Да си посланик и да имаш поведение на трол е куриозен хибрид – първото автоматично изключва второто. Но посланикът на Руската федерация в София Елеонора Митрофанова явно не е в България за дипломация.

Поредната обида, поредната провокация

Ако нейната мисия беше свързана с комуникация и развитие на двустранните отношения, Москва щеше да изпрати някого като ерудита и тих професионалист Александър Авдеев, управлявал руската дипломатическа мисия в София в периода 1992-1996 г., а понастоящем посланик във Ватикана. Но, както коментира във Фейсбук Николай Слатински, бивш депутат и секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов, „отдавна минаха времената, когато тук Русия изпращаше личности като Авдеев и Титов. Всеки следващ посланик след тях бе по-слаб, по-семпъл и по-сив. По посланика може да се съди колко ти уважават страната“.

Съдейки по кариерното развитие на Елеонора Валентиновна, уважение има – кадър на ковачницата на кадри МГИМО (Московския държавен институт за международни отношения), дълго време работила във Франция в централата на ЮНЕСКО, първата жена, заела поста заместник-министър на външните работи през 2003 година. В България тя бе изпратена преди година – в навечерието на дългото слизане на ГЕРБ от властта. В поздравителен адрес за 3 март тогава тя обеща „да развиваме отношенията между нашите две страни в дух на взаимно уважение и равностойно партньорство“. Но вместо това прави какво? Провокира. При това подобно поведение не е познато от досегашната ѝ работа като дипломат. Не е известно да е унижавала френската нация, обявявайки например, че Наполеон е претърпял поражение на Бородинско поле срещу войските на ген. Кутузов.

Но в държавата, където е посланик, тя грубо обижда България, българите, българските институции, българския премиер. А тъй като посланиците са представители на главата на държавата пред другия управляващ лидер, то следва, че посланик Митрофанова най-вероятно изразява позицията на президента Путин. Така че когато във Фейсбук пост на руското посолство е употребена фразата „евроатлантически подлоги“, значи в Кремъл мислят така за гражданите на държава членка на Европейския съюз и НАТО (независимо че по-късно публикацията е изтрита).

Когато в официалния си поздрав по повод 3 март руското посолство оприличава войната в Украйна с освобождението на България (което силно възмути премиера Петков), това си е пропагандна гавра на режима в Русия. За същата тази Руско-турска война император Александър II казва в своето възвание, че „задачата на Русия е да създава, а не да разрушава“. Когато изгонването на руски дипломати бива определяно като „демонстрация на т.нар. евросолидарност“, тоест – не българите, в Брюксел са виновни, вече знаем, че такова е схващането на Владимир Владимирович.

Така че напразно в София се надяват Москва да прибере Митрофанова, след като българският посланик Атанас Кръстин бе извикан за консултации. Президентът Румен Радев определи отзоваването му като „логичен ход“, докато бившият министър на външните работи Ивайло Калфин, днес шеф на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, не е сигурен доколко това е било адекватна реакция. Въпросът е колко време може да изчаква България – без посланик в Москва в ситуацията на война на Русия срещу Украйна.

А точно от миналата есен, когато започна да се изостря обстановката между Русия и Украйна и между Русия и НАТО, датират и първите прояви на оскърбително поведение от страна на руския посланик. В медийните си изяви Митрофанова обяснява как София следва антируски курс, как „големият брат – американците“ стоят зад изгонването на руски дипломати, тъй като са си поставили утопичната цел да изтласкат Русия от всички сфери на българския живот и т.н. и т.н. Огледални са изявите на партия „Възраждане“, попаднала за първи път в българския парламент след изборите през ноември. Когато в интервю за руска телевизия Митрофанова заяви, че „българският народ все още не подкрепя нито реториката, нито действията на правителството си по отношение на специалната операция в Украйна“, тя посочи като аргумент антинатовски митинги в подкрепа на Русия по време на визитата на шефа на Пентагона Лойд Остин в България. Протестите бяха организирани от „Възраждане“ – същите, които организираха и провокациите на връх Шипка на 3 март, когато техен симпатизант стъпка знамето на ЕС и на негово място сложи руското. А от самата партия заявиха в декларация, че на Шипка никога не е имало толкова руски знамена – доказателство как антируската реторика изнервяла хората.

Какво целят провокациите на посланик Митрофанова

Не е трудно да се предположи каква е целта на провокациите на Митрофанова и на „Възраждане“ – да разделят и поляризират българското общество, да внесат смут и страхове. Лесно е в държава, която хем е в НАТО, ама не всички искат „чужди натовски войски“, хем е в ЕС, ама има колебаещи се за санкциите срещу Русия, хем осъжда войната, ама на част от обществото му се свидят парите за украинските бежанци.

Следвайки курса на Кремъл, посланик Митрофанова беше настойчива колко е важно България да сключи нов дългосрочен договор за доставки на руски газ, от който е зависима над 90%. Но българските управляващи са на друго мнение – дори и да се сключи договор с „Газпром“, едва ли ще е дългосрочен и едва ли ще е за 3 млрд. куб.м., какъвто е настоящият, който приключва в края на 2022 година. Митрофанова бе напориста и за реакторите на АЕЦ „Белене“. В интервю за изданието „Diplomatic spectrum“ от юли м.г. тя напомни, че дори да се вземе решение на национално ниво за изграждане на нов блок на АЕЦ „Козлодуй“ вместо АЕЦ „Белене“, този проект не може да бъде реализиран без руската корпорация „Росатом“.

Какво би станало, ако българските власти все пак решат да изгонят Митрофанова? На фона на многохилядното шествие в подкрепа на Украйна в София, както и на проявите в редица други градове, привържениците на Путин могат да се преброят. Така че ескортът до летището с развети руски знамена едва ли ще е голям.

Дойче веле