Няма такова нещо като чисто лично мнение по важни политически въпроси, ако си в Овалния кабинет. Когато си президент и топката е в теб, е опасно да даваш лични оценки за неща, по които не си компетентен.

Заради една твоя дума може да бъдат преместени цели армии, пазарите може да се разтресат, дипломацията може да се обърка.

Това не пречи на американския президент Джо Байдън някак по интуиция да се произнася за войната в Украйна, като нарича руския президент Владимир Путин военнопрестъпник, да изглежда сякаш се застъпва за смяна на властта в Москва, или да определя руската инвазия като геноцид, а след това да се оправдава, че говорел от свое име, а не изразявал позициите на президентската институция.

Това е да всяваш объркване в опасни времена.

Америка не е просто страничен наблюдател в тази война. САЩ са главният доставчик на оръжие за Украйна сред западните страни, ключов източник на военни разузнавателни данни за Киев и движеща сила зад глобалните санкции срещу Русия. САЩ имат опит от поколения как да говорят със и за своя исторически ядрен съперник.

Но тези дни Байдън „изразява лично мнение“ по важни за великите сили въпроси, не спират да повтарят неговите сътрудници. Приличайки на своя предшественик, той понякога реагира на това, което вижда по телевизията. Думите му не винаги трябва да се възприемат буквално, твърдят някои.

Обвинението в геноцид е най-тежката присъда в историята срещу дадена държава – нещо, което може да задължи страните членки на ООН да се намесят. Обезпокоени от евентуални такива последици САЩ решиха да не признават за геноцид убийствата в Руанда, извършени от етноса хуту срещу тутсите през 1994 г. Мина повече от век преди американски президент да признае геноцида срещу арменците, както Байдън направи миналата година.

Но във вторник в щата Айова Байдън сравни руските масови убийства на украински цивилни с геноцид и остана на тази позиция до завръщането си във Вашингтон. „Да, аз го наричам геноцид“, каза той. Юристи ще решат дали действията на Русия отговарят на международните стандарти, добави президентът, но „изглежда сигурно, че това ще стане“.

Украинският президент Володимир Зеленски похвали изказванията на Байдън „Истински думи на истински лидер“, написа украинският президент в Туитър и добави: „Наричането на нещата с истинските им имена е от ключово значение, за да се изправим срещу злото“.

Но войната в Европа продължава и френският президент Еманюел Макрон предупреди: „Не съм сигурен, че ескалацията на изказванията служи на нашата кауза“.

„Днес съм предпазлив с понятията“, каза Макрон и добави: „Думата геноцид има своето значение . . . Днес сме свидетели на една лудост. Това е невъобразима жестокост и нова война в Европа. Но в същото време гледам фактите и искам да продължа да правя всичко по силите си, за да можем да спрем войната и да възстановим мира“.

Миналия месец в Белия дом Байдън каза за Путин в отговор на извикан в последния момент въпрос, докато се връщаше от несвързано с войната събитие за подписване на закон: „Смятам, че той е военнопрестъпник“. Президентът на САЩ повтори това още веднъж при посещение при американските войски в Полша.

Белият дом побърза да каже, че думите му не отразяват непременно американската политика.

Той говореше развълнуван от това, което бе видял по телевизията, а това са варварски действия на един брутален диктатор, нахлул в друга държава“, каза говорителката на Байдън Джен Саки.

Вчера говорителката отхвърли вероятността, че някой може да е бил объркан от идеята, че личното мнение на Байдън не отразява политиката на правителството. Тя каза, че Байдън се кандидатира за президент с обещанието, че ще бъде пределно прям в изказванията си и ще говори открито. Коментарите му от вчера, не веднъж, а два пъти, както и за военните престъпления, са ясно отражение на това“.

Освен това, след като се срещна с украински деца, разделени заради войната от семействата си, Байдън накара сътрудниците си да се мъчат да обясняват очевидната му подкрепа на идеята за смяна на режима в Москва. Той каза за Путин: „За Бога, този човек не може да остане на власт“.

И това отново не беше официална позиция на САЩ.

„Изразих моралното си възмущение, което изпитвам към този човек“, каза Байдън дни по-късно и добави: „Не формулирах промяна в политиката ни“.

Доналд Тръмп беше този, който всячески скъса с шаблонната представата за президент с множеството си туитове. Някои от тях отразяваха политиката. Някои просто това, което му хрумваше в момента.

„Направихме драматичен преход по време на мандата на Тръмп“, като осъзнахме какво един президент понякога не бива да казва от името на правителството или на страната, а само от собствено име, каза Катлийн Хол Джеймисън, директорка на Центъра за публични политики „Аненбърг“ (Annenberg Public Policy Center) в Университета на Пенсилвания. Тя отдаде заслуженото на правителството на Байдън, че бързо поправя нещата, когато подобно нещо се случи.

Тя като учен, занимаващ се с политическа реторика, е на мнение, че обществени фигури като Барак Обама са смятани за самомониториращи се – те чуват какво говорят и бързо се поправят. Според нея на Байдън му липсва този филтър.

„Обама много добре владееше автомониторинга“, каза изследователката и добави: „Байдън не го владее. За него разликата между мисъл и изричане не е много голяма“

Байдън има голям външнополитически опит и дълбоки познания за това как функционира правителството, но е известен и с това, че много говори и изпада в плен на емоциите си.

Това понякога пораждаше търкания, когато беше вицепрезидент при Обама, както когато Байдън подкрепи еднополовите бракове в телевизионно интервю през 2012 г., преди неговият началник да бъде напълно готов да направи същото. Байдън „вероятно има склонност да прибързва и да казва нещо, които още не е трябвало, но това се дължи на емоционалност“, каза тогава Обама и добави, той че би „предпочел да се изкаже по този въпрос по свой начин и когато той прецени“.

Служители в Белия дом казват, че Байдън се държи така, защото през петте си десетилетия във Вашингтон никога не е прехапвал езика си, дори когато това му е създавало проблеми.

Те виждат в изказванията на Байдън, различаващи се от политиката на правителството му, реакция не само на ужасяващите кадри от Украйна, но също и на политическия натиск в САЩ той да каже и направи повече в отговор на руската инвазия.

За Дейвид Акселрод, бивш съветник на винаги предпазливия Обама, забележката на Байдън за Путин, че той „не може да остане на власт“ са пример за вашингтонската приказка, че „силата на някого е в неговата слабост“.

Силата на Байдън е в съпричастието и в искреността, каза Акселрод в неотдавнашен подкаст, а това също може да бъде слабост, когато президентът казва неподходящи неща във време на криза.

Рискът от прибързани коментари едва ли е нещо ново и не се отнася само за Байдън. През 2016 Акселрод предвиди подобен проблем заради склонността на Тръмп към доста спорни твърдения.

„Не може, когато си президент на САЩ, първо просто за изстреляш нещо, а по-късно да мислиш какво си казал“, каза тогава съветникът и добави: „Защото хората могат всъщност да започнат да стрелят заради това, което си казал“.

АП