През следващите 3 месеца се очаква продължаващо покачване на цените, прогнозира бизнесът през май според редовните анкети за бизнес климата на НСИ. Тази оценка напълно съвпада с изследването за цените на производителите, които се смятат за ранен предвестник на инфлацията.

През април средното увеличение на тези цени достига 40,2% на годишна база, като предходния месец беше 36,1%, а още един месец по-рано – 32,3%.

Увеличението се дължи най-вече на цените на производител в енергетиката, които нарастват с 93,7% на годишна база.

Тези цифри не означават, че поскъпването непременно ще е същото, това е по-скоро оценка на самите производители за стойността, на която според тях трябва да продават продукцията си.

Освен в енергетиката този индекс се покачва по-забележимо в химическата промишленост – с 34,4%, в производството на метали – с 30,9%, на дървен материал – с 29,8%. При производството на храни нарастването е с 22,3%.

Като цяло бизнес климатът се влошава през май, неговият индекс намалява с 0.7 пункта спрямо април. Мениджърите на промишлените, строителните и търговските компании сочат като главно затруднение несигурната икономическа среда. Единствено в сферата на услугите очакванията на ръководителите са позитивни.
Според мениджърите в промишлеността през последния месец има известно увеличение на поръчките за производство, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания на производствената активност през следващите три месеца. Основният фактор, който затруднява дейността на индустриалните компании, е несигурната икономическа среда, посочена като главна причина за несигурността от 61,7% от предприятията.

На второ място е недостигът на работна сила. Влошаването на бизнес климата в строителството е още по-голямо, като там мениджърите се оплакват и от повишението на цените на строителните материали.

От 1 юли трябва да приет пакет от мерки в подкрепа на работещите и цялото общество, но с акцент върху вдигане на минималната заплата и доходите на хората. Такова поведение е наложено поради неконтролируемо нарастване ускоряване на инфлационните процеси. Това е становището на КНСБ за анти кризисните мерки, които предлага правителството с актуализацията на бюджета от 1 юли.

У нас равнището на инфлация е 14,4%, докато средните европейски нива са 8,1%. По този начин страната ни се нарежда на 5-то място с най-високи нива на инфлация от всички държави членки на ЕС. Преди нас са към момента са само Латвия (13,1%), Чехия (13,2%) Литва (16,6%) и Естония (19,1%). Освен това България заема водеща позиция за ръст на цените при хранителните стоки с 21%, пред нас е само Литва с 22,1%. За сравнение във Франция този ръст е 4.3%, Ирландия от 3.6%, а средно за ЕС-27 е от 8.9%.

В този международен ценови контекст предложените мерки като форма на компенсиране на доходите и намалената покупателна способност на българското население вече могат да бъдат определени като закъснели и недостатъчни, пише в становище КНСБ за антикризисните мерки.

„На първо място изразяваме несъгласие с начина, по който този пакет бе представен и анонсиран в публичното пространство, без да е подложен на съгласуване и дискусия със всички членове на НСТС. Социалният диалог изисква въпросите на жизненото равнище, благосъстоянието и покупателната способност да се обсъждат с представителите на работниците, служителите и работодателите. Според нас редно е тези въпроси първо да бъдат обсъдени в рамките на НСТС и едва след това да бъдат анонсирани в публичното пространство“, пишат от КНСБ.

На второ място – общата стойност на целия пакет от мерки като нетен фискален ефект, е оценена на 2,14 млрд. лв., от които 1,61 млрд. лв. по-високи разходи и 529 млн. лв. по-малко приходи спрямо заложените параметри в приетия бюджет „2022“. Според КНСБ подобни ниво на амбиция е твърде ниско на фона на нарастващата инфлация и очаквания краен ефект върху икономиката и гражданите. Припомняме, че при заложен реален растеж от 4,8% и средногодишна инфлация от 5,8% в Бюджет 2022, БВП на страната бе предвидено да нарасне от 130 млрд. лв. до 143 млрд. лв. по текущи цени. След направената корекция от страна на МФ в прогнозите си за средногодишен ИПЦ, а именно – 10,4%, то елементарната сметка показва, че БВП на България ще бъде с около 6,7 до 7 млрд. лв. повече по текущи цени спрямо заложените параметри преди няколко месеца.

При настоящата преразпределителна роля на държавата като дял от БВП през разходите, това означава, че минимум 3 млрд. лв. повече приходи ще се калкулират заради този номинален ръст на БВП вследствие от високата инфлация. Тези 3 млрд. лв. са най-малкият възможен допълнителен приход, защото по всичко изглежда, че ще се наложи още една корекция на средногодишния инфлационен индекс в предстоящите месеци с поне няколко процентни пункта нагоре. Следователно, сумата би могла да бъде и повече. Но дори и в момента имаме на разположение поне още 1 млрд. лв., който се формира от разликата между нетния фискален ефект от предложените мерки и допълнителните приходи, които ще се генерират.

Нещо повече, заложените капиталови разходи са 8,2 млрд. лв., които е почти сигурно, че няма как да бъдат изпълнени. Това е тенденция от години, но в момента те са рекордно високи за сметка на други пера, като например разходите за “Персонал” и “Работни заплати”. Те също биха могли да се използват като допълнителен буфер за финансиране на повече мерки в подкрепа на доходите и покупателната способност на хората. КНСБ категорично не приема подхода, който се следва от години, да се залагат дефицити и да се отчитат излишъци накрая на бюджетната година. Точно поради тази причина считаме настоящия пакет от мерки, в неговата цялост, за консервативен.

На трето място – темата за минималната работна заплата отсъства въобще от пакета мерки. Според нас увеличение ѝ от 1 април на 710 лв. е крайно недостатъчно и то само ще затвърди статуквото от 42-43% съотношение със средната заплата през 2022 г. Допълнителен наш аргумент за второ повишение на МРЗ през тази година е, че към април 2022 г., когато влезе в сила новият й размер, този ръст вече бе напълно обезценен от галопиращата инфлация. Към момента, дори с предвидения ръст на МРЗ, тя не съответства на „заплата за издръжка“, каквото е нашето искане от много време и каквато е посоката на посланията в проекта на Директива на ЕК по темата.

Припомняме, че МРЗ през 2021 г. нарасна с 6,6%, а прирастът на СРЗ за 2021 г. е близо 11% (1520 лв.). Този ръст от 6,6% на МРЗ бе най-ниският от 9 години насам, а в същото време средният прираст на СРЗ почти всяка година е над 10%. Рискуваме да изпаднем в същата ситуация и през 2022 г. с този единствен ръст от 9,2%. Не считаме, че вдигането два пъти на МРЗ е прецедент. През 2008 г. това се случи също, като тогава също имахме сходни равнища на инфлация. Необходим е изпреварващ ръст на МРЗ спрямо СРЗ, за да може да се стимулира и включването на работната сила в пазара на труда и икономическия растеж като цяло.

На следващо място, не виждаме политика по доходите от труд в бюджетната сфера. Настояваме за ръст от минимум 15% на заплатите в бюджетните сектори, а за агенциите работещи „на терен“ той да бъде малко повече, с оглед тежката работа и чувствителното изоставане на средните възнаграждения в тях. Според нас, правителството трябва да използва всички възможни инструменти и механизми за въздействие, с оглед ускоряване конвергенцията в заплащането на труда, особено в условията на растяща инфлация. От представените мерки обаче прозира една преобладаващо пасивна нагласа, тъй като предлаганите мерки не кореспондират с тези наши искания.