Иван Гешев е главен прокурор на България, избран на този пост през декември 2019 година. Преди това е бил ръководител на Специализираната прокуратура.

В началото на юли Висшият съдебен съвет отхвърли искането на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов и на сегашния ръководител на министерството на правосъдието в оставка Надежда Йорданова за отстраняването му. Това стана след дълъг дебат, а Гешев остана на поста с 16 гласа „за“ и 2 „против“.

Темата за смяната на Иван Гешев е сред най-дискутираните през последните години, а проблемите в правосъдната система често се идентифицират с неговото име.

Срещаме се в кабинета му в Съдебната палата дни след заседанието на Висшия съдебен съвет. По стените са закачени икони и картини. На масата, край която разговаряме, е разположена шахматна дъска. Изглежда като човек, който трудно може да бъде изваден от равновесие. Не поставя никакви условия за въпросите, които ще му задам. След края на интервюто не настоява да прочете текста.

– Какво чувство ви обзе, когато разбрахте, че Висшият съдебен съвет взе решение да ви остави на поста, г-н Гешев – успокоение, удовлетворение или някаква друга различна емоция?

– По-скоро умора. Изслушването продължи 14 часа, а изборът ми 11–12 часа. През цялото време на изслушването като юрист изпитвах срам пред колегите, които ни гледат, защото процедурата беше странна за нашата гилдия. По същество тя се състоеше от изказване на субективни твърдения, политически клишета и свободно цитиране на различни норми. Говоря за исканията за изслушването на министър Надежда Йорданова, между които нямаше никаква връзка. Едно от основанията за отстраняването ми бе това, че съм дал методически указания с цел да се намали броят на загиналите от пътнотранспортни произшествия, като се иска от съда изземане на моторното превозно средство, ако то е управлявано след употреба на алкохол и наркотици. Окачествих това искане като „просто нищо“.

– Какво все пак ви даде основание да заподозрете зад опита за отстраняването ви политическа цел?

– Тя не е една. Една от целите е хората да забравят проблемите с цените по магазините, на горивата, инфлацията. Това е кризисен пиар. Определени политически субекти са партии, които се занимават само с една тема и тя е прокуратурата. Ако тази тема не съществува, не знам как тези политически субекти въобще ще функционират. Защото за тях други теми няма. Един техен представител дори каза, че прокуратурата е виновна и за цените на тока. Не знам как не са ни свързали още с войната с Украйна. Атаките срещу нас са свързани и с това, че прокуратурата засегна интересите на много хора.

– На кои хора?

– На богати хора. Резултатът е замразени милиард и половина евро, но никой не обръща внимание на този факт. А това е много сериозна сума. Логично е тези засегнати хора да искат да си върнат имуществото, а структурите, които работят срещу тях, да не съществуват. Когато бях прокурор в Градска прокуратура, един американски колега ме попита как се оказва въздействие върху българските магистрати. Казах му – първо се опитват да те корумпират, ако не могат, се опитват да те компрометират. Ако и това не даде резултат, най-вероятно се стига до бой. Но в България до третия вариант не се стига, защото първите два са ефективни. Сега обаче имаме и иновативен четвърти способ.

– Какъв е той?

– Като закриеш съд и прокуратура.

– Казвате, че сте замразили суми на богати хора. Кои са те?

– Излишно е да коментирам. Не че се притеснявам, че ако кажа имената, ще има нов повод за отстраняването ми. От това дори вече ми става скучно. На всички са известни тези хора.

– Към вас бяха отправени различни обвинения – за разгласяване на прокурорски данни, за насилие над протестиращи, неглижиране на дела. Има ли поне едно от обвиненията, с които донякъде сте съгласен – например влизането ви в президентството през 2020 г.

– Що се отнася до президентството – обществото остана с впечатление за непремереност на действията. Това мога да приема като критика. Но не и да говоря за незаконосъобразност на действията. За разлика от арестите на някои политически лидери след това, при които освен усещане за непремереност имаше и незаконосъобразност, както постанови съдът.

– Председателят на комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент Томаш Здеховски оповести преди дни в Брюксел, че снимките с парите и златото от спалнята на Бойко Борисов са били манипулирани според петорна експертиза. Становището се базираше на доклад на българската прокуратура. Надежда Йорданова контрира, че не е виждала тези експертизи. Какви са всъщност те и кога са били направени?

– За мен е новина, че г-жа Йорданова трябва да вижда експертизи. Доколкото ми е известно, министърът на правосъдието е част от изпълнителната власт, а отделните магистрати нямат задължение да изпращат експертизите и на главния прокурор.

