Дълго се колебах дали да пусна този пост или да запазя само за себе си нещо, което не ми дава мира от няколко дни. Става дума за бежанската вълна от Украйна и начина, по който ние се справяме с кризата. Текстът ми ще е дълъг, но се надявам да стигнете до края, за да можем спокойно да коментираме после, без повърхностен хейт. Защото, отсега го казвам – украинците не са виновни, че държавата ни е на автопилот. И всеки повърхностен хейт срещу украинци ще бъде трит от стената ми.

Ние, които живеем край морето, сме гостоприемни и милозливи хора, които не отказват да подадат ръка за помощ на нуждаещ се. Но тъй като сме на първа линия на бежанската вълна, нямаше как да не ни направи впечатление, че има „нещо гнило в Дания“. Особено през последния месец, когато през страната ни напред-назад започнаха да щъкат украински автобуси на украински туроператорски фирми. Бежанската вълна от уплашени, объркани хора някак невидимо се подмени с усмихнати хора, които бързо изпълниха моловете и ресторантите ни.

Тези дни научих и името на това нещо гнило. Или може би едно от многото имена. Казва се Максим Комаров. Украинец, собственик на българската фирма АНИМАКС ПРО ЕООД (на латиница „ANIMAX PRO“), която се занимава с аниматорска и туристическа дейност. Седалището й е във Варна, в р-н Одесос, на ул. „Професор Державин“.

На 1 април Комаров е променил името на групата „Аренда для Украинцев в Болгарии и помощь в статусе беженца!“ на „Бесплатные отели в Болгарии для Украинцев! Безкоштовні готелі в Болгарії!“.

Безплатни хотели за украинци в България!

На 2 юни, два дни след края на държавната програма, по която се отпускаха на хотелите по 40 лева на ден на човек, отново е променил името на групата. В момента тя се казва „Горящие туры в Болгарию!“, което в превод означава „турове в последната минута до България“.

Това, което всеки може да види е, че до 31 май Комаров рекламира безплатни почивки, показва снимки на хотели и стаи с подробно описание, екстри като басейни, интернет, ол инклузив, къде може да си вземеш домашния любимец, разстояние до морето, колко пъти можеш да се храниш, какво ще ядеш и т.н. От всеки настанен „бежанец“ той получава комисионна.

В организацията му са включени и украински превозвачи, на които той регулярно публикува тарифата за превоз от Лвов, например, до Несебър.

Никъде там не се говори за бежанци. С изключение на подробните указания какви документи трябва да си извади човек, за да ползва безплатната почивка. Има и обяснения също така, че безплатните почивки ще продължат и след 31 май, ако войната в Украйна не е прекратена до това време.

Десетки сигнали са подавали кризисните щабове във Варна и Бургас за нередности около престоя на ползващите се със статута на бежанци. Имало е сигнали най-вече за украинските автобуси, които доставят туристи директно до хотелите в Слънчев бряг и Несебър.

Хотелиерите си затваряха очите, защото бяха доволни да получават по 40 лева на човек на ден в мъртвите месеци преди сезона.

Държавата си затваряше очите, защото за управляващите най-важното нещо бе да вземат ония 150 милиона евро, които ЕС дава за справяне с бежанската криза.

В момента, в който парите бяха договорени, управляващите изведнъж решиха да вкарат ред в хаоса като създадоха още по-голям, пробвайки да настанят украинците в държавни бази, далеч от морето. Украинците, разбира се, масово отказаха и предпочетоха да се върнат в Украйна, обидени на България, че ги е лишила от лукса край морето.

Останаха реално нуждаещите се от помощ. На тях им се предложиха палатки и фургони. Вярно, временно, но остава съмнението в хуманността и добрите намерения от наша страна.

Сега тези, които допуснаха далаверата и си затваряха очите за нея, крещят „Свърши лукса!“ Имам предвид този лъжлив лицемер Кирил Петков и неговите хора в кабинета, които много добре са знаели какво се случва, но са потривали ръце в очакването на парите от ЕС.

Не ме е яд на украинците. Те не са виновни, че България я управлява пасмина некадърници. Продължавам да изпитвам съчувствие и жал към тези, които видяха ужаса на войната на първа линия. Изпитвам жал към децата, чиито родители са разделени. Плаче ми се от случаите на деца, които са дълбоко травмирани и стресирани от преживяното. Осъждам войната във всичките й измерения.

Яд ме е на правителството, което допусна това – най-бедната държава в Европа да се пъне да осигурява лукс на над 130 000 души бежанци. Вместо още в самото начало да отсее истински нуждаещите се от туристите и да се погрижи адекватно за тях. Както направиха в Германия. Както направиха в Полша. Както направиха нявсякъде в ЕС, но не и в бедна България.“

Автор: Севдалина Пенева