При Мустафа Карадайъ на ДПС май им стана навик да ходят на инструктаж при патрона Реджеп Ердоган заради предстоящи избори. Срещата им на 1 август е била закрита за журналисти, но кореспонденти в Анкара твърдят, че основната тема е бил именно вотът на 2 октомври. А и част от контактите на лидера на ДПС в Турция са били посветени на тази тема, както става ясно от съобщението на сайта на ДПС.

Не ще и съмнение, че гостът е изразил „дежурната“ молба за съдействие на турската държава за гласуването на изселниците с българско гражданство, както и че Ердоган е кимнал утвърдително. Карадайъ обаче дължи на българската общественост уточнения какво конкретно е поискал от домакините, как ще се организира вотът, за да няма фалшификации, ще хукнат ли изселниците на изборен туризъм, ще има ли наблюдатели от България, от ЕС или от другаде. Ако не даде такива разяснения, срещата му с Ердоган може да мине в графата предизборно задкулисие и манипулиран вот.

В информацията на ДПС срещата бе окачествена като „ключова“. Двамата разговаряли „още за отношенията между България и Турция в контекста на енергетиката и природния газ“ и „как в тези трудни и тежки времена Турция може да бъде полезна на България“. Според лидера на ДПС „повечето решения на тези проблеми минават през Турция“.

Дотук не звучи лошо. Но оттук възникват въпроси. Дали ако мине през Турция, решението на тези проблеми ще остане само икономическо или по него ще потече и неоосманистко влияние? Ако пък е само икономическо, ще бъде ли на приемлива или на спекулативна цена? А ако решението е и политическо, дали цената няма да включва още повече джамии, изграждането на нови културни, религиозно-образователни и други центрове за неоосманизъм, на които Ердоган толкова много държи?

При визитата си през 2021 г. Карадайъ скандализира България с изявлението, че тя е „нашата страна“, докато Турция е „родината майка“. Сега той дължи обяснения какво точно е казал и чул в Анкара, за да разсее посетите от самия него съмнения, че работи за това един ден „нашата страна“ да стане „родината майка“.

Юри Михалков