През призмата на геополитическата теория и практика сегашните бурни събития между англо-американския Запад и Русия са логични, очаквани и предсказвани. Към 1998 г. Русия е изправена пред крайната необходимост да започне борба за оцеляването си. В крайно тежка икономическа криза, с проникнали навсякъде неолиберални активисти и соросоиди, с разгромена армия и служби за сигурност.

Имперският мащаб на Русия е много спорен в този размер и при онова управление, без Украйна тя е по-скоро регионална военна и икономическа сила. Владимир Путин още не е президент.

Стана безпощадно ясно, че Новият Картаген – САЩ цели да разруши Новия Рим – Русия. Имахме такова заглавие в „Монитор“. В недрата на руските силови елити е замислен нов имперски проект. Антиатлантически по същество с оси за перспективно взаимодействие с Германия, Япония и Иран, за какъвто „континентален блок“ пише геополитикът Хаусхофер през 1940 г.
Практиката следва теорията и я обогатява. Според традиционната атлантическа политика на Маккиндер англо-американците пък градят санитарен кордон между Германия и Русия, черноморско-балтийска комбинация. За да провокират в нужен момент конфликти в тази зона.

Същевременно натрупаните огромни световни промени водят и до нов световен ред. Който няма да издържи диктата на един хегемон, но елитите в САЩ отхвърлят такива мисли. Не могат да си представят държавата като просто велика, като не-хегемон. Болезнено липсва нов проект, а не може да се бездейства.

Лесно е да прогнозират, че потърпевшите от действията им по света в миналото повсеместно са породили омраза и намерения за отмъщение. А Русия е първа в колоната на заподозрените, защото е била и скоро пак може да бъде ключов геополитически фактор. Страховете често пораждат илюзии, желаното се приема за действителност. Остава да се прилагат нископродуктивни и дори себеувреждащи стари агресивни и конфликтни подходи. Да се съчетаят в едно ролите на полицая, следователя, прокурора, съдията и екзекутора. Напред към антиутопиите на Хъксли и Оруел!

Хибридната се обогатява и усъвършенства, става световна, на живот и смърт. Неизбежно се пренася и вътре в страната. След 2001 се приема репресивният „Патриотичен закон“, разрешаващ на тайните служби и правосъдните органи на воля да нарушават гражданските свободи.

В Москва силовото задкулисие изважда за президент своя избраник Владимир Путин. Прецизно изработено мероприятие с цел обектът с подходящи фас, профил и легенда, за да бъде приет радушно от широки слоеве в страната.

Избора подкрепят президентът Клинтън и премиерът Тони Блеър. Не подозираха, че с професионален конспиратор начело започва нов евро-азиатски проект. В края на 1999 г. Горбачов се оплаква, че американците са го излъгали, пак тогава Елцин нарича Клинтън „кучи син“. Късно схващат, че единственото, което англо-американците искат от Русия е да изчезне.

Ужасна е цената на предателството. „Парадът на суверенитетите“, реализиран при Елцин, срина СССР. Дава златна възможност Запада да превръща бившите съюзни републики в недоброжелатели на Русия. Някои и в зли врагове. От особено значение е превръщането на Украйна в такъв, не е ли поне добър съсед, Москва не може да изпълнява геополитическа роля.

На територията от двете страни на Днепър от векове населението ту се присъединява към някой съсед, ту люто воюва с него. Различни са днес украинците по самоопределение, много са западенците и руснаците, има и турчеещи се. Лесно е да се вбиват клинове на тази основа.

В Южна Украйна и особено в Източната процентът на руснаците и на считащите се за принадлежни към руската култура граждани е огромен. Мощно подкрепяни от Запада, западенците и особено потомците на нацисти-бандеровци от ВСВ започват война за изтребването и прогонването им.

