Иво Христов, евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: „От България се очаква да жертва историята си в името на висшата геополитика, но това е порочна недалновидност. С безкритичното си отношение към Скопие Европейският съюз погазва собствените си критерии от Копенхаген и привнася в Европа нерешени въпроси с потенциал да създадат вътрешно напрежение в чувствителен регион, какъвто са Балканите“, заяви в изказване на пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург Иво Христов – член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Очакванията обаче са не само страната ни да жертва собствената си история, но и съдбата на десетките хиляди нейни сънародници, живеещи в пределите на Северна Македония. Защо Европейският съюз погазва собствените си критерии от Копенхаген, с какво намиращата се на отстояние от тях балканска държава е толкова геостратегически привлекателна, та да струва изискваната от България унизителна жертва? Наш гост е евродепутатът Иво Христов.

Иво Христов: Македония е исторически кръстопът, през който всеки от съседите някога в историята е преминавал и всеки счита, че има предимство на това кръстовище. Македония може да подпали региона, което вече е ставало в началото на миналия век и неведнъж. Затова САЩ се опасяват, че Русия може да го използва за дестабилизация на региона в период на война и Европа следва американския императив и американския натиск да се интегрират Западните Балкани. Но това не бива да става за българска сметка.

Водещ: Съзнават ли обаче в Европейския съюз, че си затварят очите пред погазването на европейски ценности в Северна Македония? Съзнават ли, че в името на преговорното начало за тази държава са готови да омаловажат националното достойнство на държава член?

Иво Христов: Аз мисля, че българските съображения са напълно безразлични на чиновниците в Комисията и на другите европейски лидери, които често не ги разбират. Интересува ги само спешната интеграция на Скопие в Европейския съюз в името на стабилността на континента, както те официално заявяват, но това според мен е много погрешно схващане, защото пренебрегването на българската позиция ще има само отрицателни последствия. Най-напред ще възмути нас, българите, а освен това ще внесе нерешени спорове в Съюза, които ще пораждат напрежение в средносрочен план.

Водещ: Защо Северна Македония внезапно се оказа ценна за висшата геополитика с всичките й несъвършенства, които в разрез с демократичните разбирания на цивилизования свят самата държава съвсем съзнателно култивира?

Иво Христов: Държава-музей, както казваше навремето проф. Божидар Димитров. Мисля, че евроинтеграцията на Скопие стана спешен приоритет в последните две години, а днес ни се представя и като необходим компромис. Това дава основание да предположим, че войната в Украйна, която днес се ползва като аргумент за бързата интеграция, се подготвя отдавна, а приобщаването на Западните Балкани към Европейския съюз е част от тези тектонични размествания преди големия трус, който започна през февруари.

Водещ: Наясно ли са в Брюксел, че на територията на Северна Македония върви близо 100-годишен геноцид на коренното българско население там, който под една или друга форма всъщност продължава и днес?

Иво Христов: Не. Въпреки усилията на български историци, на български дипломати през годините да обяснят тази предистория, малцина в Европа познават сложната история на Македония. Политиката в Европа се прави от неизкушени от историята чиновници. Мисля, че в аналитичните центрове в САЩ и в Русия познават много по-добре македонския казус и всеки по своему търси да го употреби в своите планове, което е опасно за нас. Вашингтон и Москва следват по-дългосрочни и изкусни стратегии, които Европа поне на съюзно ниво така и не успява да изработи. Знаете, че ние така и не успяваме да се сдобием с обща европейска външна политика.

Водещ: А какви рискове за Балканите създава Европейският съюз като погазва собствените си критерии от Копенхаген и привнася в Европа нерешени въпроси, за чието решение видимо не желае или няма на този етап потенциал да съдейства?

Иво Христов: Самата стабилност на Съюза почива на принципа, че в него влизат страни, които нямат нерешени конфликти помежду си или пък сериозни претенции. Нарушавайки критериите от Копенхаген, ние всъщност създаваме риск от имплозия. Натискът за бързото приемане на Република Северна Македония е съпроводен също така и с много агресивно лобиране в полза на Скопие, което цели да притисне България и което се толерира в Брюксел. От наша страна има разнобой предвид двете външни политики, за които говори министър Генчовска преди десетина дни, и непрозрачната дейност на съветниците на премиера. Така че ситуацията за България е опасна.

Водещ: А защо се обвързва падането на ветото за европейското членство на Македония с войната, която Русия води в Украйна и с какво падането на въпросното вето ще помогне?

Иво Христов: Мисля, че ветото с нищо не може да повлияе пряко на войната в Украйна, но цели да укрепи тила на Европа – поне това е очевидното разбиране на Вашингтон и Брюксел. Но се опасявам, че форсирането на ветото ще създаде много повече рискове за Съюза, отколкото би предотвратило. И тъкмо тук липсата на историческа култура, за която стана дума по-рано, е причина за тази лоша преценка.

