Президентът на Украйна Володимир Зеленски отново призова руския президент Владимир Путин за диалог, като подчерта, че Украйна е готова да говори и да търси компромиси, но не е готова да капитулира.

В интервю за американския канал ABC News Зеленски заяви: „Първо, аз съм готов за диалог, но не сме готови за капитулация. Защото не става дума за мен, а за хората, които ме избраха. Относно НАТО загубих интерес към този въпрос, след като разбрахме, че Алиансът не е готов да приеме страната ни. НАТО се страхува от противоречиви неща и конфронтация с Руската федерация“, смята той.

Зеленски отбеляза още, че Украйна не иска да бъде държава, която „моли за нещо на колене, а ние няма да бъдем такава държава, аз не искам да бъда такъв президент“. „Говоря за гаранции за сигурност. Мисля, че можем да обсъдим и да намерим компромис по точките за временно окупираните територии и непризнатите републики, които не се признават от никого освен от Руската федерация“, каза той. Зеленски също подчерта, че ключовият въпрос е как ще живеят хората в тези територии, които искат да бъдат част от Украйна. „Това, което трябва да се направи, е, че Путин трябва да започне да говори, да започне диалог, вместо да живее в информационен заблуда“, добави президентът.

Украинският министър на външните работи Дмитрий Кулеба заяви в понеделник, че Украйна желае да проведе преки разговори между президента Владимир Зеленски и руския му колега Владимир Путин, тъй като Путин е този, който взема окончателните решения, информира Нова тв.

„Отдавна искаме пряк разговор“, заяви Дмитрий Кулеба по време на телевизионно участие, съобщи Анадолската агенция.

Като отбеляза, че Зеленски не се страхува от нищо, включително и от пряк разговор с Путин, той каза: Ако Путин не се страхува от нищо, нека дойде, да седне и да разговаря.

Войната на Русия в Украйна, която започна на 24 февруари, предизвика международно осъждане, доведе до финансови санкции срещу Москва и предизвика отлив на световни фирми от Русия.

По данни на ООН от началото на войната в Украйна са загинали най-малко 406 цивилни граждани, а други 801 са били ранени. Международният орган обаче твърди, че условията на място са „затруднили проверката“ на истинския брой на цивилните жертви.

Повече от 1,7 милиона души са избягали в съседни държави, съобщи Агенцията на ООН за бежанците.