Бившата шефка на Софийски градски съд Владимира Янева се е преквалифицирала в строителен предприемач. Плановете ѝ да строи на апетитен терен в Красно село обаче боксуват заради жалба на районното кметство срещу строителните отстояния. Фирмата на Янева губи на първа инстанция и делото стига до „съда на чудесата“ ВАС. Там приближеният на Янева съдия Георги Колев, бивш шеф на ВАС, се самоопределя да правораздава именно по това дело. Без изненади, казусът е решен „правилно“ и окончателно в полза на фирмата на Янева. Съдия Колев дори не смята, че би трябвало да си направи отвод, заради близките си отношения с бившата скандална съдийка.

Влади и Жоро

През 2015 година гръмна един от най-запомнящите се скандали на десетилетието – т.нар. Яневагейт. Тогава БИВОЛЪ разпространи записи, в които шефката на СГС Владимира Янева подробно разказваше как е „нагласяла“ дела, колко е близка с Бойко, Жоро (бел. ред. шефа на ВАС Георги Колев) и още куп прелюбопитни факти, които по безпрецедентен начин осветиха „гнилоча“ в българската съдебна система – като цяло и в частност в СГС и ВАС. Покрай тези записи научихме например и това, как е трябвало да се развие делото за несъстоятелността на КТБ, как синдиците ги водят „при Делян“, как Сотир и Бойко решават кой магистрат да бъде опраскан и кой – чадъросан. Научихме и как Жоро мобилизира подкрепа и „сговаря“ кадровиците от ВСС да гласуват по определен начин. Как точно ги сговаря за съжаление не чухме, но не е трудно човек да използва въображението си.

Оттогава мина много време и изтече много вода. Скандалите в съдебната система само се натрупваха, настигаха и изпреварваха един друг. Достатъчно е да припомним например Мондешки, ЦУМ-гейт, монтирането на апатрида Трифонов за шеф на СГС (гарантирано от ВАС!) и, разбира се, бруталното натрисане на Гешев за Главен Каскет на Републиката – на фона на многохилядни протести през 2019 и 2020 година срещу това натрисане. Можем да продължим списъка, но няма да ни стигне страницата, а и още доста страници след това. А и целта ни е друга – не просто да припомним на читателите тези „славни“ времена на българските съд и прокуратура, а и да проследим един последващ свързан сюжет, развил се през последните 12 месеца. Сюжет, който остана изцяло под радара на мейнстрийм медиите – и в който централно участие и главна роля имат отново Владимира Янева и „нейният“ Жоро.

Тихо изгрява ДЪГА-та

Месецът е юни 2019. Минало е време след отшумяването на скандала Яневагейт, минали са и две години след като самата Янева е окончателно осъдена от Върховния Касационен Съд – първият и засега единствен в историята осъден председател на съд. През този месец в Търговския Регистър тихо изгрява ДЪГА 19, фирма с предмет на дейност „проектиране и строителство на сгради, строително-монтажни и ремонтни работи, сделки с недвижими имоти, вътрешно и външнотърговска дейност и всякаква друга стопанска дейност, незабранена със закон“. Съдружници са самата Янева, мъжът и плюс майка и. Нормална семейна фирмичка, която вероятно се кани да се развихри в строителния бизнес. Това, което не изглежда много нормално, е размерът на вписания капитал – един милион и петдесет хиляди лева. Поне на пръв поглед. Всъщност, капиталът се състои изцяло от апорт на непарична вноска – а именно, имот в местността „Крива река“ (недалеч от „Пирогов“) с площ над хиляда квадратни метра. Нелоша площ на нелошо място, идеално за построяване и последваща продажба на средно голяма жилищна сграда с прилежащите към нея салтанати. И то продажба на добра печалба, предвид тенденциите на имотния пазар в София.

