Може ли Украйна да изземе инициативата на фронта и как ще действат украинските войски в следващите месеци? И каква е вероятността да постигнат победа над Русия в кратки срокове?

Факт е, че руската армия загуби стратегическата инициатива – не води активни настъпателни операции, няма преимущество в числеността на войските, няма го вече ефектът на изненадата, загуби голяма част от най-добрите си кадри, които са заменени от доброволци. Все още има преимущество в техниката, но то е номинално.

Това обаче не означава, че украинската армия е иззела инициативата. Темповете на войната все още се диктуват от Путин, но на редица места като край Харков или на юг от Херсон украинската армия провежда сериозни контраатаки със забележителни резултати. На фронта вече тя разполага с гаубици М777 (90 броя), танкове Т-72М (232), ракети «Бримстоун», БПЛА Switchblade и множество бронетранспортьори и чешки „Град“. Всеки момент се очакват САУ PZH-2000 и Zuzana.

В момента има 4 фронта: Харковски, Източен, Южен и Херсонски. Скоро целият фронт край Херсон ще бъде затворен и Източният ще се проточи от Волчанска до Донецк. Най-горещото място е Донбаската дъга от Барвинково до Горловка, където са разположени два укрепени района – Славянск и Северодонецки. Именно тук руската армия влага най-големи усилия, а украинските сили са в най-сложна ситуация.

Много по-спокойно е на Южния фронт, където по-голямата част от атаките са към Велика Новоселка и Гуляйполе. С превземането на „Азовстал“ атаките тук ще се усилят, защото ще се освободи голямо количество артилерия.

Оттук нататък Украйна има три варианта за действие.

Вариант 1 – Укрепване на отбраната по целия фронт

Това предполага усилване на групировката в Донбаската дъга и локално укрепване на Южния фронт, както и създаване на мобилен резерв – примерно в Павлодар. Основната част от украинските сили може да заеме позиции южно от Изюм, покрай река Северски Донец, в Северодонецк и около пробива край Попасня. Далекобойната артилерия може да се разпредели от Соледар до Славянск, откъдето тя ще може да обстрелва почти целия фронт. Този вариант ще позволи да се удържа увеличението на руските войски на тези участъци, да им се нанасят постоянно щети, като се изтощава личния състав с боеве и артилерийски обстрели. Той е и най-малко рисков. Няма опасност от внезапно масирано руско настъпление или някакви  други „неочаквани“ атаки. Ще могат да се прехвърлят сили на всякакви застрашени участъци.

Вариант 2 – Контраатака по източния фронт

Това предполага нанасяне на мощен удар върху главната атакуваща групировка на противника, като най-добре е да се отрежат войските, съсредоточени около Изюм. За това трябва да се атакуват към Волчанск, Купянск и Логачевка. Основната цел е да се прекъснат пътищата и жп връзките, които идват от Русия през Купянск. Тогава всички сили на Русия в района на Изюм ще се окажат без снабдяване и под заплаха от пълно обкръжение. Ако се развие атаката, може да се излезе на река Оскол и окончателно да се избегне рискът от обходно движение на руските войски от Изюм.

Всичко това обаче няма да е лесно. За да се настъпва към Волчанск, трябва да се осигури надежден преход през река Северски Донец. Твърди се, че през седмицата украинските войски вече са минали реката в района на Стари Салтов и се придвижват в дълбочина.

От друга страна, настъплението директно към Купянск само изглежда удобно – има път, разстоянието през Чкалоское и Шевченково е 60 км. Но тук руснаците могат много бързо да  прехвърлят сили от Изюм и да дадат жесток отпор. Ако го направят, ще отслабят натиска на други места, където украинците могат да проведат контраатаки – примерно да отвоюват Попасня.

Вариант 3 – Атака към Херсон и опит за пробив към Крим

Това е най-интересният и перспективен вариант, но и най-рискованият и сложен. В случай на успех обаче ще преобърне ходът на цялата война.

