Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. Това се казва в официални препоръки на Съвместната историческа комисия до правителствата в София и Скопие за съвместно отбелязване на личности и събития от общата ни история.

След като въпросът за цар Самуил беше един от трудно решимите между двете страни и след две години преговори, комисията посочва, че средновековната държава на цар Самуил, която се счита за Българско царство, обхваща по-голямата част от земите и населението на Балканския полуостров и препоръчва на двете страни да честват заедно Самуил.

Македонският екип в Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси с България проведе брифинг в сградата на Министерството на външните работи в Скопие, на който обяви приетите решения на Комисията за съвместни чествания и препоръките за подобряване на учебниците по история за шести клас в Северна Македония и за пети клас в България.

„Обявени са препоръки, приети от Комисията в течение на нейната работа през последните 4 години. Те се отнасят до 5 препоръки от македонска страна за учебниците за 5 клас в България и също толкова български препоръки за македонските учебници за 6-ти клас – отнасящи се до античния период“, каза съпредседателят на Комисията Драги Георгиев.

Въпросните препоръки трябва да бъдат приети от правителствата и след това да се пристъпи към пренаписване на бъдещите учебници и до въвеждане на честванията с помощта на съответните институции.

За светите братя Кирил и Методий историческата комисия, съставена от български и македонски историци, посочва, че „делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа“. Това, посочват историците, дава основание на съвременните страни да отбелязват деня на Кирил и Методий заедно.

За Свети Климент Охридски – че след Великоморавската мисия на Св. Климент той е потърсен от „средновековната българска държава и през 886 г. е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа“. През 893 г. „по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки епископ“.

Историците отбелязват, че „Свети Наум Охридски след Великоморавската мисия пристига в средновековна България. Той е един от основоположниците на Плиско-Преславската книжовна школа. Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската дейност на Св. Климент“.

Досега са проведени 13 заседания на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси.

И от двете страни е декларирано желание за интензифициране на нейната работа с най-малко 8-10 заседания годишно, както и необходимостта от конкретни резултати базирани на „автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“.

Освен историческите теми и промяната на Конституцията за включване на българите в нея, в двустранния протокол фигурират и всички останали важни елементи от Рамковата позиция на България от 2019 г.