В резултат в Донецката и Луганската области хората успяват да обявят отделяне от Украйна. Под формата на независими републики съответно ДНР и ЛНР. Русия е принудена да им помага активно, руснаци са, близо милион са и руски граждани, попаднали под военни атаки и системен терор.

Жак Бо, експерт в НАТО, участвал след 2014 г. в програма за подпомагане на Украйна, пише: „До милитаризирането на ситуацията и кланетата причина беше ожесточената репресия срещу рускоезичните региони там, в Одеса, Харков и Днепър… украинската армия беше в плачевно положение… за компенсация прибегнаха до паравоенни милиции, често крайно десни бойци, въоръжени, финансирани и обучени от САЩ, Великобритания, Канада и Франция… имаше повече от 19 националности… действаха в Донбас със западна подкрепа… те са насилници, носят гадна идеология и са яростно антисемитски настроени… фанатични и брутални личности… „наказателни батальони“, сега защитават Харков, Мариупол, Одеса, Киев… ЕС и други страни умишлено премълчаваха клането на населението… По-късно щеше да се нарече руска дезинформация… една голяма причина за интервенция по член 51 от Хартата на ООН.“

Без тези факти не може да се разбере добре какво става в Украйна, кой за какво се бори. И защо победата във военната операция е крайно нужна на Русия, а поражението и – на Запада. За свирепия хъс да бъде канцелирана, отменена за света Русия. С всички средства, на всяка цена. Дори само истеричното налагане на плътен информационен похлупак е знак, че истината и носителите и ще се преследват безмилостно.

САЩ вече нямат морковче, останал е само камшикът. Шибат с него, когото докопат. Най-много Европа, в която навлиза нацистката украинска култура „Иди на .уй!“. Абсолютно незаконно и без всякакви поводи са тормозени и гонени руски музиканти, студенти, ученици, туристи. Журналистката Джанет Стрийт-Портър нарече решението да не се допуснат руски и беларуски тенисисти до турнира Уимбълдън „нов вид расизъм“.

Анализатори и журналисти, опитващи да дадат обективизирана информация за Украйна, да покажат и руската позиция, са клеймени като „полезни идиоти“, „руски тролове и марионетки“, „путинисти“.

Камшикът шиба по гърбовете и тласка да се позорят с лъжи всички, които са получавали под различна форма благинки от чичо Сам да лъжат, мажат, клеветят. Да си плюят на суратите, но да прокарват спуснатите манипулации. Цялата непеошка и грантаджийска кохорта е сритана да го прави. Тръгна надпревара за пост-истината сред иначе много образовани и знаещи люде. Светът навлезе в тъмни времена.

Проф. Огнян Минчев видял в Русия, че „лъжата е любимият руски спорт наред с кражбата… Европа следва да разбере, че да флиртуваш с Путин, докато той те изнудва, е колективно самоубийство.“

Дали Путин не е агент на ЦРУ, се пита Паметникът на родната журналистика Валери Найденов. Няма улики, ама знае ли човек. Провижда поражение и разпад на Русия. Защото Украйна отблъснала настъплението. Хем е от малкото наистина познаващи и двете страни, несъмнено добре запознат с актуалната ситуация там.

Видният адепт в журналистиката Георги Лозанов разказва за приятел-фотокореспондент, от когото научил едни страшни неща за поразени от лошите руснаци деца. Без никакви факти, поне една снимчица да беше взел от колегата за потвърждение. Забравил е да си спомни за задължителните въпроси Кой,? Кога?, Какво?, Как?, Защо?. Но при него Путин е Сатаната!

За Евгений Дайнов Путин е ясен, ясни са му и българите – „страхливи по природа, за разлика от англичаните, поляците и балтийците…“ Знае и какво да се прави с „кремълските глашатаи – мерки за обезопасяване.“ А Путин го чакал провал в Българи както и в Украйна. Обидно, но и неверно.

А и четиримата са от ярко червени фамилии, галеници на БКП и народната власт…

Илия Илиев, Труд