Една година по-късно България се оказва в същата криза на управлението както след първите два парламентарни вота през 2021 г. и със същите три сценария за изход от нея – правителство на малцинството с неизбежната „шарена“ подкрепа в парламента, експертен кабинет „на спасението“ и нови избори. Това следва от обявеното от „Има такъв народ“ излизане от управляващата коалиция. Залозите в сегашната ситуация обаче изглеждат много по-сериозни.

Войната на Русия в Украйна разкри дестабилизирана геополитическа ориентация на страната и реална заплаха за членството й в ЕС и НАТО – в зависимост от резултатите, които партиите на Костадин Костадинов и Стефан Янев биха постигнали при нови избори.

Дори при друга конфигурация на властта в рамките на сегашния парламент може да настъпи обрат и в намеренията за реформи в съдебната власт и борбата с корупцията, а съдбата на заложените в плана за възстановяване модернизационни проекти и перспективата на страната за присъединяване към еврозоната да остане все така неизвестна. Скъсването с енергийната и политическата зависимост от Кремъл – също.

„Има такъв народ“ премина към вариант В

Специалната политическа операция с името „Има такъв народ“, започнала с миналогодишната изборна серия, изглежда, че продължава по план. Планът, разбира се, има различни варианти, които бързо се изредиха – на принципа „всичко или нищо“.

Вариант А предвиждаше изборна победа и собствено правителство на ИТН. Победата се случи, но не дотам – лидерът Слави Трифонов поиска всичко, т.е. правителство на малцинството с посочени от него министри, което щяло да разчита на „плаващи“ мнозинства, но ходът в крайна сметка завърши с нови избори.

Последва вариант Б – с участие в управляващата и невъзможна според мнозина четворна коалиция, в която водеща роля има спечелилата последните избори „Продължаваме промяната“. За да се състои тя, „Има такъв народ“ поискаха нищо по-малко от най-ресурсните министерства като регионалното и на енергетиката – перлите в короната на модела ГЕРБ/ДПС, срещу заплахата да не участват в сглобяването на мнозинство.

Този измъчен управленски модел изтрая точно шест месеца, в които стана ясно, че три от политическите сили в коалицията могат да постигат някакви поносими компромиси, а партията на Слави Трифонов заложи на тактиката на шантажа.

С вариант В, до чието изпълнение се стигна в сряда, се потвърдиха и съмненията за двата основни приоритета на ИТН в управлението – да продължи наследената от ГЕРБ/ДПС непрозрачна политика с милиардите за пътища и да не се допусне реформа на КПКОНПИ, която да компенсира в някаква степен бездействието на главния прокурор Иван Гешев по грандиозните за мащабите на България корупционни схеми.

Предложението на „Продължаваме промяната“ тъкмо вътрешният министър Бойко Рашков да оглави антикорупционния орган, изглежда, е пресякло „червената линия“ на „Има такъв народ“.

Трима министри от ИТН – Гроздан Караджов на МРРБ, Радостин Василев на спорта, и на външните работи Теодора Ганчовска (енергийният Александър Николов не е присъствал, защото е на работно посещение в чужбина), напуснаха заседанието на правителството в сряда още в началото му. Причината е в разигралия се скандал заради поисканите от ИТН още близо четири милиарда лева за пътни поръчки на същите разследвани от МВР и Рашков фирми (още по темата тук ).

След отказа на премиера Кирил Петков и на вицепремиера и финансов министър Асен Василев да се съгласят с това искане и при отказа на ИТН да се съгласят с по-силен контрол върху начина, по който пътната агенция харчи огромните средства, Слави Трифонов обяви с видеообръщение по собствената си телевизия, че слага „край на тази коалиция и на тази агония“.

След като се разбра за скандала в правителството с парите за АПИ, едва ли всички са повярвали на изтъкнатото от Трифонов „национално предателство“ със Северна Македония (при положение че казусът е на практика замразен с решението евентуалното вдигане на ветото да бъде гласувано в парламента).

