Десетки милиони левове продължават да се източват от дърводобива в България, който на практика е монополизиран от няколко големи фирми. До този извод стига бившият шеф на Агенцията по горите и настоящ депутат от „Продължаваме промяната“ Александър Дунчев в свой доклад, с който настоява министърът на земеделието да бъде изслушан в Народното събрание.

В детайлното проучване на Дунчев са анализирани 800 тръжни процедури за добив и продажба на дървесина в 20 родопски стопанства, както и 100 тръжни процедури за дългосрочни договори за добив и продажба на дървесина в цяла България. „По сигнал на горскопромишлени фирми от Ракитово, Тетевен, Сърница, Сатовча и други населени места бяха проверени и установени дългогодишни мащабни схеми за нарушаване на свободната конкуренция, водещи потенциално до източването на десетки милиони лева годишно от държавни горски и ловни стопанства“, съобщава бившият шеф на ИАГ, цитиран от „Сега“.

Дунчев отбелязва, че за въпросните схеми в земеделското министерство от различни фирми през годините са подавани редица сигнали. Директорите на държавните предприятия също са сезирали министерството. Последният сигнал е подписан от над 30 фирми през лятото на 2021 г., но към днешна дата не са предприети стъпки за ограничаване на порочните практики. В същото време, с повишаване на търсенето на дървесина през последната година като възобновим и климатично неутрален ресурс, и особено през последния месец поради срива на износа на дървесина от Украйна заради войната, финансовите щети за държавата продължават да растат.

Най-големи загуби са за горските стопанства – над 15 милиона лв. за последните 3 месеца в Родопите, се генерират чрез превратно прилагане на разпоредбите на Закона за горите, съгласно които до 1/3 от дърводобива във всяко стопанство може да се предоставя на т.нар. „местни фирми“ или „местни търговци“, имащи седалище в съответната община.

Тази разпоредба има за цел да защити местния поминък, но поради ограничената конкуренция тези фирми почти винаги се договорят и си разпределят продаваната от стопанствата дървесина, в резултат на което я купуват на начални цени. Те се определят от горските стопанства, като при динамичен пазар като настоящия могат да са 1-3 пъти по-ниски от пазарните нива, пише в доклада.

Ограничаване на конкуренцията се постига и чрез избор на типа тръжна процедура. Най-лесно се договарят фирмите, когато търговете и конкурсите не са електронни, тъй като единствено при тях не може да се разбере кои са конкурентите, кой наддава или каква е предложената цена. В Европа неслучайно се прилагат основно електронни търгове, но в България по-силните фирми винаги протестират срещу тях, защото затрудняват схемите, коментира Дунчев.

Другата разпространена схема е за продажба на стояща дървесина на корен. Една и съща фирма закупува дървесината още преди да бъде отсечена, като лично я добива и в последствие транспортира до цеховете си. Съгласно наредбата за възлагане на дейности в горските територии продажбата на „стояща дървесина на корен“ се допуска при санитарни сечи и провалени търгове за добив, които следва да са единични случи. „Реално прилагането на тази порочна процедура надхвърля 30% от дърводобива в Родопите и 50% в цяла България, защото позволява повече условия за корупция – избор, който съвсем съзнателно се прави от директорите на горски стопанства под натиска на по-големите фирми и местните политици“, пише в проучването си депутатът.

Той се позовава на доклад на Агенцията по горите до земеделското министерство от 16 септември 2021 г., който сочи, че при този тип процедури се допускат двойно повече нарушения в гората спрямо случаите на разделени процедури за добив и отделно за продажба на дървесина от склад, тъй като фирмите често се изкушават да добиват дървесината, която им трябва, а не която е маркирана. Нарушенията се узаконяват чрез домаркиране след сечта.

Отделно, тъй като дърводобивната фирма е собственик на добитата дървесина на корен, това създава условия за корупционен натиск върху горските служители с цел занижаване на качеството или количеството на дървесината при експедиция и транспортиране, което е по-трудно ако една фирма добива и друга фирма закупува дървесината. При тази масова практика се нанасят допълнителни скрити щети за бюджета на горските стопанства.

Третата порочна схема, която Александър Дунчев обяснява, е тази с дългосрочните договори. Близо 20% от продаваната дървесина в България е обект такива.

„В шестте държавни предприятия през 2022 г. има активни 87 дългосрочни договори за добив и продажба на дървесина, от които загубата за държавата за 2022 г. е оценена на 17 милиона лева, получена в резултата от разлика между реални пазарни цени и административно определените цени за дървесината“, изчислява депутатът.

В същото време едва 11 от 87-те договори са сключени при реална конкуренция, а при останалите е нямало други допуснати участници и съответно е нямало конкурентни наддавания.

Дунчев посочва, че чрез тях не се подпомагат малки и средни фирми, а най-големите и финансово стабилни дървопреработвателни предприятия като „Свилоза“ АД, „Кроношпан България“ ЕООД, „Кастамону България“ АД, „Монди Стамболийски“ ЕАД и др. За 2022 г. от всички 470 000 пл.м3 продадени или добивани чрез дългосрочни договори, близо 340 000 пл.м3 (72%) са продадени директно или на фирми-доставчици на 4-те най-големи предприятия.

В случая ограничаването на конкуренцията пък става с административен трик. До търга се допускат единствено фирми, които са заявили предварително желание за участие. Тъй като няма предварителни обяви за процедурите за дългосрочни договори, на практика директорът на горското стопанството решава кои фирми да предупреди неофициално, че ще има такъв търг, за да подадат навреме заявление, докато останалите фирми не разбират за търга и не подават заявление, с което отпадат от условията на търга.

Дунчев прилага в доклада си и разбивка на сключените дългосрочни договори от шестте горски предприятия. В Северноцентралното държавно предприятие има активни 36 такива договора, от които едва 6 са сключени при реална конкуренция, докато при останалите е нямало други допуснати участници. Североизточното държавно предприятие пък няма нито един сключен дългосрочен договор от своите 17, за който да е имало повече от един кандидат.

Такава е ситуацията и в Югоизточното държавно предприятие, където и 6-те договора са били без реална конкуренция. В Югозападното държавно предприятие само за 1 от 14 договори е имало такава. Южноцентралното държавно предприятие има активни 8 дългосрочни договора за продажба на дървесина. Само за 3 от тях е имало наддаване.

Бившият шеф на Агенцията по горите изтъква още в доклада си, че големите фирми с политически протекции биват толерирани да извършват незаконни сечи, както и да изоставят, без да довършат дърводобивните обекти след отсичане на достъпната и най-ценната дървесина и да зарязват недостъпната и по-малоценната, тъй като не търпят сериозни санкции (3-5% от договора) или горските служители ги е страх да ги санкционират изобщо поради силните политически връзки на тези фирми.