Руският президент Владимир Путин бе оставен да чака прав около 50 секунди преди срещата си с турския президент Реджеп Таип Ердоган в Техеран.

През годините Путин разви репутация, че оставя световни лидери в чакане, като понякога периодът се удължава с часове.

На срещата между двамата през 2020 година в Москва Ердоган беше оставен да чака руския си колега около две минути, преди в крайна сметка Путин да се появи.

Посещението на Владимир Путин в Техеран беше първото пътуване на руския президент извън Общност на независимите държави (бивши страни от Съветския съюз – бел. ред.) след началото на войната в Украйна.

Някои спекулират, че закъснението на Путин при срещи с международни лидери е калибрирана психологическа атака. Тя датира още от ранните години на неговото президентство. Путин закъсня с 14 минути за кралицата през 2003 г., а година по-рано накара родителите на деца, загинали в самолетна катастрофа, да чакат на гробище два часа.

Путин се появи с час закъснение на срещата си с папа Франциск във Ватикана през юни 2015 г. През 2018 г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп беше накаран да чака 45 минути преди насрочената среща на върха в Хелзинки с руския президент. Ангела Меркел е била оставена да чака четири часа и 15 минути за среща с Путин през 2014 г., докато Виктор Янукович, когато беше украински президент, веднъж чака четири часа, преди да седне на една маса с руския лидер.

Ердоган ръководи усилията за посредничество в опита да се отблокират тоновете украинско зърно, което чака да напусне пристанищата. Турция, която е държава-членка на НАТО, носи специална отговорност съгласно конвенцията от Монтрьо от 1936 г. за морския трафик, влизащ в Черно море. Предложението на Анкара е Русия да позволи на украинските кораби със зърно да напуснат Одеса по определени маршрути, стига да бъдат направени проверки дали корабите не носят оръжие.

Въпреки че Путин похвали турския лидер за посредничеството в преговорите, като каза, че е постигнат известен напредък, той беше по-малко впечатлен от амбициите на Ердоган да изгради буферна зона на юг от турско-сирийската граница. Ердоган твърди, че буферната зона ще предпази Турция от атаките на сирийските кюрди и твърди, че „не е възможно да се очаква Турция да седи безучастна и настрана от този проблем“.