В България политиката се издига над всичко. Поредното потвърждение е изборът на управител на БНБ. Покрай политическите боричкания за поста повечето българи така и не получиха отговори на важните въпроси за влиянието на банката върху живота им. Например как новият й шеф ще се справи с инфлацията; как ще гарантира „меко кацане“ в еврозоната; как ще възпре нови афери като „КТБ“ и т.н.

Всичко, което засяга парите на хората, отиде на заден план. А общественото внимание беше заставено от политиците и присъдружните им медии да се фокусира върху незначителния въпрос за проблемите, които ще породи изборът в управляващата коалиция. Защо това е маловажно ли? Защото нищо сериозно няма да се случи.

Ситуацията е сложна, така е. Управляващите излязоха с двама кандидати за поста – Андрей Гюров (ПП) и Любомир Каримански (ИТН). След няколко седмици на дребнаво политиканстване в четворния съюз, хората на Кирил Петков отстъпиха и оттеглиха Гюров. Зарекоха се обаче да не подкрепят Каримански. С което малката война в коалицията продължи, защото Слави Трифонов се заинати и не прие да се откаже от собствения си претендент. Така се създаде впечатлението, че

битката за БНБ ще докара страната едва ли не до политическа криза

При това толкова сериозна, че да разцепи управляващите, да срине правителството и да ни подкара към предсрочни избори.

Принципно няма спор, че политиците ни са достатъчно безотговорни, за да проиграят с лекота подобен сценарий. В това се уверихме през 2021 г. Тогава ковид бушуваше с пълна сила, страната се раздираше от социално-икономически трусове, а лигльовците, които управляваха, се отдадоха на крамоли, заради които 6 месеца не видяхме нито редовно правителство, нито работещ парламент.

През 2022 г. обаче нещата са различни. За последните 3 месеца настъпи известна политическа и държавна стабилизация. Имаме управляващи, имаме опозиция, имаме редовен кабинет и парламент – въобще нещата навлязоха в някакво нормално русло. И сега всеки, който си позволи да изтласка страната от това русло, при това по себични, партийни мотиви („Искахме БНБ, не ни я дадоха, обидени сме, ставаме опозиция”), сам ще си лепне петното, че бута България към политическа криза – насред войната в Украйна и икономическите сътресения. Хайде, да видим дали ще се намери някой достатъчно глупав, за да тръгне на избори, носейки подобна отговорност.

Чакайте малко, ще кажат някои,

ама управляващите се разцепиха, нападат се едни други,

водят истинска война кой да наложи кандидата си. Стига, сериозно ли? Забравихме ли какви бяха отношенията между Слави Трифонов, Кирил Петков и Асен Василев миналата година, преди да се създаде четворният съюз? Когато Василев беше служебен министър, зам.-шефът на ИТН Тошко Йорданов го обяви за крадец от парламентарната трибуна. Направи го пред цялата страна! Няколко месеца по-късно депутатите на Трифонов гласуваха Василев да стане финансов министър. Разменените обвинения и ругатни бяха удобно забравени. И как иначе – цяла държава имаха да разпределят.

А сега какво? ИТН ще се оттегли от кабинета „Петков”, ще загуби спечелените досега власт и влияние, ще се изложи на критики, че разрушава държавната стабилност във време на криза – само защото не се е докопала до БНБ? Не, разбира се, ще се примирят, както направиха и преди. Петков и Василев се усетиха, че прекалено много е заложено на карта – те са мандатоносители, върху тях лежи в най-голяма степен отговорността за държавата и реформите. Разбраха, че няма да им бъде простено, ако захвърлят отговорността си заради една кадрова битка. Както и ако оставят изхода от тази схватка да бъде решен от ГЕРБ и ДПС.

А за това, че управляващите се бият помежду си – можехме ли да очакваме нещо различно? Забравихме ли колко разнородни са политическите сили в четворната коалиция? Имаме десни (ДБ) и леви (БСП), и популисти (ИТН), и нещо, което не се поддава на определение (ПП). Споява ги това, че могат да управляват единствено с обединени сили. Ако се разделят, рискуват да хвърлят отново страната в обятията на ГЕРБ и ДПС – партии, които гореизброените се кълняха, че повече няма да допуснат във властта. За едно гласуване може и да забравят скрупулите си спрямо Борисов и Доган – както хората на Трифонов показват по отношение на БНБ. Ще посмее ли обаче някой в четворната коалиция да се компрометира, като разбие правителството и направи услуга на бившите управляващи? Здравият разум казва: „Не.”

Иначе очевидно е, че по всевъзможни въпроси и политики интересите на управляващите формации буквално летят в различни посоки. Например, за зеления сертификат и антиковид мерките ИТН се оказа по-близка до опозиционната „Възраждане”, отколкото до партньорите си. А какво да кажем за войната в Украйна? Пропутинският лагер събра заедно БСП и „Възраждане”. Наскоро се видя, че социалистите и националистите си пасват отлично и в негативното си отношение към сделката със САЩ за нови изтребители. А прозападно настроените управляващи, като ПП и ДБ, трябва да разчитат на подкрепата на ГЕРБ и ДПС – например по въпроса за предоставяне на военна помощ на Киев.

Въобще политико-идеологическата каша в парламента е пълна

Затова непрекъснато наблюдаваме сценки, при които управляващи формации показват, че се разбират по-добре с опозицията вместо с колегите си.

Честите раздори и разминаването на ценности и интереси, които наблюдаваме при четворката, засега не са достатъчно силни, за да разбият основата, на която стои коалицията. Както се спомена, тя си има правителство, чрез което се опитва да постигне определени неща: да смени главния прокурор и Висшия съдебен съвет (ВСС); да изгони герберските и депесарските кадри в администрацията и т.н. Колко дълго ще изтрае съюзът им, зависи от това кога ще постигнат тези цели. Както и от развитието на войната, която оказва непредвидимо въздействие върху вътрешната ни политика. Но няма да зависи от една кадрова битка, каквато се води за БНБ, колкото и важен да е постът. Даже ламтящата за постове ИТН разбра това.

Цялата тази хипотеза, разбира се, се крепи на допускането, че политиците в четворката ще проявят благоразумие. Разцепление на правителството в момента би било демонстрация на огромна глупост и безотговорност. Не само към националния интерес, който в момента диктува, че се нуждаем от някакво (дори и нестабилно) управление. Но също и по отношение на политическото оцеляване на четворката, която заслужено ще бъде наказана от гражданите, ако докара страната до поредни излишни избори.

Людмил Илиев, Сега