Тук е моментът да припомним, че и вторият съдружник – съпругът Илия Манолев – също е неслучаен човек. От публикация на Фрог Нюз през март 2019 разбираме, че Манолев е съвипустник на цветанът-на-мисълта, фамозния апартаментчик Цветан Цветанов. Също като Цветанов, Манолев е виден физкултурник, разбирай възпитаник на ВИФ-а. Това обаче не пречи – а напротив, помага – да бъде назначен на топла службица в Ръководство Въздушно Движение. В легендарното РВД, където не попадат случайни хора, Манолев се разписва срещу скромните 12 бона месечна заплата. Не става ясно как физкултурното възпитание му е дало нужната квалификация да заема такава, бихме казали, инфарктно-отговорна служба. Можем само да се надяваме, че самият Манолев не дава и не е давал „указания“ и не е „ръководил“ пристигащи и заминаващи полети. Опазил бог!! Дребна, но съществена подробност е, че към днешна дата публикацията на Фрог може да бъде намерена само в кеширан вид. Явно някой много се е подразнил. Добрата заплатка явно е и обяснението за това, откъде ще дойдат милионите, необходими за строителството на новата жилищна сграда. Щото от (бившата) съдийска заплата на Янева все пак няма как да дойдат. Или…?

Преди обаче да пристъпи към грандиозните си строителни планове, Янева има нужда от някои устройствени промени – и от съдействието на Столична Община. По-конкретно, на главния архитект Здравко Здравков. Със заповед № РА50-704 от 17.09.2020 на Здравков е одобрен работен устройствен план (РУП), който допуска намалени отстояния между съществуващите сгради и новопредвидената (на Янева) жилищна сграда, като същите са по-малки от предвидените в Приложение 2 към чл. 81 от Наредба № 7/2003г. Оказва се също така, че този РУП е в противоречие с предишни указания на същия главния архитект Здравков, издадени в заповед № РА50-367 от 09.05.2018. Иначе казано, Здравков противоречи сам на себе си – за да може Янева да строи. Дотук добре, но скоро се явява непредвидена пречка – решението на главния архитект се обжалва от кмета на Красно Село, който е номиниран от формацията „Демократична България“. Оказва се, че община Красно Село е собственик на имоти, които ще бъдат неблагоприятно засегнати от новия РУП. И така, през януари 2021 казусът влиза в съда. И тук вече започва същинската част на сагата.

Модулът за случайно разпределение на делата (ЦССРД) разпределя делото на 41-и състав на АССГ, съдия Луиза Христова. Съдия Христова се ползва с репутацията на честен, задълбочен и обективен магистрат, който решава делата по закон и по съвест. За нея не може да бъде намерена една-единствена негативна публикация, дори и в жълто-кафявите медии. Напротив, за нея откриваме само положителни отзиви – както от ВСС, така и другаде, особено по дела по Закона за Достъп до Обществена Информация. Само след 3 месеца, през април 2021, съдия Христова постановява решение, с което отменя акта на главния архитект Здравков. В общи линии мотивите и са, че вече приет Подробен Устройствен План (ПУП) не може да бъде модифициран и отменян от последващ РУП. В случая, ПУП е в сила от 2013, а Здравков се опитва да го промени с РУП през 2020. No passaran, най-кратко казано – законът е пределно ясен. Нещо повече, предвидената в РУП-а плътност и интензивност на застрояване в засегнатия район е 40%, докато максимално разрешеното ниво според ПУП-а е 28,17%. Доста съществена разлика, все пак! Интересна подробност е, че в съдебния регистър на АССГ не се вижда участието в делото на фирма Дъга 19 като заинтересована страна. Т.е. ако човек тръгне да търси в регистъра фирмата по име, няма да намери нищичко. Независимо от това, ние обаче установихме, че фирмата е изпратила представител и е участвала в делото пълноценно и пълноправно. Което съответно и дава правото да подаде касационна жалба против решението на АССГ – ведно с касационната жалба на глвния архитект Здравков.

