Няма и една седмица от началото на войната, но изглежда все по-вероятно, че Владимир Путин върви към историческа загуба. Той може да спечели всички битки, но ще загуби войната. Неговият блян да възроди Руската империя винаги е почивал на тезата, че Украйна не е истинска нация, че украинците не са истински народ и че обитателите на Киев, Харков и Лвов жадуват за московска власт. Руският деспот е повтарял толкова пъти тази лъжа, че очевидно сам е повярвал в нея.

При планирането на нахлуването в Украйна, Путин стъпва на много добре известни факти. Ясно е, че във военно отношение Украйна е джудже пред мощта на Русия.

Ясно е, че НАТО няма да изпрати сили на помощ на Украйна. Ясно е, че зависимостта на Европа от руския нефт и газ ще накара държави като Германия да се колебаят за налагането на строги санкции. Поради тези известни дадености, планът му беше за силен и бърз удар срещу Украйна, обезглавяване на нейното правителство, поставяне на марионетен режим в Киев и изтърпяване на импотентната ярост на западните санкции.

В този план обаче имаше една голяма неизвестна. Както американците научиха в Ирак, а Съветският съюз – в Афганистан, много по-лесно е да се завладее една страна, отколкото да се задържи. Путин знае, че има силата да превземе Украйна. Но дали украинският народ ще приеме марионетна власт, подчинена на Москва? Путин заложи на тази възможност. В крайна сметка, нали това не е истинска нация и украинците не са истински народ? През 2014 г., хората в Крим почти не се опълчиха на руското нахлуване. Защо 2022 г. да е по-различна?

Само че от ден на ден става все по-ясно, че стратегията на Путин е губеща. Украинският народ се опълчи на нашествениците с цялото си сърце, спечелвайки възторга на целия свят, и с това печелейки войната. Предстоят още много тежки дни. Руснаците все още могат да завладеят цяла Украйна. Но за да спечелят войната, те ще трябва да задържат страната, а това ще е възможно само ако украинците го позволят. Това изглежда все по-малко вероятно.

С всеки унищожен руски танк и с всеки повален руски войник куражът на украинската съпротива расте. И с всеки повален украинец, омразата на украинците става по-силна. Омразата е най-грозното чувство. Но за потиснатите народи тя е скрито съкровище. Заровена дълбоко в сърцето, тя може да храни непреклонност в продължение на поколения. За да възстанови Руската империя, Путин има нужда от сравнително безкръвна победа и сравнително безомразен мир. С проливането на украинска кръв обаче тази негова мечта става невъзможна. И на смъртната присъда на Руската империя няма да бъде изписано името на Михаил Горбачов, а това на Путин. Горбачов остави руснаците и украинците братя; Путин ги превърна във врагове и с това гарантира, че украинската нация завинаги ще се отъждествява като противоположност на Русия.

Нациите, в крайна сметка, се строят върху истории. Всеки ден на тази война добавя нови и нови истории, които украинците ще разказват не само в мрачните дни пред нас, но и в десетилетията и поколенията, които идват след нас. Президентът, който отказа да напусне столицата и нахока американците, че му трябват оръжия, а не бягство; войниците от Змийския остров, които пратиха руския военен кораб „на майната си“; цивилните, които опитаха да спрат с жива верига руските танкове. Това е градивният материал на нациите. И в края на краищата тези истории са по-могъщи от танковете.

Руският деспот би следвало да знае това по-добре от всеки друг. Като дете той е захранен с историите за руската храброст в блокадата на Ленинград. Днес той създава нови истории, само че в тях си отрежда ролята на Хитлер.

Историите за храбростта на украинците дават смелост не само на украинския народ, но и на целия свят. Те дават кураж на правителствата в Европа, на Америка, даже на потиснатите жители на Русия. Ако украинците могат да спрат един танк с голи ръце, германското правителство ще намери смелост да им изпрати противотанкови оръдия, американците ще дръзнат да отрежат Русия от SWIFT, а руснаците ще дръзнат да обявят публично несъгласието си с тази безразсъдна война.

За съжаление, тази война се очертава да е дълга. Но най-важният изход вече е решен. Последните дни доказаха на цял свят, че Украйна е истинска нация, че украинците са истински народ и че те определено не желаят да живеят под покрива на нова Руска империя. Главният въпрос, който продължава да стои, е колко време ще отнеме на това послание да пробие дебелите стени на Кремъл.

Ювал Ноа Харари, в. „Гардиън“