Отлюспването беше детската болест на СДС, която той носеше в себе си още от самото си раждане и от която не само, че не успя да се излекува, ами я завеща на отрочетата си, подвизаващи се и днес на българската политическа сцена. Това заболяване уж не беше типично за „червената столетница“, но по всичко личи, че Корнелия Нинова е успяла да го внесе на „Позитано“ 20…

Изключването и отстраняването с повод и без повод на хора, които имат мнение, различно от това на моментния партиен вожд, през годините докара десницата до едни жалки и безпомощни ЕООД-та, които представляват днес. БСП сякаш е тръгнала по тези стъпки под „вещото и мъдро“ ръководство на Корнелия Нинова.

След трите поредни катастрофални изборни загуби през миналата година, последното изследване на „Галъп“ отпреди няколко дни показа, че в момента социалистическата партия получава доверието на едва 5,5% от всички избиратели, а това е застрашително близо до 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание. Социолозите отчитат още, че заради слабите изборни резултати през ноември, „Демократична България” и БСП бележат „известна“ загуба на авторитет, нищо че в момента са във властта.

Когато в началото на миналата година лидерката на БСП подгони и поиска изключването на бизнесмена Георги Гергов, начинанието й получи одобрение сред широката членска маса, защото всички много добре знаеха кой е той. И участието му в криминалната приватизация, и не дотам чистите сделки, и заиграването му с ГЕРБ, и приятелството с Бойко Борисов, и лобирането за безпринципно общо управление на ляво-дясна коалиция.

С други думи – мястото му не беше в социалистическа партия. Така че изключването му беше възприето безболезнено с изключение на съпротивата на пловдивската организация, на която той беше шеф и благодетел.

През 2016 г. Гергов помогна за избора на Корнелия Нинова за председател на партията, вероятно са имали някакви договорки, вероятно нещо му е обещала, но почувствала се вече силна, държейки партийните юзди в ръцете си, новата социалистическа водачка явно не счете за нужно да спазва каквито и да било договорки. И логично настрои не само него срещу себе си, но и много други хора, които не бяха съгласни с нейните действия и методи.

Освен това след разправата с Гергов, този начин за справяне с несъгласните, които бяха обозначени като вътрешнопартийна опозиция, се хареса на Нинова и тя реши, че по този начин може да си осигури безоблачно властване в партията.

В края на миналата година изненадващо беше поискано изключването от БСП на Кирил Добрев – човек, който също помогна на Нинова да седне в председателския стол и известно време беше дясната й ръка (въпреки спорните моменти в биографията си). Впоследствие обаче Добрев не само се разбунтува срещу нейните действия и методи на ръководство, но през есента на 2020 г. се изправи срещу Нинова в пряк двубой за титлата „Лидер на БСП и левицата“!

При неговото  изключване вече настъпи раздвоение в партията. Част от широкото партийно ръководство и местните организации бяха против този акт, който определиха като саморазправа на Нинова с опонент.

Веднага след гласуването на лично верните на председателката членове на Националния съвет, синът на Николай Добрев беше поканен от няколко социалистически структури в страната да стане техен член, т.е. да бъде приет обратно в партийните редици, независимо че се погазва уставът. Засега Добрев се въздържа от тази възможност.

Апетитът идва с яденето, както се казва, и Корнелия Нинова продължи поединичното отстрелване на несъгласните с нея. Като същевременно продължава да се огражда с лично верни и лоялни партийци, възнаграждавайки ги с постове в партията или в държавата – министри, зам.-министри, областни управители, шефове на агенции и дирекции.

Преди броени дни с помощта на своите хора в Националния съвет тя успя да отстрани от поста му дългогодишния председател на най-голямата структура – Софийската градска организация на БСП, Калоян Паргов. Той също беше от хората, съдействали на Нинова да стане председател на партията за първи път, но също разграничил се от нея по-късно. И тъй като Паргов е и общински съветник, и председател на лявата група в Столичния общински съвет, не може толкова лесно да бъде прогонен. Затова пък с изфабрикувани и съшити с бели конци обвинения беше наказан и свален от партийната длъжност, която заемаше. Този път последва вълна от съпричастност и подкрепа от страна на редови социалисти, особено от софийската организация, за Калоян Паргов. Което показва, че този начин на саморазправа с неудобни за председателката хора все по-малко се приема в партията.

Паргов е прав, че софийската организация е една от малкото, които Нинова не е овладяла, въпреки че опита. През лятото на 2020 г. той беше преизбарн за председател на столичните социалисти със 102 гласа „За“, докато протежето на Нинова – Георги Свиленски, бе подкрепено от 87 души.

Покрай подадената и неприета оставка на Корнелия Нинова в началото на тази година имаше слух, че Паргов може да се кандидатира за най-високия партиен пост. И макар той да не обяви кандидатурата си, черните точки в „досието“ му продължиха да се трупат до… откриването на заветната формула за саморазправа с него: решението „Анти Паргов“ на Националния съвет е взето неприсъствено – на подпис, а обжалването му няма да доведе до нищо, както се получи с жалбата на Кирил Добрев.

В момента ясен фаворит за мястото на Паргов, начело на Градския съвет на БСП в София няма. Очевидно по-важното е било да се отстрани Калоян Паргов. Но е ясно, че лидерката на БСП ще се опита да пробута свой човек, за да може на местните избори през 2023-та така да дърпа конците и на тази структура, че за кандидат-кмет на София да бъде издигнат някои от нейните заслужили пудели.

Две неща правят впечатление: първо – Нинова отстранява хора, които са помогнали за избора й през 2016 г., и второ – разчистването на сметките е еднопосочно, без на „жертвите“ да им е дадена възможност за защита, без да бъдат изслушани и без предложенията за наказания да са обсъждани от когото и да било.

По всичко изглежда, че Корнелия Нинова, която в момента освен лидер на БСП е и вицепремиер и икономически министър в коалиционното правителство, се чувства силна и безнаказана, и няма да спре с партийните чистки. Вероятно скоро ред ще дойде и на младия юрист Крум Зарков, който събра смелост да предяви претенция към председателския пост в Столетницата. След това той беше напълно игнориран и изолиран от партийното ръководство.

В момента Зарков, заедно с евродепутата Петър Витанов и кмета на Перник Станислав Владимиров, които също се изявяват като опоненти на Нинова, се занимават с „апостолска” дейност – те обикалят структурите на БСП в страната и разговарят с партийните членове за случващото се в партията и за нейното бъдеще, като се стремят да привлекат повече млади хора в тези дискусии. Нещо като подготовка на „революция” отвътре. Това едва ли се харесва на Нинова, така че опитът за саморазправата с тази тройка обещава доста емоции…

Елизабет Дафинова, в. „Банкер“