Основното тук е да се пробие немногочислената руска отбрана в Херсонска област и да се превземат мостовете в района на Херсон и Нова Каховка. При това е много важно мостовете да останат цели или поне да не са силно повредени, за да могат войските да се прехвърлят бързо на другия бряг и да продължат атаката. След това може да се развива настъплението към Мелитопол и Новоалексеевка. Така Украйна ще получи възможност да отреже руската групировка в северната част на Херсонска област и да обстрелва военни бази в Крим, като прекъсне връзката на руския южен фронт с Крим. Главната цел е освобождаването на Херсон. Това ще нанесе огромен психологически удар по руската армия и ще вдигне бойния дух на украинците. Отново ще се отреже кримският канал и може даже да се атакува Кримският мост – с авиация или ракети Точка-У.

Мелитопол ще е цел на следващото настъпление – от запад и север, от района на Запорожието, като се осигури основа за успех в Бердянск и Мариупол.

Възможен ли е пробив в Крим? От една страна, изглежда абсурдно руската армия да не удържи Парекоп. От друга – видяхме колко бързо руската армия се настани тук през февруари, когато им помогна хаосът в украинската армия. Но трябва да се отчита, че подобен хаос вече има и в руската армия.

Така че чисто теоретично, няма нищо фантастично в украински пробив на Кримския полуостров, което силно ще измени обликът на войната. Вече съвсем смело ще може да се говори за поражение на Путин и той ще трябва да вземе някакви радикални решения.

При успех на подобно настъпление може да рухне целият фронт, защото ще трябва бързо да се запушват дупки в отбраната, няколко руски подразделения ще се окажат обкръжени, а други ще се оттеглят. Всичко това рязко ще съкрати числеността на руската армия, като паралелно ще възникнат и проблеми със снабдяването с техника – цели три седмици отне прехвърлянето на войски и техника от Киев към Изюм. Толкова ще са нужни и за прехвърляне от Изюм към Крим. Голям е шансът украинците да атакуват успешно колоните с техника, както правят и в момента. Могат да помогнат и партизански действия в района на Мелитопол, защото е ясно, че населението изобщо не е настроено да живее под руско господство.

Къде са рисковете? В Херсонска област Путин има неголяма групировка – 7-10 батальонно-тактически групи, което е около 5-8000 души с техника. За да се пробие тяхната отбрана, ще са нужни 2-3 танкови или мотострелкови бригади – 12-15 000 души. Трябват и още 2-3 бригади като резерв и удържане на завоюваната територия. Т.е. около 30-40 000 военнослужещи с техника – танкове, бронетранспортьори, артилерия и др.

Основната заплаха ще е руската артилерия – тук има висока наситеност на руската ПВО, Крим е напълно покрит. Което означава, че авиацията ще може да се използва ограничено. Това е много рискован план, който може да бъде изоставен още на първия етап, ако не се мине през Днепър. Дори само да отрежат пътя към мостовете тук, това ще е голям успех за украниците, защото те ще опростят значително отбраната си с освобождаването на Херсон и ще отпадне и минималната опасност от морски десант в Одеса.

Кой сценарий ще избере украинската армия?

Вероятно нещо средно между Вариант 1 и Вариант 2, т.е. насищане и усилване на отбраната и локални контраатаки с ограничени цели. Това би било логично – Украйна героично удържа масираното настъпление на врага и ще иска надеждно да съхрани тези територии. А когато има по-голямо превъзходство в силите, и да мине в настъпление. Напълно възможно е настъплението към Херсон да се развива постепенно и с ограничени сили, както в момента това се случва с освобождението на северната част на Харковска област. Макар че тук руските части ще се съпротивляват много по-упорито – Херсон е изключително важен за Путин. Кога ще започне контранастъплението зависи до голяма степен от пристигането на западното оръжие – най-вече гаубици, бронетранспортьори и танкове.

Ян Матвеев