Руската инвазия срещу Украйна ще влезе в историята като едно от най-големите непредизвикани военни престъпления на ХХI век. Трагедията можеше да бъде избегната до последната минута преди криминалната агресия на Путин. Ако искаме да отговорим на трагедията по начин, който да помогне на жертвите и да предотвратим още по-лоша бъдеща катастрофа, трябва да научим в какво сгрешихме и какво трябва да се поправи. Героичните жестове може да са удовлетворяващи, но няма да помогнат. Това заяви Ноам Чомски, ученият, определян като един от най-значимите живи интелектуалци, в ексклузивно интервю за изданието Truthout.

Въпреки това, пред лицето на тази ужасяваща инвазия, САЩ трябва да изберат кризисната дипломация пред военната ескалация с Русия, тъй като последната представлява „смъртна присъда за човечеството, без победител“, твърди Чомски.

Руското нападение срещу Украйна е голямо военно престъпление, което може да се нареди до инвазията на САЩ срещу Ирак, или до съвместната война на Хитлер и Сталин срещу Полша през септември 1939 г., категоричен е Чомски. Той обаче припомня, че опасенията на Русия за сигурността ѝ, свързани с евентуалното разширение на НАТО на Изток, не са били приети на сериозно от САЩ и Запада. За това са предупреждавали редица специалисти по Русия.

Той припомня и острата реакция на Русия след поканата на президента Джордж Буш-младши към Киев да влезе в Алианса. Тази криза зрееше 25 години, докато САЩ с презрение отхвърляха руските тревоги и най-вече двете червени линии на Москва – Грузия и най-вече Украйна, коментира Чомски. Трагедията можеше да бъде избегната до последната минута преди криминалната агресия на Путин.

Ако искаме да отговорим на трагедията по начин, който да помогне на жертвите и да предотвратим още по-лоша бъдеща катастрофа, трябва да научим в какво сгрешихме и какво трябва да се поправи. Героичните жестове може да са удовлетворяващи, но няма да помогнат.

Разбира се, че САЩ и техните съюзници са нарушавали международните закони, без да им мигне окото, но това не оправдава престъпленията на Путин. Косово, Ирак и Либия не могат да бъдат оправдание. Опциите, които остават след инвазията, са мрачни. Най-малко лошата е да подкрепим дипломатическите възможности, които все още съществуват и поне до преди няколдо дни бяха постижими – неутралитет на Украйна в стил Австрия и някаква версия на Минск 2 с някакъв федерализъм. И непременно – да оставим някаква пътечка за отстъпление на Путин, иначе последствията ще бъдат много по-ужасни, отколкото можем да си представим.

Междувременно трябва да положим всички усилия да помогнем на изгонените от домовете им жертви на агресорите, на хилядите храбри руснаци, които се противопоставят на престъпленията на своята държава с голям риск за самите себе си.

Ние обаче сме длъжни да намерим начин да помогнем да една много по-голяма група жертви – целия живот на земата. Тази трагедия се случва в момент, в който всички велики сили, всички ние сме изправени пред предизвикателството да поставим под контрол бича на заплахата от екологична катастрофа.

В същото време крайно необходимите стъпки са блокирани, дори се дава заден ход, като жизнено важни ресурси се използват за унищожение, а светът е на път да разшири използването на изкопаеми горива, включително най-опасното и достъпно от тях – въглищата, отбелязва Чомски.

Трудно е да се прогнозира едно бъдещо съперничество между Русия (евентуално в съюз с Китай) и Запада, отговаря на заключителния въпрос Чомски. Засега, Китай играе хладнокръвно и прокарва програмата си за икономическа интеграция на голяма част от света в рамките на своята разширяваща се глобална система, като само преди няколко седмици инкорпорира Аржентина в своята инициатива „Един пояс, един път“, докато неговите противници се унищожават взаимно.

Както казахме вече, противопоставянето е „смъртна присъда за човечеството“, няма да има победители. Ние сме на повратна точка от човешката история. Това не може да бъде отричано, нито пренебрегвано.