Опитът за сплашване няма да постигне успех, заявяват от МВР в позиция разпратена до медиите, в която обясняват и несъстоятелността на заявката на прокуратурата.

Положените резолюции, цитирани в съобщението на прокуратурата, са върху докладни записки на оперативни работници, а това се вижда от самите разпространени от прокуратурата документи. Там пише „проверка по преписка“.

Към датата на поставяне на резолюциите няма образувано досъдебно производство, а само проверка. Цитираният чл. 15 ЗМВР се отнася за вече образувани досъдебни производства и работата на органи по разследването по реда на НПК.

В конкретния случай проверката се извършва по реда на ЗМВР, а не по реда на НПК. Това е полицейска проверка, за която МВР няма задължение да докладва незабавно на прокуратурата. При докладна записка от оперативен работник и наличие на предположение за извършено престъпление органите на МВР имат право да извършват задържане до 24 часа. Точно такава е и едната резолюция.

Посоченото правно основание от прокуратурата – чл.15, ал.5 ЗМВР, действително предвижда, че: „Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.“

Към момента на поставяне и на двете резолюции от заместник- директора на ГДНП по „Разследването“ действия по разследването не са били предприемани. Не са давани никакви указания за действия по разследване или съставяне на писмено мнение и не е упражнена каквато и да е друга намеса.

От МВР заявяват също, че ще продължат да работят по документиране и доказване на извършена престъпна дейност въпреки многобройните образувани проверки и досъдебни дела срещу тях. „Нееднократно главният прокурор подчерта , че прокуратурата води война не срещу МВР, а срещу престъпността, но подобни действия на прокуратурата остават усещането, че тя води война срещу органите на МВР.“

Поредицата образувани проверки и досъдебни производства срещу служители на МВР при спорни основания оставят горчивото усещане за саботиране при важни за страната разследвания, да се обезличи работата на службите на МВР и резултатите от тях. Такова поведение осигурява недосегаемост на престъпния контингент и е опасно за сигурността на страната.

Припомняме, първият подобен случай, в който прокуратурата обяви, че проверява действията на служители на МВР беше при разкриването на шпионска група от служители в „Арсенал“. Залавянето на групата стана през март месец 2021 г и случаят влезе в оборот на предизборната кампания. Няма информация до къде е стигнало разследването, но не е влязло все още в съдебна фаза.

Прокуратурата тогава се самосезира и образува производство за разгласяване на информация, която представлява следствена тайни и е изнесена без разрешение на наблюдаващия прокурор. Става въпрос за информацията, която дойде от МВР за операцията.

Вторият такъв случай дойде, когато бе обявено, че шефът на ГДБОП е заплашвал прокурори и е изисквал от тях да оттеглят искането за постоянно задържане под стража в замяна на информация за разплитането на случая с източването на парти по строителството на АМ „Хемус“.