Партньорите в управляващата коалиция приеха вчера пакет от 11 антикризисни мерки. Премиерът Кирил Петков определи този пакет като „безпрецедентен”. Остойностяването му е за около 2 млрд. лева, а очакванията са да се противодейства срещу кризата. Какъв обаче е ефектът за хората?

Финансовият експерт Мика Зайкова определи мерките на правителството като „много пари, но нищо от сърце”. „Това не са антиинфлационни мерки, а ако са антикризисни – те няма да покрият инфлацията”, посочи тя пред „Здравей, България“ по „Нова телевизия“.

Премиерът каза, че пенсиите ще се увеличат с 20%, като в тях са включени и ковид добавките. Гьоков уточни, че ще са увеличени с 10%. Двата механизма са различни, обясни икономистката. „Това, което каза премиерът, ако се приложи, пенсиите до 1000 лв. ще бъдат ощетени“, допълни тя.

Нейните сметки показват, че минималната пенсия няма да се увеличи толкова, колкото трябва, ако се приложи формулата, за която говори премиерът. Но тя обясни, че формулата, за която говори Гьоков е правилната и именно тя ще позволи пенсиите да се увеличат по-значително.

„Ако сметнем по формулата на Петков се получава 370+20%-60=384 лв.“, изчисли Зайкова.

„Не само, че не борят инфлацията тези пари, но и тя вече ги е изяла, защото инфлацията е 14,4%. От юли, когато тия мерки ще влязат, тогава инфлацията ще бъде поне над 17%“, категорична е тя.

„Понеже говорим за инвестиции – това е един от двигателите да вдигнем икономиката и да стопираме инфлацията. Тя може да бъде породена и от грешни управленски решения. Една от най-добрите мерки е вдигането на тавана на регистрация на ДДС, но тя от кога влиза – от 1 януари 2023 година. Тя е толкова безнадеждно закъсняла, но искам да обърна внимание на една група хора от 650 хиляди души и това са хората на минимална работна заплата. Тя дава чист доход 550 лв., а не 710 лв. До 2025 година тази заплата замръзва и какво правим с тези хора“, попита Зайкова.

Тя изтъкна, че обикновен бял хляб е 2,50 лв. в момента. „Разберете, че приносът на нулевата ставка не отива в джоба на потребителя и се разпределя между производителя и търговеца“, обясни Зайкова. 2,20-0,36=1,84, но няма да стане толкова хлябът, изчисли Мика Зайкова.

„Не може всичките 20% да идат в цената. По-голямата част отива в производителя. Не забравяйте, че хлебозаводите работят на газ и това е неприятно и искам да си спомните, че преди няколко дни премиерът каза как ще ги облекчи през май и юни. Това остава ли“, попита икономистката.

„Мерките, които подкрепят доходите, включително и пенсиите, ще се усетят. Очакваме и някои други промени, които трябва да се случат като социални помощи и помощи за отопление. Те също ще се усетят от хората”, каза главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

„Някои от нещата като нулевото ДДС за хляба според мен са пушилка за публиката. Да, ще спести между 2,20-2,60 лв., ако приемем, че цените му на човек паднат. Всеки обаче може да смята дали е по-важно да вземе 100-200-300 лв. по-висока заплата, икономиката да расте и предприятието да му вдигне заплатата, или държавата да му даде с 2 лв. по-евтин хляб на месец”, добави той.

Според старши икономиста от „Отворено общество“ Георги Ангелов нещата, които ще стигнат като директна подкрепа до хората, са увеличението на пенсиите и данъчното облекчение за деца.

„Това наистина е директно връщане на пари, което е увеличение спрямо миналата или по-миналата година. Едва ли обаче преди да свърши войната хлябът ще поевтинее независимо от каквито и да е мерки”, коментира Ангелов.