България отказа да подпише новите условия за плащане за руския природен газ, защото прецени, че рискува да изгуби контрол върху плащанията и да наруши подоговорните си задължения – ситуация, с която, както предупреждава София, и други страни членки на ЕС вероятно ще се сблъскат в момент, в който Москва иска плащане в рубли за суровината, пише финансовото издание „Файненшъл таймс“. В интервю българският министър на енергетиката Александър Николов казва, че българското правителство е преценило във връзка с регулярното плащане за руския газ, което трябваше да бъде извършено през този месец, че юридическите рискове са прекалено големи, за да приеме новата платежна система, което е довело и до спиране на доставките на газ от страна на „Газпром“. Тъй като в други страни в Европа приближава плащането за доставките на „Газпром“, то много вероятно те също да се озоват пред същия въпрос“, казва министърът, цитиран от БТА.

След като българската държавна компания „Булгаргаз“ е получила официално писмо от „Газпром експорт“, в което се излагат новите условия на плащане, „ние поискахме юридическо мнение от международна фирма и оценихме всички свързани с това рискове“, казва Николов. Той допълва, че рисковете са били много и ако писмото е било подписано, то би променило съществуващия договор за доставка на газ, установявайки драстична промяна, в това число и нова двустепенна система на плащане.

София е преценила, че след като българската страна депозира плащането си в щатски долари в първа сметка, открита в „Газпромбанк“, банката сама ще поеме контрол над парите и конвертирането им, слагайки ги във втора, деноминирана в рубли сметка. Но е нямало яснота относно обменния курс, пояснява Николов. „Българската страна би изгубила ефективно контрола над парите си, след като направи плащане в щатски долари и би била изложена на риск от нарушаване на задълженията си в случай на какъвто ѝ да е пропуск или проблем от страна на „Газпромбанк“ при конвертиране на сумите. „Булгаргаз“ не би имал никакви доказателства, че е изпълнил задълженията си по договора“, казва Николов.

България е поискала от „Газпром“ разяснения, докато „Булгаргаз“ е изпълнил първоначалния договор, като е изплатил 50 милиона долара на Москва. Но на 26 април „Газпром“ е информирал „Булгаргаз“, че ще преустанови доставките на следващия ден и е върнал парите. Николов казва, че не е имало никаква възможност България да подпише предложените от „Газпром“ изменения на договора, защото „Ако човек направи това, то той може да бъде съден заради това, че не е успял да защити държавни авоари или държавна корпорация“.

„Газпром“ не е коментирал становището на министъра. Преди това говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия остава „вярна на подоговорните си задължения“ и допълни, че „не може да се говори изобщо за каквито и да е допълнителни трудности, усложнения или каквато и да е де факто промяна в цената, дължащи се на, например, разлики в обменния курс“.

Николов казва, че решението да не се приеме руския ултиматум е било едновременно политическо и икономическо. „Политическите и бизнес решенията съвпадат изцяло тук“, казва той и допълва. „Човек следва своята собствена добра воля и финансов разум“ България води разговори с представители в ЕС, за да намери и финансира алтернативни доставки, допълва още Николов и казва, че очаква споразумение до дни. Въпреки спешността на ситуацията и високите като цяло пазарни цени, Николов казва, че не очаква значително увеличаване на цената.

България е относително малък пазар за природен газ с годишно потребление от 3 милиарда кубични метра. Дългосрочният ѝ договор с „Газпром“ трябваше да изтече в края на тази година. Алтернативи вече са подготвени, сред които и нови пътища за доставки през съседна Гърция за азерски газ през турски тръбопроводи, както и втечнен природен газ. Руското решение за прекъсване на доставките сега е ускорило тези усилия, казва Николов. Той допълва, че Брюксел трябва да разреши на страните членки да купуват газ групово, което ще помогне за по-ниските цени и ще осигури гъвкавост, за да се избегнат спешни ситуации, като тази сега в България. Николов казва, че е уверен, че кризата ще помогне на Европа да създаде по-бързо нов режим за подсигуряване на газ и че от всичко това ЕС ще излезе по-силен. „Ние имаме алтернативи. Съответната инфраструктура е на място. Въпрос е само на преговори“, казва той.