„Никой не знае за какво се изхарчи най-голямата сума в историята на България – 9 млрд. лева за 9 дни“, заяви още шоуменът. „Досега е обяснявано много пъти за какво се изхарчиха парите, ще обясним пак“, отговори му задочно Асен Василев . „Няма как да допуснем обществени поръчки, които съдържат компонент-есе колко добре пълним дупки. Това се правеше в едно друго управление, не в нашето“, допълни вицепремиерът.

Репликата на Трифонов, че „в държавата вече няма пари“, и въпросът му „Къде са осветените корупционни схеми на предишното управление“ странно напомниха за неотдавнашното изявление на Бойко Борисов, че властта е „обран бостан в момента“ и аналогичния му въпрос: „Каква е борбата с корупцията – за една година какво разкриха, какво видяха?“

Избухналото след дългото потискане напрежение между „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ продължи с взаимни нападки в медиите.

Пред bTV Кирил Петков почти в прав текст обвини ИТН, че искат да продължат корупционния модел на предишните управляващи, и разказа случки от кухнята на властта. Като тази например, че Слави Трифонов не е пожелал да предложи друга кандидатура за управител на БНБ освен Любомир Каримански, а след проваления му избор в парламента е спрял да вдига телефона и да отговаря на есемесите на премиера с покана диалогът да продължи.

„За Караджов и Генчовска знам, че всичко координираха със Слави. Беше ми казано, че ако имам проблем с Гроздан Караджов, ще имам проблем със Слави, а самият той ми е казвал, че Караджов е просто един брокер“, каза Петков и допълни: „Моята теза е, че тези хора бяха в политиката, за да се опитат да вземат едни обществени поръчки от АПИ, и като установиха, че няма да стане, излязоха – без да им пука за държавата.“

По същата телевизия малко по-късно Гроздан Караджов и председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов отговориха с контраатака. „По-жалка картина от това да се опитваш да спасиш оцеляването на кабинета си, като хвърляш обиди, клевети и истински лъжи за всяко едно от нещата по адрес на вицепремиер от собствения си кабинет, няма.

Този човек днес беше самата жалка картинка на това, което се случва в коалицията“, каза Караджов по адрес на премиера и определи внушенията „за крадене, кражба и корупция“ по негов адрес и това, че ще обслужва нечии фирми, пък били те на ГЕРБ, като нелепи.

Така или иначе разпадането на управляващата коалиция е факт, от който следват три възможни сценария за развитие на политическата ситуация.

Сценарии 1: Нови избори

На пръв поглед това е най-лесният изход от кризата. Той ще възпроизведе фрагментирания парламент, но със съществена особеност – „Има такъв народ“ е възможно да остане под чертата, а „Възраждане“ и новата партия на Стефан Янев евентуално да разместят сегашните позиции на останалите.

В политически план това означава още по-открито прокарване на руското влияние в страната и засилване на антизападната пропаганда, етикетирана като „патриотизъм“ и неутралитет.

Предсрочните избори освен това означават и ново служебно правителство на президента Румен Радев, което в контекста на войната в Украйна би подготвило почвата за такъв развой. Резултатът е, че България може да загуби още повече тежест в ЕС и НАТО.

Към момента обаче не изглежда някоя от партиите в парламента (управляващи или в опозиция) да иска избори.

Показателно е също, че опозиционните партии призовават правителството само да си внесе вот на доверие в парламента, но никоя не отваря дума за искане на вот на недоверие – явно заради опасността, че може да мине.

Макар социолозите да отреждат първото място на ГЕРБ, партията на Борисов не успява да увеличи подкрепата си и малката преднина пред „Продължаваме промяната“ идва от спада за управляващите. От това следва, че резултатът от коалиционни преговори би довел или до сходна до настоящата сглобка, или до обединение на проруските сили.

На този етап изглежда, че единствените, които имат интерес от нови избори, са „Възраждане“ и „Български възход“ на Стефан Янев, а също и и ДПС, които могат да се надяват на по-благоприятна за интересите им конфигурация.