ДЪГА-та в Съда на Чудесата

Така делото стига до ВАС, където вече започват чудесата. Или черната магия, ако може така да се изразим. Неслучайно сред юридическите среди един от прякорите на ВАС е именно „съдът на чудесата“. Сега, драги читатели, ще разберете защо. Поглеждайки отново към ЦССРД виждаме, че на 6 юли 2021 системата определя за докладчик съдия Стефка Кемалова. Справка на сайта на ВАС показва, че тя правораздава в тричленен състав заедно със съдиите Червенкова и Тодорова. Делото е насрочено за 19 октомври 2021, което е сравнително бързо. И ето че в деня на заседанието в зала влизат Кемалова, Червенкова и… Жоро. Да, изненадата е налице, няма грешка. По неведом път и начин Георги Колев определя себе си за председател на съдебния състав, който ще гледа касационната жалба на фирмата на Владимира Янева. Само 20 дни по-късно излиза и решението, което е окончателно и необжалваемо. Длъжни сме да отбележим, че това е рекордна скорост за ВАС, където обикновено отнема 4 (че и повече) месеца да се „изпише“ едно решение. Види се, Янева много е бързала. И да, в крайна сметка познахте – решението на Жоро и другите двама е в нейна полза. При това с доста скодоумни и кратки мотиви – общо 24 реда или точно половин страничка. В ярък контраст с решението на АССГ. Приципно погледнато, когато едно решение е толкова пестеливо аргументирано – а и светкавично бързо постановено – е много трудно да бъде оборено обоснованото предположение, че се касае за поръчково правообслужване (а не правосъдие) за неслучайни хора. Такива като Янева.

Редно е да добавим и няколко реда за докладчика по делото, Стефка Кемалова. Преди да бъде назначена за титуляр във ВАС, съдия Кемалова е била командирована (лично от Георги Колев) от Пазарджик. Потвърждение на този факт гордо седи и до ден-днешен на страницата на ВАС. Няма сега да навлизаме в дебрите на темата за командированията, доколкото тя е била напоително изследвана през годините от множество колеги, като например тук и тук. Оставяме на читателите сами да си изградят изводите. Но това далеч не е всичко. На 12 май 2021, само два месеца преди съдия Кемалова да бъде избрана за докладчик по делото, в Адвокатска Колегия Пазарджик се вписва познайте кой… Владимира Янева Янева-Манолева. Ето, уверете се сами. Оттук може да се направи обосновано предположение, че Янева познава не само Жоро, но много вероятно и самата Кемалова. Едва ли адвокатска колегия Пазарджик е избрана от Янева случайно, а магистрати, с които разговаряхме коментираха, че съдия Кемалова е запазила топлите си пазарджишки връзки и до ден-днешен. Което е нормално и очаквано, в крайна сметка.

Въпросната адвокатска колегия действително не е случайна, доколкото напоследък нашумя с нещо твърде нелицеприятно (меко казано). Там всъщност е вписана адв. Десислава Коцева – ключово действащо лице от скандала „Осемте Джуджета“, която през февруари 2020 заплашва Явор Златанов, че „бебето му ще израсне без баща; че нейните началници повече ги устройва опцията той да умре – и че следващите седем години, докато Иван Гешев е главен прокурор, трябва да правят точно каквото им кажат“. От публикация на Капитал от октомври 2021 разбираме, че същата тази колегия отказва дори да започне дисциплинарно производство срещу адв. Коцева с мотива, че „в случая няма данни за нарушение на Закона за адвокатурата“. Без коментар, просто. Същевременно няма и данни това решение да е отменено от Висшия Дисциплинарен Съд към Висшия Адвокатски Съвет. Всъщност, има данни – не е отменено. Проблемът, както се казва, стига до върха – и очевидно е многопластов и комплексен. Другия „мотив“ посочен от АК Пазарджик е, видите ли, че прокуратурата така и не разследвала адв. Коцева, следователно няма законен повод за дисциплинарно производство срещу нея. Което е доста безсрамна „логика“, при положение, че очевидно няма как Каскетурата да „разследва“ отбора на своя любим персонаж Петьо Еврото (да не говорим пък за него самия). Ако пък някой поиска сам да провери какво всъщност „разследват“ по казуса прокурорите Юлиан Лефтеров, Вихра Попхристова и Иван Петров, въобще няма да може – понеже преписката е далновидно скрита от сайта на прокуратурата. Удобно, не ли?!

