Последният генерален секретар на ЦК на КПСС и единствен президент на СССР Михаил Горбачов почина на 91 години, съобщи РИА. Медиите се позовават на Централната клинична болница, според която той е починал след тежко и продължително боледуване. Последните 2 години той изкара в медицинско заведение по настояване на лекарите заради влошено здраве и Ковид-пандемията.

Горбачов, който промени света, но и до този момент е приеман нееднозначно в родината си, е роден на 2 март 1931 г. в село Приволное, Ставрополски край. През 1955 г. завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет М.В. Ломоносов. Докато живее в Москва, се среща с бъдещата си съпруга Раиса. Сключват брак през септември 1953 г. и се преместват в Ставропол през 1955 г. После започва неговата комсомолска и партийна кариера.

През март 1984 г. 54-годишният Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС като замества Константин Черненко. Това става по предложение на тогавашния външен министър Андрей Громико. През 1985 г. той поема курс към т.нар. перестройка и за политика на гласност. През 1989 г се състоя историческата му среща с Джордж Буш-старши, на която те обявиха края на Студената война. Той е приеман нееднозначно не само в бившия СССР, но и в цяла Източна Европа.

Още с идването си на власт през 1985 г. Горбачов започва вълна от политически и икономически реформи, насочени към модернизиране и демократизиране на Съветския съюз, който е изправен пред сериозни кризи, отбелязва Франс прес, съобщавайки за кончината на бащата на съветската перестройка. Привърженик на политиката на сближаване със Запада, той получава Нобелова награда за мир през 1990 г.

Той става първият и единствен президент на СССР, но не за дълго. На 19 август 1991 г. е направен опит за държавен преврат за отстраняване на Михаил Горбачов.  Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на КПСС и разпадането на Съветския съюз.

През 1991 г. Горбачов подписва независимостта на Литва, Латвия и Естония в качеството си на председател на Държавния съвет. След августовските събития същата година политическите му позиции обаче отслабват. На 8 декември 1991 г. в Беловежката гора президентите на Русия и Украйна Борис Елцин и Леонид Кравчук заедно с лидера на Белорус Станислав Шушкевич, без съгласуване със съюзното ръководство, подписват споразумение, с което дефакто полагат началото на разпада на СССР. Горбачов е уведомен за подписването постфактум. На 25 декември 1991 в обръщение по телевизията Горбачов обявява, че се оттегля от поста начело на СССР.

Много руснаци никога не простиха на Горбачов за сътресенията, които реформите му отключиха, смятайки, че последвалият рязък спад на жизненото им равнище е твърде висока цена за демокрацията, отбелязва и Ройтерс, цитирана от БТА. След като на 30 юни посети Горбачов в болницата, либералният руски икономист Руслан Гринберг заяви пред медията на въоръжените сили „Звезда“: „Той ни даде свобода, но ние не знаем какво да правим с нея.“

Само преди три години Горбачов се опита в интервю пред вестник Figaro да отговори на обвиненията, че е „предал Източна Европа“ . По неговите думи, реакцията на съветското ръководство на случващото се в страните от този регион е била част от политиката на „новото мислене“, която се е основавала на принципите на свобода на избора. Горбачов добави, че съседните държави само са получили права и свободи, на които вече са се радвали съветските граждани, но не е съгласен, че е „предал Източна Европа“.

„На кого я предадох? Полша – на поляците, Унгария – на унгарците, а Чехословакия – на чехите и словаците“, възрази бившият съветски лидер.

По-рано политикът обяви за виновници за рапада на СССР организаторите на августовския пуч. Горбачов също така призна, че е осъзнавал рисковете от перестройката, но не е могъл да не ги поеме заради необходимостта от промени.

Малко преди това, в интервю за руския вестник „Известия“ , бившият президент на СССР, бивш секретар на ЦК на КПСС и бивш председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Горбачов обяви, че е изпратил писма до държавните глави на Руската федерация и Франция – Владимир Путин и Еманюел Макрон, без обаче да разкрива съдържанието им. „Не бих искал да се налагам като съветник. Само в някои специални случаи обръщам внимание на лидерите – като правило това бяха кратки писма“, обясни Горбачов.

Най-голямата опасност в света е пренебрегването на международното право и милитаризацията на световната политика, твърдеше  той тогава.

Споровете и конфликтите между държавите трябва да се решават мирно на масата за преговори, категоричен е Горбачов. „За какво става въпрос? Ултиматуми, намеса, военни интервенции. Всичко това заобикаля ООН. Споразуменията и международните механизми се рушат. САЩ се отличават в този подход. Те са водещите, те дават лош пример за другите“, изрази увереност бившият съветски лидер.
Горбачов също така отбеляза, че в резултат на това култът към властта и заплахите се възражда. „Разбира се, опитът от миналото ни казва, че отбраната не може да бъде пренебрегвана, тя трябва да се поддържа на правилното ниво“, предупреди Горбачов и добави, че за проблемите, пред които се изправя светът сега, „военната сила и езикът на заплахите са най-лошият избор“.

Горбачов посочи тогава като пример Договора за ракетите със среден и малък обсег на действие (ДРСМО). „Ние обичахме да го критикуваме на различни нива, но американският президент обяви оттеглянето от него и изведнъж стана ясно, че това споразумение е най-важният стълб на стратегическата стабилност. Необходими са преговори, така че унищожаването му да не влоши заплахата от война“. Горбачов припомни, че руският президент Владимир Путин въведе мораториум върху разполагането на подобни ракети и според него това може да бъде първата стъпка. „Но, повтарям, необходими са преговори най-вече между Русия и САЩ“.