Ударът по президентската институция, който нанася Кирил Петков, е невиждан в последните 30 години, независимо от напрежения, сблъсъци, политически различия и противопоставяне.

По време на посещението на Големия Брат – секретарят по отбраната на САЩ, министър – председателят не допусна среща с върховния главнокомандващ. Което е признак за държавническото мислене и по – скоро за липса на такова у упоменатия Брат.

Днес председателят на Европейската Комисия, по образование гинеколог, също не се срещна с държавния ни глава, по въпрос, който в стратегически план засяга бъдещето ни като общество и държава. Това показва нейната низост като политик и като ръководител на ключова европейска институция.

Моралното и нравствено нищожество на премиера е очевидно. Той се стреми да унизи президента, който, по същество, го създаде. Въпросът е ние, като български граждани, ще видим ли, докъде може да стигне случайно попаднал човечец в кабинета на „Дондуков“, в готовността му да удави президентската институция, готовността му да унизи български политик и държавник с доказани качества, само защото иска да се радва на собственото си его.

Това са недопустимите неща, които отвращават българите от политиката.