Спецпрокуратурата отказва да предостави информация за това докъде е стигнало прословутото разследване „Барселонагейт“, в което е замесено името на бившия премиер Бойко Борисов. Преди месец „Сега“ попита спецпрокуратурата дали има ли развитие по казуса, какво е показал анализът на документите, получени от Испания, и има ли отговори на съдебната поръчка до Кипър. Отговори от спецобвинението така и не дойдоха. След края на юли, когато спецпрокуратурата ще престане да съществува, делото вероятно ще бъде продължено от Софийската градска прокуратура. Един от аргументите на прокуратурата срещу закриването на спецструктурите беше, че така делата ще пропаднат. По всичко изглежда обаче, че държавното обвинение не бърза да сложи точка на случая „Барселонагейт“.

В средата на февруари спецпрокуратурата обяви, че е получила 219 страници материали по прословутото дело, но предстои официалният им превод на български език така, че да могат да бъдат приобщени към материалите по делото за пране на пари, в което е замесено и името на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Докато чакаше официалния превод, прокуратурата си направи и вътрешен, така че на практика тя знаеше какво й отговарят испанските власти още преди средата на март, когато и официалният превод беше готов.

За въпросните 219 страници се разбра веднага след като МВР получи материал от испанската полиция. Тогава прокуратурата обяви, че е готова с 90% от разследването. Заключенията на испанските власти, изпратена на МВР в края на януари, са, че има доказателства, от които може да се предположи, че в случая „Барселонагейт“ са изпрани над 5 млн. евро. „Има доказателства за множество индикатори, свързани с корпоративни транзакции, които са свързани и могат да конституират предполагаемо престъпление международно пране на пари, възлизащо на стойност над 5 млн. евро“, се казва в документа, с който „Сега“ разполага. Материалите, получени от МВР, не се приемат от прокуратурата като доказателство по случая.

Случаят „Барселонагейт“ е един от казусите, за които премиерът Кирил Петков поиска публичен отчет от държавното обвинение какво е свършено за дългия период, в който се води разследването. То е образувано през ноември 2020 г. Двете европейски заповеди за разследване са пратени до Испания едва година по-късно. По втората все още се чакат отговори. Също година след старта на делото е разпитана и манекенката Борислава Йовчева, която е едно от главните действащи лица в скандала и с която са свързани двата скъпи имота в Барселона, за които се предполага, че са в схема за пране на пари. Едва в средата на февруари прокуратурата прати молба за правна помощ по делото и до Кипър – за разкриване на банкова тайна и предоставяне на данни от местния Търговски регистър.

Преди седмица от Рим премиерът Кирил Петков обяви след среща с италианския си колега Марио Драги, че европейската прокуратура трябва да има мандат за разследване и на пране на пари между отделните държави, каза премиерът Кирил Петков. „Това ще премахне потенциални престъпления като „вилата в Испания“ и други подобни, където парите се изнасят от съответната държава и отиват в други европейски страни-членки. Ако европейската прокуратура има ясен мандат и върху този тип парични потоци, този вид престъпления ще бъдат хванати много по-бързо“, посочи Петков пред българските репортери.