След месеци обещания, увъртания, манипулации, взаимни обвинения между коалиционните партньори и опити за сплашване срещу несъгласните, Кирил Петков най-сетне призна, че наистина подготвя вдигането на българското вето за започване на преговори за членство в ЕС на РСМ, предаде репортер на БГНЕС.

Вчера, в интервюто си пред бТВ, в типичния си неясен и не съвсем артикулиран стил, той призна, че от доста време е оставил външния министър Генчовска и нейния екип „абсолютно самостоятелно да движат нещата със Северна Македония“. В същото време, той изрази възторжено своя оптимизъм от постигнатите от Генчовска и екипа й миналата седмица резултати, като ги окачестви като „голям напредък“. В същото време, на въпроса каква е била целта му преди месец да поиска от президента свикване на Консултативен съвет по националната сигурност, той се изпусна и каза, че е искал да запознае останалите партии с новите предложения, които били идентични с постигнатото сега от екипа на Генчовска. Всичко това навежда на мисълта, че подготвяните от Кирил Петков и екипа му предложения са били „сугестирани“, вероятно от заинтересовани външни фактори, на преговорния екип на МВнР.

В този смисъл, „оттеглянето“ на Петков от темата е само привидно и манипулативно, с ясната цел да се създаде впечатление, че компромисът е дошъл от самите дипломати. Кирил Петков загатна също, че подготвяният компромис би бил „безпрецедентен успех“ за България, защото вписването на българите в конституцията на РСМ щяло да се случи преди провеждането на първата междуправителствена конференция на ЕС за Северна Македония (което и е реалното започване на преговори), и че това щяло да бъде гарантирано от Европа. Това е всъщност потвърждение на вече написаното от БГНЕС миналата седмица, че готвеното споразумение ще бъде представено на българското общество като огромна победа и изцяло припокриващо условията за вдигане на ветото от досегашната позиция. Това, разбира се, не отговаря на истината.

Припомняме, че досегашната българска позиция е изцяло базирана на изключително ясно описани условия и етапи в Рамковата позиция на България от октомври 2019, подкрепена с декларация на Народното събрание и от два Консултативни съвети по националната сигурност при президента. Редно е да се припомни и че основно място в Рамковата позиция има темата с обективизирането на общата история и прекратяването на фалшификациите, касаещи общи исторически фигури и събития. Изрично упоменати условия за насрочване на първа междуправителствена конференция е намирането, от страна на Смесената историческа комисия, на договорени исторически наративи за Гоце Делчев, Илинденското въстание и ВМРО/ВМОРО, както и приемането на план график от страна на властите в Скопие за промяна на учебниците по история, в които да бъдат вписани договорените наративи. Освен това, се предвижда и договарянето на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност. Не на последно място е и условието при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет, да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Историческата комисия текстове.

Изрично упоменати предварителни условия са и задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание; задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия; предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, – например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.

В по-общ аспект, ясно упоменато условие за одобрение на Преговорната рамка от страна на България е и добросъседството да фигурира като хоризонтален критерий в рамките на целия процес на присъединяване на РСМ.

Дано Кирил Петков и неговите съветници да осъзнават, че въпросните условия са задължителни атрибути на каквото и да е компромисно споразумение за промяна на позицията по отношение на Северна Македония и вдигането на българското вето. Каквито и „гаранции“ да получат, ако по същество съдържанието на намерения компромис е изпразнено от основните елементи на досегашната българска позиция, особено в частта ѝ, свързана с историческите въпроси, представянето му като „огромен успех на българската дипломация“ би било в най-добрия случай поредната нелепост от страна на българския премиер. За съжаление, в този конкретен случай и по тази конкретна тема, с фатални за националните ни интереси последствия.