След дълго отсъствие от публичното пространство, почетният председател на ДПС Ахмед Доган публикува статия в юбилейния сборник „Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории“. Пресцентърът на Движението обяви, че сборникът представя „един от най-емблематичните курсове в историята на Философския факултет на СУ със своите активни, успешни и запомнящи се личности“. В статията, лидерът на ДПС коментира геополитиката, историята, гибелта на цивилизациите и прави любопитни аналогии със съвремието, пречупени през призмата на философията.

„В академичните среди бях разпознаваем предимно като „Меди“. Историята на това различнo „именуване“ е недоизказаната част от моето личнo битие, затова не смятам за необходимо да се спирам на този въпрос. Към философията започнах да проявявам интерес когато бях на 16-17 годишна възраст. Предполагам, че философската си закваска нe дължа на себе си, а на „случайното“ обстоятелство, че съм се пръкнал като наследник на религиозни духовници.

В самото начало се бях увлякъл по Хегел, младохегелианците и Фойербах, а впоследствие и от марксистката доктрина. Така че, когато станах част от курса по специалност „Философия“, имах достатъчен мисловен и познавателен опит за надграждане и развитие на философската си ориентация. Ако сега трябва да започна житейския си път, бих започнал пак от философията, като самоцел на личната екзистенция. Защото тя предполага да търсиш отговор на въпроса: „Защо изобщо Космосът и Логосът са такива, каквито са?“, пише Доган.

„Не знам дали е щастлива случайност или „изказ“ от езика на съдбата, но попадането ми в този курс по специалност „Философия“ за мен е изключително удовлетворение. Там се чувствах в една среда със „себеподобни“ и с нестандартно мислещи преподаватели и състуденти. Дължа благодарност на всички!

По стечение на обстоятелствата и най-вече от проектирането на моята персона от „екстра фактори“, аз бях ограничаван да общувам пълноценно с всички колеги и преподаватели, но мисля, че намирах Модус операнди „ТЕ“ да бъдат доволни, а аз да бъда относително свободен.

Понятийно-категориалното мислене, съчетано с определена степен на идеализации, е дар Божи и който усети, че го има, трябва да покаже, че това рядко качество не му е дадено даром. В случая перифразирам Кант. В смисловия контекст на моето разбиране и опит това означава, че Универсумът очаква да покрие инвестицията СИ във времето“, пише още в статията си почетният председател на ДПС.

Почти всички философи в историята на Философията, да речем от Платон до Хайдегер, са си давали сметка каква политическа онтология задават на обществото. В определен смисъл, всяка философия е самоизказ на онтологията на личността на философа, т.е. проективен разказ за Аз-а на философа. От тази гледна точка, мястото и ролята на философията в еволюцията на Универсума придобива изключителна значимост, особено като модератор на смислообразуването в историята на човечеството. За да бъда правилно разбран, искам да добавя, че според мен, всички религиозни доктрини са перманентно опредметяващи се в смислообразуването на човека и обществото, философски системи, пише философът.

В този контекст, възходът и гибелта на различните цивилизации е „превърната форма“ на жизнеспособността на различните философеми и идеологеми. Ако се опитаме да направим елементарна онтологична холограма на геополитическите процеси на нашата цивилизация, се очертават няколко управляващи параметри на политическото време…

…Либералната демокрация е пазарна демокрация, но това не води до самодостатъчност на демокрацията, напротив, създава предпоставки за постоянна криза в релацията държава – гражданско общество. Нещо повече, либералната доктрина за развитие на обществото изпитва емпирични и „метафизични“ конвулсии от резултатите на действието на социалната онтология, която е задала като проект за правене на История в света…

…Можем да направим интересна историческа аналогия: когато Хегел става свидетел на Наполеоновите войни за „обединяване на Европа“, той „обявява“ Наполеон за превъплъщение на Абсолютната идея. Но по ирония на Историята, само след няколко десетилетия, впечатляващият икономически възход на комунистически Китай демонстрира, че в геополитическо измерение керванът на Историята продължава, а в определен онтологичен смисъл и тепърва започва. И това обстоятелство е най-притеснителният феномен за евроатлантическата онтологична визия за развитието на света.

Въпрос на време е Китай да се превърне в доминиращ колос в планетарен мащаб…“, прогнозира Ахмед Доган.