Писал съм го и преди, но явно „не хваща дикиш“, така че се налага да го напиша пак. Ако субсидираш тока, взимаш пари от тези, които харчат малко ток, и ги даваш на тези, които харчат много ток.

Ако субсидираш парното, взимаш от тези, които нямат парно, и даваш на тези, които имат най-големи апартаменти с парно (които между другото живеят основно в София – градът с най-високи доходи в страната).

Ако субсидираш бензина и дизела, взимаш от тези, които не карат коли (или карат малко), и даваш на тези, които харчат много за гориво. Това не е социална политика. Това е антисоциална политика.

Субсидираш най-богатите (най-големите потребители) за сметка на най-бедните. Едно заможно семейство в София с голямо потребление ще получи според новите мерки на правителството няколкостотин лева на месец от държавата. Едно бедно семейство в малък град в Северозападна България ще получи няколко десетки лева, ако изобщо получи нещо. Защо се прави това?

Намаляването на ДДС и на акцизи за стоки, като горива и хляб, няма да доведе до по-ниски цени, а само до сериозни загуби за бюджета. Така стана, като намалиха ДДС за ресторантьорите. Какво тук не е ясно и колко пъти ще настъпваме тази мотика?

Не се субсидират “цени”. Субсидират се хора. И то само бедни хора. Цени се фиксират и субсидират единствено в социалистическата икономика, където всички са горе-долу еднакво бедни.

В България нямаме икономическа криза. Това е просто оправдание да се прахосват милиарди левове публични пари без основание. Има икономически ръст и ниска безработица.

Доходите също растат стабилно и постоянно всяка година – вижте статистиката за средната заплата. Инфлация има, но тя се дължи основно на външни фактори – експанзивната парична политика на големите централни банки и силен ръст на цените на енергоносителите, базовите метали и храните в международен план.

“Противодействие” на това с фискална политика в България е невъзможно. Ако искаме да спре покачването на цените, трябва да ограничим държавните разходи и растежа на доходите, а не обратното.

А за най-бедните трябва да се увеличат социалните помощи – директни плащания, енергийни помощи, хранителни ваучери и подобни.

В по-бедните райони на страната трябва да се въведат програми за субсидиране на нови работни места в частния сектор – като работодателите се освободят от осигуровки за определен период или държавата поеме няколко работни заплати за всеки новоназначен служител. Така даваме на гладния въдица, а не риба.

За да се намалят цените на енергията в България, трябва да се инвестира ускорено в местно производство на енергия. Това значи спешна отмяна на мораториума за разработване на собствените ни газови находища и субсидии за битови и промишлени инсталации за производство на ток от възобновяеми източници.

И трябва да престанем да плашим потенциалните инвеститори с високи минимални концесионни такси, защото така ще видим собствено производство на горива през крив макарон.

И въпреки че тези неща се говорят и пишат от месеци, управляващата коалиция все пак заби нос в прахоляка с безсмислени предложения за „хеликоптерни“ харчове от милиарди левове, които няма да имат ефект за хората най-нуждаещи се от държавна подкрепа. Само ще издъним бюджета много яко тази и следващата година, и скоро ще трябва да се простим с целта за присъединяване към еврозоната.

Имам натрапчивото усещане, че „икономическата политика“ в това правителство се мисли от пиарите. Дано да не съм прав.

Защо бе хора, ЗАЩО?!