше силен отзвук не само у нас, всички разбраха, че със санкциите по закона „Магнитски“, Вашингтон изпраща предупреждение, че няма да толерира поведението на определени политици и политически сили у нас.

Нещата тръгнаха съвсем на лошо за партията на Доган, когато властта поеха новото редовно правителство на Кирил Петков и подкрепящото го мнозинство в 47-ото Народно събрание. Управляващите се ползват с явната подкрепа на Вашингтон; съвсем явно показват, че ще продължат офанзивата срещу Делян Пеевки, като приемат закон за прилагане на американските санкции; вече започнаха да отстрелват ключови държавни фигури, които обществеността свързва с ДПС. Сотир Цацаров беше принуден да подаде оставка. А подстъпите около крепостта на главния прокурор Иван Гешев системно биват минирани от всички посоки, включително чрез подготовката за широкообхватна правосъдна реформа. Правителството показа ясно, че се готви да наложи и неговото отстраняване.

От ДПС са предусетили накъде отиват нещата още миналата година. Тогава Кирил Петков определяше Делян Пеевски като „символ на корупцията в България” и се заканваше, че първият му приоритет ще бъде смяната на Иван Гешев и Сотир Цацаров. Затова хората на Доган започнаха да действат по нова стратегия. На първо място – като

изпреварват всички инициативи на управляващите

в посока на борбата с корупцията и реформата в правосъдието. Депутати от движението внесоха законодателни промени, чрез които буквално преписаха приоритетите на четворната коалиция в областта на прозрачното разпределение на бюджетните средства. След това даже подготвиха и собствен проект за конституционни промени, засягащ съдебната власт и прокуратурата в частност. Показателно беше, че наблегнаха върху това, че промените не бива да са персонални – иначе казано, намекнаха да не се докосва Гешев. Не личи някой да им обръща внимание.

На второ място – депесарите се стремят да обезсилят реформаторските действия на парламентарното мнозинство. Така стана с новосъздадената конституционна комисия в Народното събрание. По замисъла на управляващите, комисията трябва да изготви промени в основния закон на базата на широк политически консенсус. Това обаче стана невъзможно, след като ДПС, ГЕРБ и „Възраждане” отказаха да участват в работата на органа.

Междwвременно, хората на Доган започнаха и поредица от атаки срещу властта. Замесиха Кирил Петков в схемата с т.нар. „златни паспорти” – нищо че в миналото заедно с ГЕРБ подкрепяха даването на гражданство срещу инвестиции на чужденци. Възползваха се от същата история, за да се опитат да изпратят пред прокуратурата правсъдния министър Надежда Йорданова. Даже се опитаха да намесят и Брюксел със сигнали и питания до Европейската комисия и Европейския парламент.

Тази трескава дейност обаче засега не изглежда да има особен ефект. От ДПС усещат, че е така, и точно чувството за безсилие в ситуацията ги кара да бъдат особено нервни. Това се проявява в яростното им, на моменти направо свирепо отношение към управляващите – като се започне от бруталните подигравки на лидера им Мустафа Карадайъ с Кирил Петков, и се стигне до квалификациите и предупрежденията, които лично самият Пеевски отправи към премиера. От партията схващат, че случващото се представлява и битка за общественото мнение. Но погрешно смятат, че могат да спечелят публиката с презрителни забележки и оскърбления срещу Петков. Изглежда не разбират, че така само изглеждат паникьосани и уплашени.

На какво се надява всъщност движението?

Тактиката им e ограничена във времето, докато четворната коалиция успее да смени състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), което ще им даде влияние върху съдебната система. Управляващите не са започнали същинската реформа. От ДПС вероятно залагат на това, че между ПП, БСП, ИТН и ДБ ще се появят пукнатини. Но засега опитите за разкол не минават. И Корнелия Нинова, и Слави Трифонов са подчертано сговорчиви.

Признаци за нови избори няма. Надеждите на ДПС се подхранват само от спорадични изявления от редиците на четворната коалиция, че предсрочен вот не бива да се изключва като вариант. Това обаче не стига, за да уталожи притесненията им от кризата, в която са изпаднали – най-сериозната от разцеплението на партията през 2015 г. досега. Заплашен е Пеевски – най-сериозният бизнесмен в редиците й. Заплашен е Гешев, когото ДПС фаворизира. Движението, което по-справедливо и вярно е да наричаме Фирмата, се изправя пред враждебна нему власт, която с времето може да се окаже твърде могъща. Фирмата се бори за оцеляването си и вади на показ истинското си лице. Повече няма какво да губи.

Людмил Илиев, Сега