Рейтингите на президента на Украйна растат не само в Украйна, но и в САЩ, където той задминава Джо Байдън, Макрон и Шолц по популярност. Как Владимир Зеленски успя да се продаде на американците като успешен и предизвикващ доверия лидер, въпреки че все пак е по-скоро актьор, отколкото политик?

Според анкета на “Пю”, известен базиран във Вашингтон мозъчен тръст, най-популярният политически лидер в Съединените щати днес е украинският президент Владимир Зеленски. Една трета от анкетираните са напълно уверени в това, други 39% – до голяма степен, при общо 72% одобрение. Близо три четвърти от обикновено разделените гласоподаватели.

Президентът Джо Байдън има общ резултат от 48% със само 17% „напълно уверени“. Оказва се, че американците харесват къде Зеленски е отвел страната си и не харесват къде Байдън е отвел тяхната обща.

Няма въпроси относно втората точка. Байдън доведе до хуманитарна криза на границата с Мексико, провокирана от надеждите за мека миграционна политика на демократите. Байдън доведе до срамното бягство от Афганистан, след което тази страна отново се срина в ислямското средновековие. Байдън е свързван с рекордната инфлация от 40 години насам, когато цените се покачват за почти всичко, но най-вече за горивата.

Освен това цялата страна е наясно, че „ограбването на бензиностанция“ (сега има такъв идиом) е допълнително плащане за конфликта с Русия, кавгата със саудитците и отказът на недостатъчно „зелени“ проекти (Белият дом е все още няма желание да прави компромиси по въпроса за борбата с изменението на климата ).

Добавете към това безкрайните „байдънизми“ и повече никой няма да пита защо „старият Джо“ (или „сънливият Джо“, както го нарича личният му враг – Доналд Тръмп) не предизвиква ентусиазъм сред американците като силен лидер. Рейтингът му сега се оценява на 40%, докато повече от 60% от анкетираните не подкрепят политиката на администрацията на Байдън в Украйна.

Едва ли, защото тайно симпатизират на Русия (антилидерите на гореспоменатия рейтинг на “Пю” бяха руският президент Владимир Путин и китайският президент Си Цзинпин – на тях им се „пълно доверие“ 2% от анкетираните американци). Просто политиката на Байдън се оказа неефективна. Специалната операция на въоръжените сили на РФ не беше нито предотвратена, нито спряна, доларът струва 83-85 рубли срещу двестате, за които Байдън мечтаеше, а реалните последици от икономическата война с Русия най-накрая достигнаха до масовия избирател и връзката между увеличението на цените и санкциите от американското правителство вече не се отрича – просто е безполезно.

Като цяло претенциите на нацията към Байдън са разбираеми. Не е ясно откъде идва такова доверие към Зеленски, чиято фамилия дори председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси не можа да произнесе преди три седмици (оказа се нещо като „Керенски“, което предизвиква неблагоприятни асоциации за Зеленски с председателя на временното правителство, починал в изгнание в Ню Йорк).

Ясно е, че в рамките на конфликта като цяло американците симпатизират на Украйна – поради факта, че в тълкуването на основните медии и политическия елит те воюват с нея от една и съща страна. Това е като общ фронт за Запада, но с различна степен на участие на народите: едни плащат с живота си, а други с долари и понижаване на температурата в домовете си.

Тоест Зеленски е съюзник, „почти свой“, но това не обяснява достатъчно високата оценка за него точно като лидер. До март тази година това щеше да изуми всички, включително и самите украинци.

Казват, че сега президентът на Украйна има невероятни рейтинги в родината си. Може да се вярва, не може да се вярва, но това е естествен обществено-политически процес, когато в дните на въоръжени конфликти, външна намеса и остра несигурност хората се събират около държавния глава. Малко пъти става по различен начин, с изключение на много омразни режими като този на Пол Пот, когато правителството на Червените кхмери е свалено от виетнамците, които влизат в Пном Пен.

Но същите тези украинци едва ли са забравили колко много мразеха Зеленски съвсем наскоро. Включително заради лидерските му качества и умението да лъже с вдъхновение.

Единственото възможно обяснение за тази „любов“ е от областта на изкуството. Американците възприемат случващото се в Украйна като екшън сериал, където има герой (Зеленски), има помощници на героя (германският канцлер и президентът на Франция – показател за кумулативно доверие в тях от 53-55 %), има антагонист и съюзник на антагониста (Владимир Путин и Си Цзинпин). И да, има и Байдън, който не се възприема като персонаж, защото цените всъщност се покачват.

Това отношение е нормално за една нация, която като цяло не се интересува от нищо извън собствената си страна, включително от политика и география. Тоест американците едва ли ще намерят Украйна на картата и дори няма да кажат приблизително колко хора живеят в нея и кои градове са сред най-големите. Това е един вид “Соковия” някъде в Източна Европа от вселената на комиксите на “Марвел”, която трябва спешно да бъде спасена.

В същото време Зеленски идеално се вписва в образа на героя благодарение на основната му професия – актьорството. Той добре знае как да произведе ефект и да се представи, а екипът му знае как да продаде лентата. Следователно вторият сезон ще има много високи рейтинги.

Може би фигурата на президента на Украйна дори предизвиква у американците спомени за Роналд Рейгън, който дълги години беше смятан за най-обичания президент на нацията, понякога на второ място след убития Кенеди. Но това, ако не друго, е несправедливо спрямо Рейгън: някоя наистина е актьор, но по времето, когато се премества в Белия дом, той вече е политик в продължение на дълги години и е натрупал солиден управленски опит.

Зеленски по време на преместването си в президентството в Киев продължи да бъде актьор и в много отношения остава такъв и до днес. Разликата е ясно видима за човек, чиито познания за световната политика или поне географията се различават от средния американец.

Така се случва с касовите исторически драми – красиви, увлекателни, хората са възхитени, но историците – от специалистите по епохата до специалистите по военни униформи – виждат такава каша, че не могат да гледат.Като пример може да се цитира почти всеки от редовните „стендъпи“ на Зеленски, където презентацията е на високо ниво, но където политикът и лидерът трябва да имат мислене, той има сценарий с набор от красиви думи.

В изказване пред норвежкия парламент той предупреди, че мини, поставени в Черно море от Русия, представляват заплаха за красивите норвежки фиорди. Проблемът дори не е, че тези мини са поставени от ВСУ, за което те радостно докладваха. А просто, че Черно море е далеч от норвежките фиорди? Мините ще заобикалят ли някак Португалия?

Говорейки пред израелския Кнесет, Зеленски сравни случващото се в Украйна с Холокоста. Не е нужно да сте евреин, за да разберете, че сравнението с Холокоста в този случай е много лош тон. Но комикът не усеща това, той се опитва да бъде сериозен и мели в съответствие с асоциациите: Израел е Холокостът, Норвегия са фиордите.

Странно, че не се пошегуваха с марихуаната и червените светлини за холандския парламент. Очевидно щеше да е напълно не на място.

Поради невъзможността да се разграничи реалността от художествените образи и политиката от комедийното шоу, този сериал може да продължи дълго време, дори като се вземе предвид специалната операция: като „говореща глава“, която вдъхновява зрителя, Зеленски може да „работи като президент” от Варшава.

Но всеки изминал ден от този концерт кара Украйна да плаща повече за конфликта, отколкото би могла да плати, което никой американец, за разлика от руснака, просто не е в състояние да оцени.

Превод: Поглед. инфо