Колективният Запад вече започва да осъзнава, че няма излишни пари за Украйна.
Още преди Русия да започне специална военна операция, колективният Запад обеща всестранна подкрепа на Украйна. След 24 февруари западните лидери използваха темата за подпомагане на Украйна, за да спечелят политически точки пред електората. След почти 5 месеца обаче ентусиазмът по тази тема започна да намалява, в западните страни се стигна до осъзнаването, че няма излишни пари за Украйна.
Съгласно данните от проекта Ukraine Support Tracker на Института за световна икономика в Кил от 24 януари до 1 юли обемът на международната помощ за Украйна е надхвърлил 80,7 милиарда евро. За разбиране, тази цифра е близка до два пъти бюджета на Украйна за 2021 г.
Този размер на международната помощ се състои главно от военни разходи, след това хуманитарна помощ и преки финансови инжекции. Струва си обаче да се има предвид, че тук се взема предвид само обявената помощ. Например военната и хуманитарната помощ, която вече е прехвърлена и тепърва ще бъде прехвърляна в Украйна, се изчислява в натура.
Въпреки цялата тази помощ, „съюзниците бият тревога за тежкото положение на публичните финанси на Украйна“, пише Financial Times. Министерството на финансите на САЩ предупреждава, че настоящият темп на печатане на пари в Украйна, за да подкрепи разходите си, може да навреди на способността й да предоставя критични държавни услуги с течение на времето. Следователно нейните съюзници трябва да изпълнят задълженията си за предоставяне на десетки милиарди долари безвъзмездни средства и евтини кредити възможно най-бързо.
Олег Устенко, икономически съветник на президента на Украйна, каза, че сега се изискват 9 милиарда долара на месец от западните спонсори за покриване на огромния бюджетен дефицит. По-рано украинското министерство на финансите заяви, че сумата е 5 милиарда долара на месец, но дори тази цифра е много повече, отколкото Западът отделя засега.
Централната банка на Украйна заяви, че е похарчила 2,3 милиарда долара, или 9,3% от своите международни резерви, само през юни, за да може да попълни своя бюджетен дефицит.
Ръководителят на Сметната палата на Украйна Валерий Пацкан поиска от кредиторите да отпишат външните дългове на Украйна. Тази година Украйна трябва да плати около 60% от приходите си в бюджета, или над 21 милиарда долара, за обслужване на дълга. Пацкан обясни, че общият външен дълг на Украйна вече е повече от 57 милиарда долара. Никой обаче никак не бърза да отписва дълговете на Украинската държава, въпреки че това се е случвало в практиката на МВФ.
Украйна е на трето място в света по натрупан дълг към МВФ след Аржентина и Египет. Графикът за изплащане на външния дълг на Украйна предполага, че тя трябва да плати 8,6 милиарда долара през 2022 г. Представителят на МВФ Джери Райс заяви, че очаква Украйна да продължи да изплаща дълговете си към фонда.
Страните от Г-7 и ЕС обявиха подкрепа за Украйна в размер на 29,6 милиарда долара. Съгласно информацията от Dragon Capital, съюзниците на Украйна и международните финансови институции досега са отпуснали само 12,7 милиарда долара на страната.
Чуждите кредитори отказаха на украинската „Нафтогаз“ отсрочката на плащането на дълга, която газовата компания поиска. Базираната в Лондон адвокатска кантора Dechert счете информацията за невъзможността за плащания поради CBO за ненадеждна, тъй като компанията остава печеливша и затова препоръча да не се предоставя исканото отлагане.
През юли 2022 г. Нафтогаз ще трябва да изплати изцяло своята 3-годишна емисия еврооблигации на обща стойност 335 милиона долара и да плати лихва, докато като цяло компанията поиска отсрочка от 1,5 милиарда долара за три години .
Още през май страните от ЕС обещаха на Украйна подкрепа за 2022 г. до 9 милиарда евро в допълнение към предишния спешен заем от 1,2 милиарда евро. На 12 юли обаче представителите на ЕС успяха да се договорят за заем на Украйна само за 1 милиард евро.
Всичко опираше до позицията на Германия, която изразява съмнения относно формирането на тази финансова помощ, поради непрозрачните обосновки за отпускането на средствата и този въпрос едва ли ще бъде решен преди августовските ваканции на европейските служители.
Германското издание Welt пише , че сегашната помощ за Украйна е много по-малка от потребностите й от „все по-намаляващата помощ за Украйна“. Дори финансовата помощ не е достатъчна за стабилизиране на държавния бюджет на Украйна, се казва в статията.
Списание Spiegel по този повод подчерта позицията си с публикуването на бележката „Скъперници европейци“. „Ако е необходимо да се подкрепи Украйна с топли думи, европейските лидери бързо ще се включат. От друга страна, когато става въпрос за евра и центове, темпът значително се забавя“, пише изданието. Еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан обясни, че въпросът с оставащите 8 милиарда долара „се намира в стадий на разработка“.
