Един въпрос тегне над ГЕРБ, от самолет се вижда значимостта му – докога?! Докога Бойко Методиев Борисов ще бъде лидер на партията?! Присъствието му начело изолира формацията, обрича я на опозиция, спира всякакви процеси България да преодолее политическия ступор. „Докога?“ е религиозната тайна на миряните в ГЕРБ, чието произнасяне е светотатство, препредавано с очи. Техният всезаслужил папа е камък на шията, когото с удоволствие биха почитали вече в музей.

Тези констатации не са лично заяждане с Борисов, нито са част от споровете добър или лош премиер бе той. За да се осъзнае пагубното следствие от лидерството му занапред, е нужно най-напред обективно да се оцени какво може собствената му ГЕРБ с него, какво може и без. Може ли тя да управлява с Бойко Борисов премиер отново? – и децата знаят, че няма как, независимо от резултата на настоящите или следващи избори.

Ще седне ли някой в мол с Борисов

да договоря обща програма? – не. А ще се съгласи ли да му прати министри и депутати в името на все някакво управление? – няма. ПП, ДБ, БСП, ИТН, ДПС…, независимо от близости преди или сега, не искат да чуят за каквото и да е сътрудничество лично с Борисов. А смисълът на всяка една партия е да управлява, за да реализира идеите си. Със сегашния лидер това просто няма как да стане. Преди два месеца Борисов се появи „препран“ на прием в американското посолство. Западът настоява за проатлантическа коалиция у нас, но тя няма как да се случи с негово участие – в България има достатъчни натрупвания, които да не го позволят.

Партийният проблем има важни проявления и на микрониво. Ако вие сте кариерист (90% от изявените активисти на всяка една партия са кариеристи), ще влагате ли енергията си в ГЕРБ? А ако сте част от нея заради хляба (мотив за доста от членовете специално на тази формация), колко дълго

ще останете, след като хлебопроизводството спре?

Отговорите са известни, а догодина ще има и местни избори, след които е огромна вероятността поточната линия да секне.

Накратко: всяко нещо е с времето си. От гледна точка на изборни победи и продължителност на личната си власт Борисов е несъмнен шампион; доскоро даваше перспективи на ГЕРБ. Но вече не. Всеки кон се уморява, добре е да спре навреме. Специално Борисов е 16 години партиен лидер, 17 – пряко в политиката, плюс още 4 във властта като главен секретар на МВР. 21 години по върховете на държавата! – не само обществено непродуктивно, но и

чисто човешки изхабява, изпразва 

Кой човек след толкова време при тия напрежения и отговорности би запазил нормално светоусещане? За да си полезен за околните, следва да го имаш. Тия дни, редейки мантрите си („Те, Промяната… Ние, ако бЕхме, цените нямаше да…:), Борисов наистина прилича на изхабен празен човек – едно и също говори, едни и същи обекти обикаля, едни и същи клипове пуска в социалните мрежи…  Изморен, омръзнал, но продължава, не се отказва. Това е личен свят, изолиран от жизнеността на света, в който един цар управлява царедворци, несмеещи да покажат голотата му. „Младият папа“ е прекрасен филм на Сорентино, в който енергичният и провокативен глава (Джъд Лоу) променя църквата си, за

да се впише тя в пъстрия вълнуващ свят

Действителността обаче обикновено е противоположна – църковните глави са сенилни, идейно стерилни, треперещи…- ръка им се целува от страх или безизходност. Борисов е вече стар папа с точно такава политическа действителност.

И за какво е всичко? Защо не сдава? За да може със знание и експертиза да допринася за доброто на България? Да, това обяснение е шега. Не се отказва, защото с опита си ще намери брод за ГЕРБ и страната в тия трудни междукоалиционни времена? Пак шега. ПП и ДБ знаково се „изпускат“ периодично, че именно

оставката на Борисов е залогът за сътрудничество –

брод ще се намери единствено без него. Впил се е в ГЕРБ, защото иначе тя ще се разпадне? Има резон в хипотезата. България живее с проблема на лидерските партии, а то други почти не останаха… Но хипотезата е вярна отчасти. ГЕРБ е добре структурирана, след като оцеля без създателя на структурите (Цветан Цветанов). Пък ако ще се разпада заради един човек, нужна ли е въобще? По всичко личи, че обяснението за впиването е друго – лидерството в ГЕРБ е квитанцията на Борисов за лично оцеляване; лично той да заплашва, ръкомаха, кани и низвергва – другите лидери да знаят, че от него зависят нещата; прокурори да се плашат, че може да се върне; посланиците да са хаберлии да се договарят с него… Иначе току виж

влязъл, но не излязъл от ареста

В политическата олигархия от втората половина на живота му, или на улицата през първата, „бивши“ няма – другите те изяждат, ако слезеш от сцената. Борисов очевидно не разполага с комбинативните качества на Доган, Първанов и Костов, чрез които да се усамоти край екокраставици безопасно. Но има и друго. Той явно не разполага и с качествата да проумее, че общественият живот няма как да продължи с него. Те го разбраха. Отгледаха наследници, формално или полу се оттеглиха. Доган сбърка с единия наследник, върна се да му вземе главата (Лютви Местан), после пак приседна край оранжерията – но този комизъм не опровергава тенденцията, че

политическите динозаври, макар и трудно, си тръгват

Динозавърът Борисов обаче не проумява неизбежностите. Живеем в период на такова „царствено“ неразбиране. Това, ако щете, е и лична драма.

Извън нея обаче трябва да се каже ясно: за очертаващата се още по-голяма поредица от служебни кабинети причините са доста, но една от тях е нежеланието на Борисов да се оттегли; безвремието и липсата на стабилност се дължи и на човека, който уж я гарантираше; всичко това е лошо за ГЕРБ, лошо е и за страната. Колкото и странно да изглежда, има лица от вторите редици на партията, притежаващи качества да се справят не по-лошо от него. Нищо не е вечно.

Диян Иванов, Сега