Шумът във веригата около събитието на сезона – денонощието, което експремиерът Бойко Борисов прекара на дървена пейка в 7-о РУ на МВР в София, бе напълно заслужен, макар да бе резултат от напълно погрешни интерпретации. Борците срещу „иконата“ Борисов се опитаха доста тромаво да представят арестите като блиц криг – светкавична атака, която рязко снижава статута на Борисов до обикновен арестант и ярко осветлява пристрастността на прокуратурата. Герберският корпус за бързо реагиране, който включва не само 100-те сити партийци, скитащи по нощите, но и един куп говорещи глави по телевизията, реши, че случващото е велика победа на здравите сили, след която пътят към връщане във властта е напълно разчистен.

Разбира се, нищо подобно не се случи – нито Борисов стана затворник, нито тия сто души, дето плакаха и се радваха по севернокорейски за любимия ръководител, помирисаха власт.

Погрешните интерпретации – и от двете страни – дойдоха от това, че

арестите бяха разглеждани като самостоятелно събитие,

а не просто като етап от дългата борба срещу срастването на изпълнителната, законодателната и съдебната власт по времето на Борисов.

След реакцията на европрокуратурата, която потвърди, че „провежда разследвания, съдържащи сериозни твърдения за извършени измами с европейски средства и системна корупция по отношение на висши публични служители“, просто всички агитки трябва да седнат спокойно и да изчакат следващата серия. Въпросът е не дали, а кога ще е тя. И дали ще бъде по-ефективна.

Разбира се, всичко това не означава, че случилото се миналия четвъртък не бе недообмислено действие, което не бе комуникирано добре с публиката. Както и че ответната страна не преигра в защитата. Малко след мижавия арест на Борисов пропагандата, която ни заля по електронните медии, се опита да превърне експремиера от символ на корупцията, от капо ди тути капи на българския политически модел, в

кротко бяло агне, което зли хора искат да дадат курбан

Беше ни нарисувана епична картина: “Брутално”, “гадно”, “като при комунизма”, “нахлуват” “цивилни”, “униформени”, “поемни лица”, “разтършуват цялата къща, дворове“. Без думи, без ”никакво обвинение” властта лишава от свобода един трудноподвижен човек, който на всичкото отгоре се оказа хипертоник. “Следващия път може да ме убият”, промълви хероят пред верните фенове, които само недоброжелатели биха определили като организирана престъпна група. В съседната къща – на Pi ar Sevi, положението бе същото – трагична лирика – жените плачат, пищят децата. В третия дом агресорът позволява на малкия Влади да си вземе малка хартиена торбичка с малко вещи, преди да го тикне в тясната пандела. Някой дори сравни Бойко Борисов с невинна жертва на вражеска агресия, нещо като украинец, към който летят крилати ракети.

Ето затова са виновни Рашков и неговият основен свидетел – Кирил Петков, – те предприеха действие, в края на което Бойко Борисов се представя като жертва, а не като обвиняем. Малцина повярваха, но все пак можеше цялата тази ситуация да бъде отиграна по съвсем различен и много по-разбираем начин.

Общата картината около Борисов бе ясна – той бе набъркан през последните години в поне 10 огромни скандала, всеки от които може би можеше да бъде оформен така, че да стигне мотивирано поднесен до прокуратурата. Трябваха само време и прецизни процесуални действия. Подробности от тези скандали можеше да стигнат детайлно поднесени и до обществеността – и това щеше да бъде прекрасна защита срещу евентуални недобросъвестни действия на прокуратурата. Но не стана така. Говоря за видимите, вече известните скандали – търговията с влияние в “Апартаментгейт” и “Ало, Ваньо”, намесата в уж независимата съдебна власт: “Ти сам си го избра”, груба злоупотреба с власт: “На тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно”… Стигна се до сигнали за пране на пари – “Барселонагейт“ и рекет – изнудването, от което се оплака Васил Божков преди две години.

Да не говорим за пистолет, евро, златни кюлчета

в спалнята на премиера.
И това са само едрите случаи. Има един куп други обвинения, които просто не попадат в топ 10. Примерно разказът за корупция на земеделеца Светослав Илчовски, който опълченците на Борисов спряха във временната комисия на Мая Манолова миналата година. А липсващите пари от магистралите… А десетките сигнали, за които Бойко Рашков загатваше през последната година.

И така – новата власт разполагаше с цяла колода карти от витрината на срама на Борисов и реши да действа. Правилно. Необходимо бе да си избере една карта и тя заложи на рекета върху хазартния бизнес на Васил Божков – няма лошо. Случаят е известен от 2 години, подробни сигнали Божков е изпратил на цял свят, а и може да се свърже с кюлчетата злато и пачките с евро в друг скандал. Прекрасно.

Всички твърдения на Божков могат да се проверят

Имаме теглене кеш на големи суми пари от българска банка. Пренасянето им в охранявана сграда, където със сигурност има камери. Вероятно има свидетели на предаването на тези над 60 и кусур млн. лв. в период от 6 години. На всичкото отгоре – става дума за Васил Божков, човек, известен с това, че за подобни неща не разчита само на спомените си – би трябвало да има снимки, видео и т.н. на цялата тази рекетьорска схема. Би трявало, въпреки че от Дубай досега не е дошъл нито един сериозен видео или аудиозапис.

Вместо тихо и спокойно да събере всички необходими доказателства и да ги предаде на прокуратурата шумно и с кратка обществена разяснителна кампания, МВР реши да отиде по вечерно време, за да търси някакви нови, неизвестно какви доказателства в дома на Борисов. Не намери нищо, с което

удобно вдигна топката на прокуратурата 

Тя обаче реагира по обичайния си тъп начин – зарови главата си в процедури, алинеи и параграфи, с което за пореден път доказа категоричното си нежелание да се заеме с каквото и да било, засягащо бившите управляващи.

Но това не е всичко. Реакцията на европейската прокуратура и опитите на тандема Петков/Рашков да приобщят Кьовеши към родната действителност, не са халосни изстрели. Европрокурорите не се занимават с рекетьори, но бизнесът на Божков бе свързан и с европари, така че той има какво да каже на Кьовеши. Той вече спомена, че е разпитван от европейски прокурори. Кирил Петков вече намекна за един одитиращ доклад на финансовото министерство за усвояването на еврофондовете, от който ставало ясно, че при над 90% от процедурите в определени сектори имало само една кандидатстваща фирма. Връзката е ясна – ако някой е практикувал корупция със средства от бюджета, какъвто е случаят с несъбраните от хазарт над 500 млн. лв. в полза на фирмите на Божков, то той е практикувал корупция и с евросредствата, както показвал одитът на финансовото министерство.

Иконоборците объркаха тактиката. Сега имат възможност да извършат корекции – с малко помощ от европейските приятели.

Нищо фатално няма да се случи в затишието до следващата битка. Борисов няма да бъде реабилитиран в очите на избирателя. Правителството няма да падне – то бе подкрепено от мнозинство, в което обединителната мая скандираше „Мутри вън!“. Скандали ще има, но целостта на кабинета засега е гарантирана.

Най-много атакуващите да се сетят, че преди да арестуват Борисов, трябва да решат проблема „Гешев“. Защото, ако не го решат, Борисов винаги ще си има адвокат в лицето на прокуратурата.

Петьо Цеков, Сега