От седмици гледаме как представителите на ДПС в парламента стръвно се нахвърлят върху министър-председателя Кирил Петков, вицепремиера Асен Василев и други членове на кабинета, предимно от квотата на „Продължаваме промяната“. Опитват се по всякакъв начин да спъват работата им, заливат ги със законодателни предложения и питания, но най-вече – с всевъзможни обвинения, включително за неща, които са се случили преди 5, 10 или 15 години. Като т. нар. златни паспорти, например.

Лидерите и остриетата на ДПС, досущ като колегите им от ГЕРБ, демонстрират познания по прилагането на т. нар. Принцип на огледалото. Тоест – прехвърлят върху опонентите си своите собствени грехове. И затова при всяко споменаване на Пеевски в Народното събрание, в Министерския съвет или в медийното пространство, факторите в Движението тутакси скачат и нападат „олигарха и медиен монополист Иво Прокопиев“. Приписвайки му куп всевъзможни вмешателства в голямата политика и наричайки правителството на Петков „марионетно“. Остава впечатлението, че ДПС иска да отхвърли от себе си всякаква отговорност и вина за досегашното управление на държавата, като същевременно прави всичко възможно да „прогони“ новите управляващи.

Защо ли за ДПС е жизненоважно опазването на досегашното статукво? Три десетилетия безметежен живот в българската политическа джунгла не са ли достатъчни? Ами видимите плюсове и невидимите бонуси от успешните пазарлъци с всяка една  власт – била тя червена или синя, царска или герберска – и те ли нищо не са?

Отговорът е пред очите ни. Освен феодализираните министерства и агенции, Движението постепенно овладя и съдебната система. И макар да твърдеше, че е опозиция на ГЕРБ, точно по времето на Бойко Борисов най-маститият бизнесмен на ДПС проходи, възмъжа и пусна пипала в почти всички сфери на държавното управление.

От тази гледна точка Движението има много какво да губи. А истерията, до която е докарано, е плод на най-обикновено безсилие. Оказа се, че мандатоносителите от „Продължаваме промяната“ не се страхуват, нямат зависимости, не се пазарят и не се продават.

Те няма как да бъдат притиснати и уплашени с методите, с които се вършеше мръсната работа през последните три десетилетия. Те просто са хора от друго поколение и от друга порода и ДПС няма никаква представа как да се справи с тях така, че да запази собственото си положение и влияние. И още нещо – явно върхушката на ДПС е осъзнала, че най-после е дошло времето за плащане на сметката.

Че този момент ще дойде подсказа и пресата, на която ДПС и ГЕРБ бяха подложени от служебните правителства на президента Румен Радев – първо с чистките в изпълнителната власт, а след това и чрез МВР по време на предизборните кампании.

Необичайното поведение на движението се дължи очевидно и на промяната на вътрешното статукво в него. По-всичко изглежда, че силната фигура там, безспорният авторитет вече не е основателят му и дългогодишен лидер Ахмед Доган, а друг. И този друг е Делян Пеевски – успял кой знае как за няколко години да се сдобие с милионни активи, скрита власт и огромно влияние. До такава степен, че председателят на партията и други ръководни фактори се държат като негови охранители и адвокати.

Преди време бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай беше казал, че Доган вече не е главният фактор в движението, а «златен затворник», очевидно изолиран от текущата реална политика. Сегашното поведение на Карадайъ, Хамид, Йордан Цонев сякаш потвърждават тази констатация. Защото ако почетният председател д-р Ахмед Доган можеше по някакъв начин да повлияе върху стратегията, тактиката и поведението на движението, те нямаше да са такива. Нямаше до такава степен да приличат на паникьосаните, недомислени, злобни, агресивни, арогантни и хаотични движения на ГЕРБ.

И най-накрая ДПС има голям проблем – техният благодетел и най-силна фигура Делян Пеевски, беше лошо ударен от американските ни партньори по глобалния закон „Магнитски“.

Колкото и кресливо Карадайъ и компания да обясняват, че нищо особено не се е случило, защото американската администрация се объркала под влияние на злонамерен към ДПС български „олигарх и медиен монополист“, тази санкция не е толкова безобидна и се отразява върху имиджа не само на конкретното лице, но и на свързаните с него, а и на политическата сила, към която принадлежи.

Премиерът Кирил Петков също им каза в прав текст, че вярва на американската администрация, а не на българската прокуратура. Вицепремерът Асен Василев пък недвусмислено обяви, че ще бъдат внесени необходимите закони за санкциониране и у нас на посочените в листа „Магнитски“ корупционери.

Освен това ясно се вижда, че въпросният чадър започва здраво са да се пропуква. Стожерите на ДПС, които бяха инсталирани на позициите, на които са, с основна задача да пазят главните му дейци от проверки и разследвания, биват отстранявани един по един. Сотир Цацаров беше принуден да подаде оставка от шефския пост в КПКОНПИ. А примката около главния прокурор Иван Гешев постепенно се затяга. Новите управляващи не са се отказали от неговото отстраняване и търсят начини да го направят, включително и с широкообхватна правосъдна реформа.

Още миналото лято Кирил Петков определи Делян Пеевски като „символ на корупцията в България“ и даде твърда заявка, че ще се справи с този проблем като първите стъпки ще бъдат отстраняването на Цацаров и Гешев.

Вероятно затова ДПС леко попромени тактиката през последните дни и все по-настоятелно се опитва да заеме място в първите редицата на реформаторите, внасяйки какви ли не законопроекти, „прицелени“ в борбата с корупцията и съдебната реформа. Плюс буквално преписаните приоритети на четворната коалиция в областта на прозрачното разпределение на бюджетните средства. Плюс собствен проект за ремонт на конституцията, засягащ и съдебната власт като цяло, и прокуратурата – в частност. И то с ужасно баналния аргумент, че промените не трябвало да са персонални, а да са принципни.

Едновременно с това, представителите на ДПС се опитват да обезсмислят реформаторските инициативи на управляващото мнозинство или поне да ги препънат или бламират. Така стана с временната конституционна комисия. Тя беше замислена като орган, който да обсъди проекти и предложения за промени в основния закон на базата на широк консенсус между управляващи и опозиция. Само че ГЕРБ, ДПС и  „Възраждане“ отказаха да участват в нея, с което на практика я обезсмислиха.

Едновременно с това, ДПС не спира с атаките срещу Петков и коалиционните му партньори, опитвайки се да съчини нов скандал с вехти мотиви. Става дума за т. нар. златни паспорти. Карадайъ и хората му неистово искат да докажат, че „Днешните“ са като „Вчерашните“ и затова нямат морално право да търсят сметка на „Онзиденшните“. Засега този замисъл търпи провал, нищо че Движението отнесе въпроса чак в Брюксел.

Елизабет Дафинова, Банкер