Не можем да говорим за доклад от прокуратурата до Европейския парламент. Повече от година имаше комуникация с различни представители от Брюксел, някои от тях бяха в България във връзка с проблеми с усвояването на евросредства. Поставяни са и въпроси, свързани с две досъдебни производства срещу бившия премиер Борисов. Проведохме диалог, отговорихме на въпросите, имахме писмена комуникация. Така че доклад в случая не е прецизният термин.

– Но сте имали комуникация?

– Те са уведомявани за определени обстоятелства, това е информация от служебен характер. Поне 3–4 пъти сме комуникирали писмено, няколко пъти устно сме отговаряли на различни въпроси от представители на Европейския парламент. Колегите от Градската и Специализираната прокуратура сигурно имат какво повече да кажат по същество, когато решат да го направят.

– Вие не можете да предоставите повече информация за експертизите?

– Не съм запознат с досъдебните производства и българската прокуратура няма да участва в политически процеси, още повече в очертаващата се предизборна кампания. Не можем, разбира се, да забраним политическа интерпретация на нашата работа, въпреки че през последните години тя пречи на работата ни и руши държавността.

– А каква е комуникацията ви с европейските институции?

– Има много пропаганда по този въпрос, а едно от основните внушения е, че от отчетността на главния прокурор зависи получаването на парите по Плана за възстановяване и развитие. Манипулацията става типично по български. Темата за отчетността на главния прокурор, за която става дума в последния доклад на Европейската комисия, не е по настояване на европейските институции, а по искане на българското правителство. След това нашите „доброжелатели“ казват, че това е искане от Европа. Познат механизъм, който съществува още от съветско време.

– Какви са отношенията ви с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши?

– Комуникацията ни е много добра. Последният ни разговор беше в Люксембург, където бях един от четиримата-петима главни прокурори, които присъстваха на годишнина от създаването на Европейската прокуратура. Поехме ангажимент, че ще увеличим бройката на европейските делегирани прокурори в България до 15. Заедно с Италия сме двете страни, които сме изпратили най-много казуси в Европейската прокуратура. Имаме много добри професионални, в някаква степен лични отношения с г-жа Кьовеши. Между другото, много вредно е внушението, че Европейската прокуратура е началник на българската. Двете прокуратури имат съвсем различна компетентност. Европейската се занимава само със злоупотреби с европейски средства, а не с убийства и организирана престъпност – това е компетентност на нашата прокуратура.

– Вие сте сред големите противници на закриването на Специализираната прокуратура и съд. Какво ще последва според вас от този акт?

– Резултатът ще е амнистия на голяма част от всички 800 досъдебни производства и немалка част от съдебните. Промените в Закона за съдебната власт се направиха за 2–3 седмици и последиците ще са покъртителни. Хората ще видят, че организираната престъпност ще се върне в градовете им, защото тя няма да се разследва от централен специализиран орган, а от местната прокуратура. Представете си как ще разследваш местната мутра в Бургас, Варна, където всички се познават и дори са учили заедно. Организираната престъпност ще се завърне, вече се завръщат отвличанията, които смятахме за забравени. Опасявам се, че много бързо постигнахме за 2 години такъв регрес, какъвто не съм подозирал, че ще се случи.

Освен това ще се затрудни работата с европейските ни партньори. Те сега ми задават въпроси – с коя прокуратура ще сключват анекси, какво ще става с финансирането, със специалните разузнавателни средства, които се дават от този съд, който вече не работи. И аз не мога да отговоря. В резултат ще спре събирането на доказателства, свързани с тероризъм, трансгранична престъпност, пране на пари. Това без съмнение ще се отрази на репутацията на България в европейски план.

– А какво става с казуса Васил Божков?

– За г-н Божков е поискан разпит по едно от делата в Софийската градска прокуратура. Направено е искане за екстрадицията от Обединените арабски емирства, които обаче имат специфична правна система, с която съществуват трудности по екстрадиция в целия свят.

– Очертавате мрачна картина. Как виждате работата си в бъдеще, какви цели си поставяте?

