Съветът на Европейския съюз е съгласувал заключителен документ, съдържащ рамка за преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС, както и декларация за откриването на първата Междуправителствена конференция със Скопие.

От документа става ясно, че нищо от досегашната официалната българска позиция не фигурира в проекторешението на Европейският съвет за започване на преговори с РСМ.

Нито едно от българските условия, заложени в Рамковата позиция от 2019 г. не фигурира в проекторешението на Европейския съвет за започване на преговори с РСМ за членство в Европейския съюз. Единствено условието, което не е част от Рамковата позиция и което беше огласено през 2021 г, за включване на българите в конституцията на РСМ, е отразено в общата позиция на Съвета.

Всички останали условия, особено тези, свързани с обективизацията на общата история, с говора на омраза в учебниците и медиите, с реабилитация на жертвите на комунистическия режим срещу граждани с българско самосъзнание, не фигурират изобщо в проекторешението. Не се предвижда и включването на което и да е от българските условия в самата Преговорна рамка, а оттам и липсата на всякакви гаранции за изпълнение на ангажиментите от страна на Скопие.

Проекторешението реферира към два допълнителни двустранни документа, чието съдържание до момента не е известно. Едното вероятно е по-общ документ, наречен протокол, който припокрива част от точките, които Кирил Петков беше обрисувал на депутата от ИТН – Балабанов. Каквото и да е конкретното му съдържание, гаранции за изпълнение на този протокол не се предвиждат в самата преговорна рамка, както е видно от проекторешението на Съвета.

Другият двустранен документ, който предстои вероятно да бъде оповестен, касае формулирането за така наречения македонски език, което означава и неговото фактическо признаване. В документа е записано, че България и Северна Македония ще направят едностранни декларации за македонския език, като самите декларации ще бъдат приложени към протокола за първата Междуправителствена конференция.

Както съобщи вчера БГНЕС, Франция обяви, че ще внесе официално предложение до всички страни-членки за премахване на ветото върху Северна Македония, а след това министър-председателят на България Кирил Петков ще изпрати френското предложение до Народното събрание.

На 16 юни 2022 г. в Народното събрание се състоя среща на френския посланик Флоранс Робин с депутати от Групата за приятелство между България и Франция.

На срещата, която е започнала в 11.00 часа, тя е заявила, че до часове ще бъде внесено френското предложение за вдигане на ветото на България за започване на преговори на РС Македония с Европейския съюз и се надява те да бъдат гласувани в следващите дни, за което има е постигната договорка.

По-рано БГНЕС информира за изказване на премиера Кирил Петков, че „е запознат в подробности със схемата как ще стане всичко това“: „В четвъртък (16 юни, бел.ред.) ще бъде изпратено официално до всички държави-членки на ЕС, а аз утре лично го пращам в парламента“. Това са били точните думи, с които се похвалил, и още, че: „Лично Еманюел Макрон и Олаф Шолц стоят плътно зад мене. Ще го приемем, и след това падаме и продължаваме“.

В самото начало на заседанието на Министерски съвет в сряда Петков изчете искането, което веднага бе прието, „предложението на френското председателство веднага да се изпраща в Парламентарната комисия по външна политика“. С този ход Петков, освен че изолира всички от този важен въпрос, включително и МВнР, на практика крие от българското общество всичко, което еднолично е договарял и продължава да договаря с чужди дипломати.

Кирил Петков обещал през днешния ден и „брутална дипломатическа атака срещу всички български политици от страна на чуждите дипломати в София“. Според него най-активни ще бъдат френските, германските и американските дипломати.

Вчера по време на изслушването на външния министър Теодора Генчовска в Народното събрание стана ясно, че Кирил Петков е обещал на еврокомисаря по разширяване на ЕС Оливер Вархеи още в края на зимата да вдигне ветото преди края на френското председателство, което приключва само след десетина дни на 1 юли.