Водещ: В 20.00 часа във вторник вечер управляващите се събират на извънреден коалиционен съвет. Целта е изработване на обща позиция за предоставяне на военна помощ за Украйна, като в сряда в Народното събрание се очаква гласуването дали да се даде мандат на Министерския съвет да приеме решение за това. Очакваше се, че на този коалиционен съвет ще бъде обсъден и въпроса с падането на ветото за Северна Македония. Очевидно е преценено, че за една вечер един взривоопасен сюжет е предостатъчен. Въпросът е: докъде ще ни докара нерешителността и колебливостта на управляващите.

Иво Христов: Моето очакване е, че парламентът ще разреши доставката на оръжие за Украйна без да възлага на кабинета да взема такова решение. И това ще даде възможност на БСП хем да гласува против, хем да остане в правителството, защото решението няма да се взема в министерския съвет. Тъй или иначе, за мен подобно решение ще бъде стъпка към въвличането на България във войната. То цели да официализира българския ангажимент като дълбок тил на Украйна, а това значи и потенциална цел. Мисля, че член 5 от Северноатлантическия договор, който би трябвало да има възпиращ ефект върху потенциален противник, вече е фактически прекрачен праг, защото НАТО участва във войната с масивни доставки на оръжие и на разузнавателна информация, а това означава, че психологическият праг от пряка размяна на удари между Русия и НАТО може да бъде много лесно прекрачен. И това решение ще има особено опасни последици във вътрешната политика, защото ще изостри опасно историческото разделение между русофили и русофоби, което може да роди само нестабилност на българска почва.

Водещ: А трябва ли да се плашим заради едностранно спрените от „Газпром“ доставки на руски газ?

Иво Христов: Според мен трябва да се възмутим най-вече от оскъпяването на суровините заради появата на посредници, защото това ни се пробутва като някакъв вид свобода, но газът, който ще купуваме, отново е руски, просто е по-скъп. И бизнесът с право поиска от кабинета да изясни откъде ще набави липсващите количества в средносрочен план. Самото отрязване на Европа от руските суровини ще оскъпи продукциите ни, във всички страни от Съюза и ще ги направи неконкурентоспособни на международния пазар. Това значи, че ние си създаваме много съществен проблем, независимо от витиеватите аргументи на лобистите.

Водещ: Г-н Христов, какъв е рискът събитията в Украйна да ескалират до пълномащабна Трета световна война?

Иво Христов: Ще ви изненадам, но според мен тя вече е факт. Остава историците да й дадат това име, защото Втората световна също започва като полска кампания, френска кампания, скоро става европейска, след това идва Пърл Харбър и войната става световна. От февруари насам избухна войната в Украйна, след това беше свален пакистанският премиер, който в деня на началото на войната се намираше в Москва. Турция започна самостоятелна военна операция в Северен Ирак. Всички тези събития са част от една обща динамика. Да оставим настрана, че санкционната война вече е глобална. Т.е. ние се намираме в логиката на една световна война.

Водещ: Според президента Румен Радев „политически шарлатани искат да заложат бъдещето в България за свои користни цели“, а според министър-председателя Кирил Петков „няма да успее икономическият шантаж на Кремъл срещу България и Европейския съюз“. Рядко президент и премиер са били на такава остроконфронтационна позиция. Всъщност от времето на Борисов-Радев подобен диалог не сме чували. Такива задочни диалози в каква светлина ни поставят, какво ни носят?

Иво Христов: Това са мнения на две контрастни персони. От едната страна имаме президент суверенист и премиер, който при връчването на мандата нарече България „локация“, не „родина“, а „локация“. Първият е полагал клетва да защитава България, вторият не владее добре български. Аз мисля, че българите знаят на чия страна е здравият разум, независимо от пропагандната истерия, която в последните дни търси да дамгоса пацифизма като някакъв вид путинизъм, да представи милитаризма като хуманизъм. Това е в духа на Оруел – войната е мир. Но мисля, че българите се славят с трезвомислие. Те често бъркат в преценката си, разбира се, но и са изначално предпазливи. Вярвам, че ще направят точната преценка.

Водещ: Какво поведение следва да има България, която хем да опази своя суверенитет, хем пък да не отстъпва от мястото си в демократичния свят?

Иво Христов: Мисля, че България не е дала никакъв повод за съмнение относно своя евроатлантизъм и членството в съюзите, в които членува. Но войната в Украйна е война извън Съюза, в която членството ни в НАТО не повелява да се намесваме. Да оставим настрана, че България не носи отговорност за сложната предистория, която доведе до тази трагедия. България осъди руското нашествие още първия ден. България приютява хиляди бежанци, но това не значи, че трябва да се пренесе в жертва на чужди геополитически планове. Ние помним как тръгнахме като аслани в Ирак и в Афганистан на времето и как се върнахме от там. Затова моето мнение е: хуманитарен ангажимент – да, но не бива да каним сами пожара в дома си.