– Закрива се за първи път съд, който е действал на територията на цялата страна. Не знам как ще се работи в бъдеще. Ще се опитаме да спасим някои от досъдебните производства и да се погрижим за колегите си. Имам чувството, че държавата не иска резултати от битката с престъпността. Ако не беше така, щеше да промени Наказателния кодекс, който е от 1968 г., от времето на другаря Тодор Живков. Не може с неефективно оръжие да постигаш резултати като в Германия и Франция. Още когато се случи катастрофата с Милен Цветков, настоявахме да се отнемат автомобилите на шофьори след употреба на алкохол и наркотици. Това не стана. Сега има нова трагедия и като че ли чак сега се сещаме, че не сме промени законодателството. А какво правихме две години? Така че ще работим в обстоятелствата, в които се намираме. Прокуратурата няма врагове извън престъпността. Това, което се случва в момента обаче, работи за престъпността, а цената плащат хората със следващия пребит човек, следващата телефонна измама, следващия отвлечен. Ще работим, доколкото е възможно. Лошото е, че малкото, направено в борбата с престъпността, ще приключи.

– Има ли някой от предишните главни прокурори, който ви е пример за подражание?

– Не познавах нито един от тях. Със Сотир Цацаров се запознах в последните две години от мандата му. С Борис Велчев и Никола Филчев се запознах, след като станах главен прокурор. Всеки от тях е различен – има своите плюсове и минуси. Разликите между тях и мен е, че аз съм първият, който е от системата. Знам проблемите на колегите, допреди шест години ги усещах на гърба си. Политиците ще направят всичко възможно да няма втори главен прокурор от гилдията. Защото на един главен прокурор извън системата му трябват две години, за да се ориентира. После той мисли къде ще отиде, а прокуратурата чака следващия главен прокурор. Като че ли копаем все по-надълбоко в дъното. Въпреки че един ваш колега ми каза: В България дъно няма.

– Имате ли пристрастия извън правото, г-н Гешев?

– Историята винаги ми е била интересна. Гордея се, че съм българин и обичам страната си. Приятелите ми са от времето, когато бях в 9-и клас. Виждаме се през ден-два. Те са били с мен от времето, когато сме били деца, после студенти. Сега са приятен момент от дните ми. В психологията връщането към миналото се нарича регрес, явно съм в етап да го изпитвам. Иначе обичам разходките сред природата – те помагат, особено сред определени години. Имам и две много различни кучета – едното е кане корсо, другото е йоркшир.

– На какво искате да научите децата си?

– Нещата, които са важни за мен, не знам дали са полезни за децата ми. Уча ги да обичат страната си, макар че днес сме забравили думи като родина, татковина, отечество. Внушавам им, че трябва да учат, да държат на приятелите си и на определени ценности като честност и морал, които все повече липсват. Днес целта е да си богат, да имаш пари, да си купиш суперлуксозна кола, без да можеш да обясниш откъде са ти средствата. Това е реалният морал днес.

А най-лошото е, че забравяме, че всички сме българи. Просто имаме дарба да се мразим по различни причини. Делим се на русофили и русофоби, комунисти и антикомунисти, демократи и антидемократи. Воюваме помежду си и проявяваме неуважение към себе си по този начин, а особено много ни пречи доносничеството, което вероятно е резултат от съветското управление. Вследствие на всичко това няма как да ни уважават и другите.

– Харесвате ли днешното крайно технологизирано време, в което говорим, че изкуственият интелект ще измести човека, ще завладеем Марс?

– От старото поколение съм и това ме напряга. Не харесвам, че със съвременните социални мрежи и устройства всичко се получава готово и се възприема с очите. Децата искат синтезирана информация, разпределена по точки, и бързо губят интерес към нея. От друга страна, те се развиват по-бързо и ме учудват с разсъжденията си. Така че съм раздвоен по отношение на технологизираното време. Със сигурност липсата на достатъчно четене на книги стеснява кръгозора и създава възможност да приемаш готови клишета и догми, които възприемаш безкритично и нямаш потенциал да извършиш анализ. Не си способен да сравниш, да провериш информацията, за да стигнеш до собствения извод. И така се размива разликата между мнението и факта.

– А може би пречи все по-изчезващата комуникация очи в очи.

– Преди две години, когато можех да си позволя да ходя в заведения, видях момче и момиче, които седяха на една маса и си пишеха, но не си говореха. Приятел, с който бях, ми обясни: „Това е първа среща. Личният контакт и впечатление изчезват. Много неща изчезват“. Но такъв е светът, в който живеем.

– Любопитно ми е каква е представата ви за щастие?

– В различните периоди от живота е различна. В този момент в нея се включват приятелите, семейството, както и желанието структурата, която ръководя, да си върши работата. Много важно за мен е и да защитавам колегите. Имаше момент, когато си мислех, че ще можем да променим всичко, натрупано след 1989 година. Сега това отпадна.

– Загубена илюзия ли е?

– В някаква степен е загубена илюзия, че мога да се боря с вятърни мелници.

Кристина Патрашкова, вестник „Филтър“