Очевидно Кирил Петков възнамерява лично да вземе това решение по време на срещата на върха на ЕС, която ще се проведе на 23 и 24 юни в Париж. В инструкциите, които правителството е изпратило до нашия постоянен представител на България в ЕС Румен Александров във връзка с разговорите между Скопие и София, се откроява липсата на чувствителния въпрос за общата история, и е налице намерение за непридържане към Рамковата позиция на България от октомври 2019, подкрепена с декларация на Народното събрание и от два Консултативни съвета по националната сигурност при президента (изпълнението на Договора за добросъседство ще представлява част от условията, приложими в преговорите, а провеждането на първата Междуправителствена конференция ще бъде обвързано с постигането на реален напредък при изпълнението на Договора).

В случая е смущаващо и мълчанието на президента Румен Радев, който преди месец благодари за усилията на президента Макрон.

Eто пълния текст на проектозаключението на Съвета на ЕС относно започването на преговорите със Северна Македония:

1. Позовавайки се на заключенията си от 14 декември 2021 г., Съветът приветства трайната решимост на Северна Македония да напредва в програмата за реформи на ЕС и да постига осезаеми и устойчиви резултати, които подготвиха почвата за решението за започване на преговори за присъединяване през март 2020 г.

2. По пътя на Северна Македония към членство в Европейския съюз Съветът припомня значението на постигането на осезаеми резултати и добросъвестното изпълнение на двустранните споразумения, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.

3. Във връзка с това Съветът приветства споразумението за [двустранен протокол] (окончателното наименование предстои да бъде потвърдено – бел. ред.) за прилагане на Договора между България и Северна Македония. Тази важна стъпка ще допринесе за добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, които остават съществени елементи на процеса на разширяване, както и на процеса на стабилизиране и асоцииране.

4. Тя ще позволи също така да се укрепят правата на лицата, принадлежащи към малцинствата и общностите в Северна Македония, и като такава ще допринесе за спазването на политическите критерии от Копенхаген. В тази връзка Съветът приветства намерението на Северна Македония да започне и извърши приоритетно съответните конституционни промени с оглед на включването в преамбюла на Конституцията на гражданите, които живеят в границите на държавата и са част от други нации, като например българите.

5. Като отчита изцяло този напредък и непрекъснатото спазване на изискванията във всички области, определени от Съвета през юни 2018 г., Съветът реши да одобри Преговорната рамка и да проведе, в съответствие с усъвършенстваната методология, политическа Междуправителствена конференция със Северна Македония на 23 юни 2022 г. в Брюксел на равнище държавен глава или правителство, за да представи следващите стъпки в процеса на разширяване след приемането на Преговорната рамка

6. Съветът също така решава да свика нова Междуправителствена конференция, с която да се открият преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, и изразява готовност да я проведе без повече отлагания и без допълнителни политически решения, веднага щом Северна Македония изпълни ангажимента си да завърши горепосочените конституционни промени в съответствие с вътрешните си процедури.

7. Във връзка с това Съветът отбелязва, че Комисията е напреднала в работата си по провеждането и завършването на процеса на аналитичен преглед на правото на ЕС (аки) и е готова своевременно да представи резултатите от него на Северна Македония. На тази основа Съветът приканва Комисията да продължи да оценява състоянието на подготовката на Северна Македония за започване на преговори в конкретни области и да определи най-вероятните въпроси, които ще възникнат по време на преговорите, като започне с клъстера „Основи“, който в съответствие с рамката за преговори ще бъде отворен първи, след като Северна Македония изпълни съответните критерии, договорени от Съвета.

С оглед чувствителността на темата, БГНЕС смята за необходимо да цитира встъпителното изречение от декларацията на ЕС за преговорите за присъединяване:

„От името на Европейския съюз имам удоволствието да приветствам днес тук уважаемите представители на Република Северна Македония за откриването на преговорите за присъединяване на Вашата страна към Европейския съюз.

Това е исторически момент за всички нас, който бележи крайъгълен камък в развитието на нашите отношения. Процесът на разширяване дава силен тласък на политическите и икономическите реформи, укрепва мира, демокрацията и стабилността в Европа и сближава хората.”