Сценарий 2: „Експертно“ правителство

Една лансирана отдавна идея е друг кабинет в рамките на този парламент. Това означава, че партиите трябва отново да преминат през конституционната въртележка. Тоест Румен Радев да връчи мандат на първата по големина парламентарна група – сегашния мандатоносител „Продължаваме промяната“. Ако преговорите за нов кабинет на ПП са неуспешни, следва мандат за ГЕРБ, за които повечето формации са декларирали, че са нежелан партньор.

Третият мандат се връчва по избор на държавния глава – също интересен момент на фона на хода на Трифонов и влошените отношения на Радев с БСП. Заради твърдата си прозападна ориентация „Демократична България“ също не изглежда вариант.

И все пак според непотвърдена информация е възможно, ако се стигне до такова положение, президентът да връчи мандата именно на ИТН. Тогава е възможна и хипотезата за някакъв вид „експертно правителство“, което ще е ясен вход към властта на ГЕРБ и ДПС.

Сценарий 3: Кабинет „Петков“ на малцинството

Всъщност изобщо не е изключено сегашната коалицията начело с „Продължаваме промяната“ да остане на власт за още неизвестно време като тройна с т.нар. правителство на малцинството.

На извънредната пресконференция на ПП в сряда премиерът Кирил Петков изрази твърдата си готовност за това. На въпрос за подкрепата в парламента той посочи, че не може да има взаимодействие „с ДПС с Пеевски и с ГЕРБ с Борисов“ и ще разчита част от депутатите на „Има такъв народ“ да останат лоялни към поетите от коалицията ангажименти, най-вече за борбата с корупцията.

При излизането на ИТН в опозиция кабинетът ще се нуждае от най-малко 12 допълнителни гласа към общия сбор на останалите три партии от коалицията.

Също на извънредна пресконференция лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви твърдото намерение на партията да остане в правителството и подкрепи кандидатурата на Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ. За БСП нови избори са и най-неизгодни предвид заплахата от нов електорален „канибализъм“ от партиите на Костадинов и Янев.

„Демократична България“ също остава в управлението. „Какво следва? Тласкаме България към избори, към хаос, към управление с плаващи мнозинства?

Ако човек сериозно се отнася към това да представляваме хората, които са ни избрали, ние сме длъжни първо да си отговорим на този въпрос“, заяви съпредседателят на обединението Христо Иванов, който призова ИТН да се върнат на масата за преговори, за което „още не е късно“.

Този вариант за запазване на крехкото управление може да се осъществи, при положение че бъдат намерени „12 депутати от другите парламентарни групи, готови да подкрепят правителството“ по думите на Кирил Петков. Неофициалната информация е, че в ИТН има няколко души, готови на разговори за това.

В другия случай управляващите могат да продължат както досега – с прокарване на решения, когато е възможно.

От „Има такъв народ“ от месеци не гласуват с партньорите си, а в определени ситуации пък ДПС и ГЕРБ подкрепят решения на досегашното мнозинство. Гласуването на Бойко Рашков за председател на антикорупционния орган не е сред тези ситуации, но не е изключено от „Възраждане“ да го подкрепят.

Ако не се се намерят „12 лоялни“ депутати, при всички случаи този модел предвижда решаващо участие на опозицията в определянето на решенията в парламента.

Общото между тези три сценария е, че нито един от тях не е истински стабилен. Предсрочните избори са с напълно непредвидим резултат – не толкова заради разпределението на местата в парламента, а заради липсата на друг център на политическа гравитация, около който да се събере мнозинство.

„Експертното“ правителство ще е продължаване на крадливото безвремие от последните 12 години с всички рискове от това – най-вече сериозно обществено недоволство. Правителството на малцинството ще е с много неясен хоризонт – както колко време ще се задържи, така и какво ще може да направи.

Но всъщност, ако се съди по обясненията на вече бившите коалиционни партньори, всички тези рискове са съществували и досега, просто са били малко скрити под маската на коалиционното лицемерие.

Сега тази маска падна и остава да се види кое от двете лица ще вземе надмощие.

Публикация на в. „Капитал”