Ето какво се случва, когато глутница парцаливи хиени, чакали и дребни гризачи закачат руската мечка: нов геополитически ред се ражда със спираща дъха скорост.

От драматичната среща на руския Съвет за национална сигурност до историческия урок, преподаден от президента Путин, и последвалото раждане на бебетата близначета – Луганска и Донецка народна републики, чак до техния призив до президента Путин да се намеси военно, за да изгони подкрепяните от НАТО украински обстрелващи сили от Донбас – всичко това беше безпроблемен процес.

(Ядрената) сламка, която (почти) пречупи гърба на мечката и я накара да удари с лапи, беше Зеленски. Комедиантът, върнал се от напоената с русофобия Мюнхенска конференция за сигурността, където беше приветстван като месия, казал, че Будапещенският меморандум от 1994 г. трябва да се преразгледа и Украйна да бъде въоръжена с ядрено оръжие.

Това би било

еквивалент на ядрено Мексико

южно от „Хегемона“.

Путин незабавно обърна „Задължението за защита“ с краката нагоре: американската концепция, измислена за започване на войни в Близкия изток и Северна Африка (някой помни ли Либия?), беше пригодена, за да спре бавно течащия геноцид в Донбас.

Първо беше признаването на бебетата близнаци – най-важното външнополитическо решение на Путин от Сирия през 2015 година. Това беше прелюдия към следващото действие, променило правилата на играта: „специална военна операция, насочена към демилитаризацията и денацифицирането на Украйна“, както го определи Путин.

До последната минута Кремъл се опитваше да разчита на дипломация, обяснявайки на Киев нужното, за да предотврати бурята: признаването на Крим за руски, да изостави плановете за присъединяването към НАТО, да се преговаря директно с бебетата-близнаци – анатема за американците от 2015 година. Най-накрая разоръжаването на Украйна и обявяването й за неутрална страна.

Покровителите на Киев, както се очакваше, никога нямаше да се съгласят на този пакет – както и не приеха основния пакет, който наистина има значение: руските искания за „неделима сигурност“.

Последвалите събития станаха необратими

За секунда всички украински сили между така наречената линия на контакт и първоначалните граници на Донецка и Луганска области бяха обявени за окупирана територия на два руски съюзника, които Москва се е заклела да защитава.

Махайте се, иначе… „Иначе“ дойде като буря: Кремъл и руското Министерство на отбраната не блъфираха. Насрочено за края на речта на Путин, обявил операцията, руснаците обезглавиха с високопрецизни ракети всичко, имащо значение по отношение на украинската армия за един час: ВВС, ВМФ, летища, мостове, щабове, цялата флотилия турски дронове „Байрактар“.

И това не е само грубата сила на Русия. Участва и артилерията на едно от бебетата-близнаци – ДНР, която удари щаба на ВСУ в Донбас, който всъщност приютяваше цялото военно командване на украинската армия. Това значеше, че украинският Генерален щаб веднага загуби контрол над всичките си войски.

Това беше

обратна версия на операция „Шок и ужас“ в Ирак

преди 19 години: не за завоевание, не като прелюдия за инвазия и окупация. Политическото и военното водачество в Киев дори нямаше време да обяви война. Замръзна. Деморализираните войници започнаха да дезертират. Пълен погром за един час.

Отново започна водоподаването за Крим. Хуманитарните коридори бяха предоставени за дезертьорите. „Останките“ сега включват що-годе непокътнатите нацисти от батальона „Азов“, наемниците, тренирани от обичайните заподозрени от „Блекуотър“/“Академи“ и шайка салафитски джихадисти.

Очаквано западните корпоративни медии полудяха, описвайки случващото се като дългоочакваната руска „инвазия“. Напомняне: когато Израел постоянно бомбардира Сирия и когато династията на Сауд постоянно бомбардира йеменски цивилни, натовските медии дори не изцвърчават.

Изглежда, че реалната политика демонстрира възможния краен резултат (Чуйте ръководителя на ДНР Денис Пушилин: „Специалната операция в Донбас скоро ще приключи и всички градове ще бъдат освободени“).