Но да се върнем на Янева и нейното дело във ВАС. Докладчикът Кемалова е интересна и с друго – именно тя формира мнозинството (от трима в петчленния състав), което миналата година окончателно наказа следователя-бунтар Бойко Атанасов. Понеже, видите ли, бил уронил престижа на Иван Гешев със свои медийни изяви. Веднага у нас изригва въпросът „Моля? Гешев и престиж?! Откога?!?“ Но явно за ВАС този престиж е безспорен и трябва да бъде бранен преко-сили и преко-закона. Докладчикът по делото, съдия Главинова, както и съдия Ковачева (понастоящем зам.-министър на правосъдието) пишат подробно и ерудирано особено мнение, но всуе – трима от петимата гласуват „за“ наказанието.  Особено като отбележим, че в тази несвета троица отново влиза и Жоро. Да, точно така – същият този Георги Димитров Колев. Дето се казва, де го сееш, де никне. Очевидно – навсякъде където е нужно.

По делото на Янева всъщност няма данни юристконсултите на община Красно Село да са поискали отвод на Георги Колев, с оглед на общоизвестните му връзки с „Влади“ и потециално специалното му отношение спрямо нейната фирма. А е можело да го направят. Но, както се казва, корабът вече замина.

ЖОРО: Ама аз не знаех – пък и да знаех, все тая!

От BIRD отправихме въпроси към пресцентъра на ВАС защо самият Колев не си е направил самоотвод. Отговорът, който получихме от Колев, беше любопитен (меко казано). А първо място той твърди, че касационната жалба не била подадена от самата Владимира Янева, а от друг съдружник във фирмата (т.е. от майка и). Следователно, той не знаел, че Янева има нещо общо. На това твърдение обаче е лесно противопоставим фактът, че майка и притежава само 25% от капитала на фирмата – а останалите 75% са собственост на Янева и мъжа и. Факт, който някак си „удобно“ е убягнал на Колев. Нататък става още по-интересно. Колев твърди, че дори и Янева да била очевидна страна по делото, той пак нямало да се отведе! И това било така, видите ли, понеже записите по Яневагейт били „с неясен произход и автентичност“. Съжаляваме, но това вече си е чиста проба наглост. Автентичността на записите беше категорично потвърдена с експертиза, поръчана и заплатена от БИВОЛЪ. Експертизата беше представена и на вниманието на ВСС, в който Колев тогава беше член по право. За опресняване паметта на съдия Колев, прилагаме я отново тук, при това в превод на български (доколкото няма данни Колев да владее английски или други чужди езици). Това, че на Колев тогава не му се е харесал фактът, че експертизата потвърждава автентичността на записа, си е негов проблем. Това, че той сега удобно е „забравил“ за тази експертиза също е негов проблем. Както и това, че така и не е разбрал коя точно служба или структура е подслушвала разговорите му с Янева. Е, да беше питал своя добър приятел Сотир – сигурни сме, че оня щеше на драго сърце да му каже.

В крайна сметка, това наше разследване за пореден път демонстрира как виртуозите и корифеите на българското административно правосъдие – разбирай Жоро и такива като него – правообслужват (а не правораздават) като последна инстанция на „истината“ във ВАС. Законите в България важат, ама не баш за всички. Или важат по различен начин, според човека. Пред закона всички сме равни, ама някои са по-равни. Такива като Янева. Като Гешев (и имиджа Му). Като Еврото, жена му и подчинените му адвокати, нотариуси и прочее прислуга и изпълнители на мокри поръчки. Ето защо ние твърдо вярваме и за пореден път призоваваме за следното: не знаем кога (и дали) ще бъде реформирана сталинистката, вишинска проКОРУПтура у нас. Но знаем, че е задължително една (или повече) метли да минат и през ВАС. В противен случай ще продължаваме да сме на опашката на всякакви индекси, на дъното на всякакви класации относно върховенство на правото и борба с корупцията. Но кой знае – може би ни харесва да сме там. Вече устойчиво 20 години – все едно сме абонирани за последните места. Напоследък бяхме задминати по някои показатели от Габон, Бурунди и Хондурас. Също и от Вануату. Дори не знаехте къде се намира тази държавичка, нали? Именно. А междувременно Жоро, пардон съдия Колев, ще продължава да „правораздава“ чак до… октомври 2031.