Ало-о-о-у, емиграцията! Харесва ли ви чалгата? Нещо да кажете за мажоритарното верую на Славчо Учиндолски, дето искаше така да избирате не само народните представители, но и полицейските шефове?! Пък той си редил депутатите на принципа „Вие сте никои!“

Така поне твърдят напусналите парламентарната му група. Довчерашният министър Радостин Василев посочи единствената им функция – да са гумени печати на партийното ръководство. В това им качество много неща ги притеснявали – „от това, че г-н Трифонов не се появи никъде и никога, до това че не познава своите депутати, до това че се появиха хора в листите през април и юли, които имат определени обвързаности с бизнеса“. Просто били „спуснати чрез листчета от ръководството на партията“.

А пък Тошко Йорданов бил, представете си, „професионален лъжец“, понеже не признава за срещата им в Министерски съвет, на която заръчал: „Пич, Дългият ме праща, недей ходи повече там в ресторанта на Сталийски! Недей прави видеозаписи с камерите, недей! Пък и да не хвърляме сега към Гроздан Караджов напрежение, защото има достатъчно“. Тошкови му работи, та нали Сталийски твърди, че не познава нито него, нито Слави – просто да не повярваш.

Та вижте само до какво съвършенство е доведен мажоритарният принцип на партийно строителство в „Има такъв народ“, респективно в „Няма такава държава“. Всичките им „народни избраници“ минали през 2-3 теста за лоялност към ръководството. Екип от професионалисти в продължение на час-два задавал на всеки от проектодепутатите стотици въпроси и в зависимост от резултатите някои били подложени на детектор на лъжата. Това било практика, когато ръководството се съмнява в лоялността на някого, но никога не било практика, когато активът се съмнява в лоялността на ръководството. Така де – партията е винаги права, дори когато греши. Перифразирано от онези лозунги: Във всяка партия – добитък, на всяка банка – говедо!

Специално Тошко Йорданов бил единственият, който отказал да се подложи на тест за лоялност. Което докарало актива до радикалния извод, че „ИТН има огромен проблем – това не е Слави Трифонов, а Тошко Йорданов“. Арогантното и безпардонно поведение, груб език към своите – това им се видяло ненормално. А след отцепването в хода на коалиционния разрив депутатите на ИТН попаднали „в Ада“. А там, както знаем от Данте, детекторът на лъжата ще им се види забавление предвид методите на партийното ръководство.

Ами Николай Радулов, на когото разчитахме да крепи националната сигурност. Чувствал се направо облекчен след унижението да слуша ката ден, „че ние сме никои, че ще гласуваме както ни се разпореди“. Попаднал, човекът, в „лидерска партия с лидер, който не познаваме, но от негово име ни се казва какво да правим“. И понеже някои трудно загрявали, „при всеки опит да обясним, че сме народни представители и хората са ни избрали, ни се казва че сме нищо и Слави Трифонов ни е вкарал в парламента“. Стигнало се дотам Радулов да чуе от хора, че ще гласуват за него, но не и за Дългия.

При такава крамола може някой да послъгва или преувеличава, но като цяло всичко изглежда правдоподобно. А колко още не знаем, бедна е електоралната фантазия. Струва ни се само леко занижен размерът на комисионата от 5 %, която пътният бранш трябвало да заделя към регионалното министерство. При ГЕРБ се говореше за 30 – 40 %, та подобен спад на рушвета за печелене на проекти не е за вярване. Но при коалиция като новата, която бутна парламентарния председател и се кани да катурне кабинета на промяната, всеки ще чегърта от бюджета, колкото му спусне ръководството. Е, обидите на „мафия“ са грубички, но това да е проблемът.

Огнян Стойчев