От създаването си до днес ГЕРБ продължава да е партия изградена и съществуваща около своя първи и единствен лидер Бойко Борисов. Въпреки сътресенията в последните години, дори членове на партията признават, че „ГЕРБ без Бойко Борисов няма“. Самият бивш премиер обаче също има нужда от партията си. Затова и не е изненада, че на най-висшия си партиен форум се очаква ГЕРБ да преизбере Борисов за свой председател за поне още 4 години.

Националното събрание ще се проведе на 13 март. Преизбирането на Борисов обаче идва със значително забавяне – мандатът му изтече още през ноември 2021 г. Любопитното е, че преди това се проведе Национално събрание, но на него бяха избрани само нови заместник-председатели на ГЕРБ. Тогава Томислав Дончев и Даниел Митов замениха кметовете на София Йорданка Фандъкова и на Бургас Димитър Николов, които бяха освободени от постовете си, но останаха в партийното ръководство като членове на Изпълнителната комисия. Цялата тази рокада на зам.-председатели стана преди да изтече мандатът на Фандъкова и Николов на партийните им постове. Те бяха гласувани за заместници на Борисов през ноември 2017 г., когато пък той бе преизбран за председател. Така и не се разбра каква беше причината заместниците да бъдат сменени предсрочно, а Борисов да не бъде преизбран на същото събрание през май 2021 г. – само няколко месеца преди да приключи мандатът му начело на ГЕРБ.

За сегашното Национално събрание неофициално от ГЕРБ твърдят: „няма да правим резки движения“, „няма да има сериозни изненади, всичко ще е само козметично“. Очаква се дори Фандъкова и Николов да останат в Изпълнителната комисия. От партията признават неофициално, че в друга ситуация е можело да бъдат сменени. „Сега основната цел е да се покаже стабилност и предвидимост в лицето на ГЕРБ. Тя момента е най-голямата опозиционна партия и очаква скоро да има възможност отново да управлява“, коментираха депутати от партията пред Mediapool.

Според обясненията им, една от причините Борисов да остане начело на ГЕРБ, независимо от всички скандали около него, е тази, че ако бъде сменен, докато партията е в опозиция, структурите бързо ще се разпаднат, а избирателите ще загубят желание да гласуват за ГЕРБ.

Миналата година, когато ГЕРБ вече не бяха на власт и в двата преходни парламента бяха правени опити да се излъчи редовен кабинет, Борисов предпочете да „отстъпи“ премиерския пост на Даниел Митов. В онзи момент бившият премиер и неговото управление вече бяха силно компрометирани и беше ясно, че той е бита карта.

В момента надеждите на ГЕРБ са четирипартийното коалиционно правителство, застигнато от всякакви кризи, дори война, да не издържи на напрежението и да се разпадне или пък постепенно да загуби обществено доверие и да бъде принудено да се оттегли. Сметките на ГЕРБ са след едни предсрочни избори отново да се върнат във властта и да спасяват каквото могат от наследството на борисовите правителства.

Затова, освен да клатят сегашното правителство, в ГЕРБ мобилизирани да бранят Борисов от всички обвинения и скандали. Един вид, той винаги е прав, дори да греши. След като се наложи да минат в опозиция, ГЕРБ използваха парламентарната трибуна за пледоарии в защита на лидера си и громене на служебните правителства и президента, които репресирали ГЕРБ.

Така, както цялата енергия на ДПС е впрегната да брани Делян Пеевски, санкциониран от САЩ по глобалния закон „Магнитски“, по същия начин ГЕРБ стои на барикадата, за да пази Борисов.

И това едва ли е изненадващо, защото както ДПС се оказа заложник на Пеевски, така и партия ГЕРБ е заложник на своя лидер. Корупционният модел „Борисов“, грижливо граден от бившия премиер, нямаше да е възможен без парламентарната подкрепа, обезпечавана от съпартийците му. Всяко разобличаване на корупцонни схеми от ерата „Борисов“ е разобличение срещу ГЕРБ и обратното.

Демонстрацията на единство и стабилност зад Борисов практически слива партията с нейния лидер и я лишава от възможност да даде истински шанс на политици и идеи, различни от повелята да се пази наследството на борисовото управление.

Бившият премиер използва партията си като жив щит още докато беше на власт.

Един от най-запомнящите се случаи е, когато изтекоха компрометиращи записи с гласа му , после и снимките с чекмеджето в спалнята му. Тогава той даде специално режисирана пресконференция, на която около и зад него се бяха сторили всички по-важни политици от партията. Най-забележително беше решението вдясно от него да стои тогавашната председателка на парламента Цвета Караянчева, по чийто адрес в запис с гласа на премиера бе употребена нецензурна квалификация (останала и до днес известна като ПКП). Всъщност през последния управленски мандат на Борисов, Караянчева ревностно го пазеше от неприятната за него задача да се явява в парламента, да се отчита пред депутатите и да отговаря на въпросите им. От направени общо 68 официални опита на опозицията да извика премиера в Народното събрание в последния му мандат успешни са мандат били точно 13. Една от причините за това е именно Караянчева, която определя постъпилите въпроси и питания към Борисов като несъответстващи с правилника на парламента.

Тя бе толкова всеотдайна да брани Борисов, че по време на антиправителствените протести през 2020 г. изля възмущението си към протестиращите с прословутата реплика: „Отиват, протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, бе! Това е положението. И затова няма да подадем оставка. Защото сме отговорни по това, което правим“.

Изплашен за властта си, Борисов реши да добута до края на мандата като възложи на парламента да приема нова конституция. ГЕРБ спешно я „написаха“, макар от самото начало да беше ясно, че нищо няма да излезе. Един от авторите на „Борисовската конституция“ беше правосъдният министър Данаил Кирилов, но това не му помогна да запази поста.

Всъщност Борисов е много силен в жертването на пешки. Само по време на протестното лятото на 2020 г., той освободи Владислав Горанов, Младен Маринов и Емил Караниколов,. Далеч преди тях от властта и партията бяха изгонени Цветан Цветанов и Цецка Цачева заради скандала „Апартаментгейт“, както и други министри и висши функционери.

Впоследствие ставаше ясно, че някои от тези раздели са били „Пунта Мара“ (както би казал Борисов), тъй като някои от освободените бързо бяха отново прибрани – Младен Маринов например стана депутат от ГЕРБ.

Очевидно в партията са готови да приемат всякакви решения и прищевки на Първия. Затова и към предстоящия висш партиен форум на ГЕРБ няма други очаквания, освен да продължи словесната канонада срещу сегашното управление и да потвърди, че партията няма друга посока и лидер, освен Бойко Борисов.