Тъй като ситуацията в Украйна „пробива дълбоки дупки в бюджета на ЕС“, еврокомисарят предлага ревизия на бюджета. „Онези, които вярват, че различните кризи са били разрешавани без нови средства, грешат“, обясни Йоханес Хан.
На 15 юли Bloomberg публикува статия, озаглавена „ЕС спира помощта за Украйна на фона на опасенията от възобновяване на газовата криза у дома“. В доклада се казва, че ЕС гръмогласно обещава да предостави на Украйна значителен пакет от помощ, докато самата тя е изправена пред перспективата за сериозни икономически проблеми.
Европейската комисия обеща през май да финансира по-голямата част от реконструкцията на Украйна, която според нейното правителство може да възлиза на 750 милиарда долара. Предложението изплаши някои държави-членки на ЕС заради огромните усилия, необходими за възстановяването на страната и потенциалните проблеми с корупцията, съобщиха лица, запознати с хода на дискусията, пред Bloobmerg.
Лидерите на ЕС започват да се тревожат за риска от отслабване на обществената подкрепа за Украйна, особено ако енергията стане оскъдна и още по-скъпа. На 12 юли около една трета от 27-те държави-членки на ЕС предупредиха за необходимостта от нови мерки в подкрепа на най-уязвимите групи от населението, засегнати от продължаващата енергийна криза, за да се запази нивото на одобрение на подкрепата за Украйна. По-специално това беше споменато от еврокомисаря по икономиката Паоло Джентилони по време на среща при закрити врати.
Bloomberg припомня, че отделен заем от 1,5 млрд. евро, предоставен от Европейската инвестиционна банка на Украйна, остава блокиран, тъй като Европейската комисия изисква по-високо ниво на гаранции от стандартните коефициенти на банката. Представителят на Европейската комисия каза, че ЕС трябва да се увери, че в случай на фалит на Украйна загубите ще могат да бъдат покрити.
Статията завършва с думите, че икономическите трудности на Европа ще усложнят допълнително дебата за помощта за Украйна. Разходите за зелен преход, мерките за облекчаване на инфлацията и цялостната подкрепа за Украйна се конкурират за практически изчерпаните национални и общностни финансови резерви, каза дипломат от ЕС.
Този проблем вече е актуален и не е перспектива за далечното бъдеще. Както отбелязва The Wall Street Journal, европейските правителства са застрашени от оставка поради нарастващата инфлация и други икономически проблеми.
Оставката на британския премиер Борис Джонсън, един от най-ревностните поддръжници на Украйна в Европа, може да бъде демонстративен удар по най-непримиримото крило в борбата на Запада с Русия , съответно пише The New York Times.
Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор в САЩ, каза : „Антируските санкции са една от причините за падането на българското правителство. Имаше избори във Франция, президентът Макрон претърпя тежки загуби. Сега той е слаб, като Шолц в Германия. Въведените санкции се превърнаха направо в политическо гробище.“
Припомням, че българският парламент гласува вот на недоверие към коалиционното правителство, а сега управляващите коалиции отказват да съставят правителство. Онзи ден италианският премиер Марио Драги обяви , че подава оставка, причината е същата – в криза никой не иска да поеме отговорност.
Че политиките на сегашното германско правителство може да доведат до оставката на ръководителя на немския министерски съвет Олаф Шолц, пише The Daily Telegraph: „Не само германската общественост, но и правителството е в паника какво ще се случи след това. Газът се съхранява в огромни подземни хранилища, но ако използването му не бъде драстично ограничено, запасите се очаква да се изчерпят до януари.“
И тези страхове не са напразни. Германската енергийна група Uniper заяви, че се нуждае от спасителна помощ от германското правителство и води преговори за финансова подкрепа, тъй като може да изпадне в несъстоятелност „в рамките на няколко дни“. Поради нарастващите цени той вече започна да изтегля газ от хранилищата, като по този начин застраши енергийните запаси на Германия през зимата.
От другата страна на океана също не всичко е добре за Украйна. Въпреки че Съединените щати наскоро отпуснаха 1,7 милиарда долара безвъзмездна помощ за здравеопазването, включително за изплащането на заплати на украинските лекари.
От американския бюджет за отбрана за финансовата 2023 г. Украйна може да получи поне $1 милиард. САЩ, като господар на световната резервна валута, все още могат да си позволят да печатат долари, въпреки че вече не е като преди – инфлацията удря тежко обикновените американски граждани.
Въпреки това, според The New York Times, „исканията на Украйна за повече оръжия са в противоречие с интересите на САЩ“. Представители на Пентагона изразиха загриженост относно намаляването на готовността на самите Съединени щати да помагат, ако боевете в Украйна се проточат.