Скоро ще станем свидетели на раждането на независима Новоросия – източно от Днепър, на юг по протежение на Азовско/Черно море, както когато е присъединена към Украйна от Ленин през 1922 г. Но сега напълно в съответствие с Русия и осигуряваща сухопътен мост към Приднестровието.

Украйна, разбира се, ще загуби всякакъв достъп до Черно море. Историята обича да си прави номера: това, което е било „подарък“ за Украйна през 1922 г., може да се превърне в прощален дар сто години по-късно.

Време е за конструктивно унищожение

Ще бъде завладяващо да наблюдаваме това, което проф. Сергей Караганов майсторски описа в детайли като новата доктрина на Путин за конструктивното унищожение и как тя ще се свърже със Западна Азия, Източното Средиземноморие и по-нататък по пътя на Глобалния Юг.

Президентът Ердоган, церемониалният султан на НАТО, определи признаването на бебетата-близнаци като „неприемливо“. Нищо чудно: това определено разби всичките му сложни планове да се представи като привилегирован посредник между Москва и Киев по време на предстоящото посещение на Путин в Анкара. Кремъл – както и Министерството на външните работи – не си губи времето в разговори със слугите на НАТО.

Лавров, от своя страна, имаше скорошно, много продуктивно споразумение със сирийския външен министър Фейсал Мекдад. Русия организира грандиозна демонстрация на стратегическите си, хиперзвукови и други ракети, с участието на МКБР „Кинжал“, „Циркон“, „Калибър“, „Ярс“, „Искандер“ и „Синева“ – ирония на иронията, в синхрон с фестивала на русофобията в Мюнхен. Паралелно с това корабите на ВМС на Русия от Тихоокеанския, Северния и Черноморския флот извършиха серия от учения за търсене на подводници в Средиземно море.

Доктрината на Путин дава предпочитание на асиметричното. Езикът на тялото на Путин в последните му две важни речи изразява едва ли не максимално раздразнение. Все едно осъзна, донякъде с примирение, че единственият език, който тези неоконсерватори и

„хуманитарни“ империалистически психопати от Вашингтон

разбират, е здраво разтрисане (те определено са глухи, неми и слепи за Историята, Географията и Дипломацията. Да не говорим, че така и не са приели поражението си в Сирия.)

Правителството на Съединените щати непрекъснато лае за „териториален суверенитет“. Така че нека си представим, че Кремъл поиска от Белия дом пътна карта за излизане от Сирия: в края на краищата американците незаконно окупират част от сирийската територия и най-вече докарват допълнително бедствие към сирийската икономика, като крадат нейния петрол.

Генералният секретар на НАТО Столтенберг обяви, че алиансът изтрива праха от своите „планове за отбрана“:

това не е повече от криене зад скъпите бюра в Брюксел

Те са толкова незначителни в Черно море, колкото и в Източното Средиземноморие – тъй като Империята остава доста уязвима в Сирия.

Сега има четири руски стратегически бомбардировача ТУ-22М3 в базата „Хмеймим“, всеки от които може да носи три противокорабни ракети С-32, които летят със свръхзвукова скорост 4,3 Маха с обхват от 1000 км. Никаква система „Иджис“ не е в състояние да се справи с тях.

Русия в Сирия също е разположила няколко МиГ-31К в Латакия, оборудвани с хиперзвукови „Кинжал“ – повече от достатъчно, за да потопят всяка американска надводна група, включително самолетоносачна, в Източното Средиземноморие. САЩ нямат никакъв механизъм за противовъздушна отбрана с дори минимален шанс да ги прихванат.

Така че правилата се промениха. Драстично. Хегемонът е гол. Новата сделка започва с преобръщането на структурата след Студената война в Източна Европа напълно с главата надолу. Следва Източното Средиземноморие. Мечката се завърна, миличките ми. Чуйте я как реве.

Пепе ЕСКОБАР,    www.sgeb.site