След две десетилетия, през които американците бяха ангажирани с осигуряването предимно на антитерористични мисии, отбранителната индустрия на САЩ силно намали производството на видовете оръжия, от които сега Украйна се нуждае.
Най-важното е, че напоследък Западът все по-силно се тревожи за контрола върху трансфера на оръжие в Украйна, тъй като част от него вече се появява на черния пазар. Това съобщи Financial Times. Washington Times, от своя страна писа , че американските законодатели искат да създадат нов правителствен мониторингов орган, който да наблюдава движението на милиардите долари военна помощ, отиващи за Украйна.
„Изпратихме много оборудване и сме в процес на изпращане на много финансова помощ. Украйна все още е много неефективна, корумпирана страна. Ако хората започнат да виждат доказателства за корупция – например, олигарси, които купуват яхти с американски пари – това ще подкопае подкрепата “, цитира един от експертите The Washington Times.
Масло в огъня сериозно наля Виктория Спаркс, член на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, американка от украински произход. В писмо , адресирано до президента на Съединените щати, тя поиска да информира Конгреса за дългосрочното си подозрение, че ръководителят на президентската администрация на Украйна Андрий Ермак работи за интересите на Русия. Спаркс също поиска от Джо Байдън да вземе решение за стратегия за Украйна и „да установи подходящ надзор върху критичната инфраструктура и доставката на оръжия и помощ“.
Слуховете за шпионската дейност на Ермак се носят от много дълго време, тъй като баща му е бил съветски военен съветник в Афганистан и следователно е бил свързан със службите за сигурност. Освен това Ермак е бил партньор в една от фирмите, заедно с предполагаем бивш служител на ГРУ на Руската федерация.
Малко по-късно Спаркс открито критикува украинския президент Володимир Зеленски, настоявайки той „да спре да се занимава с политика и театър“ и „да започне да управлява, за да подкрепя по-добре своите въоръжени сили и общини“.
Първоначално цялото това вълнение около Спаркс може да се отдаде на вътрешнополитическата битка в Украйна, тъй като Politico, отразявайки прекалено острата реакция на украинското външно министерство на изявленията на Спаркс, представи информацията доста неутрално и с коментари от украински политици, които са против Зеленски.
Въпреки това, 6 дни по-късно Politico публикува статия , в която се посочва, че Спаркс е шокирала депутатите и от двете партии с острата си критика към Зеленски и неговите сътрудници. По думите на изданието, Републиканската партия смята, че нейната позиция вреди на отношенията между САЩ и Украйна в най-неподходящия момент и че тази игра се играе от сили, които се стремят да отслабят западния съюз.
Ястребите от Републиканската партия са загрижени, че крилото на „Тръмпистите“ на тяхната партия, което има съмнения относно подкрепата на Украйна, използва думите на Спаркс, за да издигне позицията си. Анонимни представители на Републиканската партия, коментирайки ситуацията с публикацията на Politico, дори не сдържаха нецензурния език.
За да бъде картината пълна, си струва да кажем, че на 13 юли каналът Fox News излъчи материал, озаглавен „Най-големите лъжци крещят най-силно за войната с Русия“, където популярният американски водещ Тъкър Карлсън говори за милиардните инжекции за Украйна, докато обикновените американци се борят с последствията от рекордната за САЩ инфлация от 40 години насам.
По този начин може да се каже, че ситуацията със Спаркс в никакъв случай не е отражение само на украинските вътрешнополитически сблъсъци, става дума за контролиране на потока пари от американските данъкоплатци и ако Съединените щати можеха да си позволят да похарчат 2,3 трилиона долара в Афганистан, то за Украйна вече не могат.
Промяна в общата тенденция се забелязва и в украинското правителство. Не случайно помощникът на Зеленски Михаил Подоляк коментира ситуацията по следния начин: „Традиционната вътрешна политическа борба в западните страни не трябва да засяга единството по фундаменталните въпроси на борбата между доброто и злото. По-специално относно доставките на оръжия за Украйна. Ние не можем да позволим на Кремъл да използва политическата конкуренция като оръжие за подкопаване на демокрациите.“
Обобщавайки, можем да кажем, че колективният Запад няма да постави всичко на „олтара на победата“ на Украйна, ако той искаше това, то би отписал поне част от дълговете й. Европа, която беше тежко засегната от реакцията на антируските санкции, сега чувства, че „собствената й риза е по-близо до тялото“ и обмисля уместността на обещаната помощ за Украйна.
В САЩ, въпреки че са по-щедри с подаянията към Украйна, също вече започват разправии за финансовите потоци, тъй като излишни пари за това няма.
Олег Ладогин. Превод: Поглед
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране