Пълно мъртвило е – двайсетина дни преди изборите. Сякаш всичко е ясно, сякаш всички са убедени, че нищо не може да се промени, не може да има изненади, няма кой да ги предизвика, а няма и защо. Народът окончателно обърна гръб на Политиката –  той я презира, смята я с основание за нещо скверно. И е прав.

Ако направят референдум, коя е думата, която го отвращава най-много, със сигурност това ще бъде „Промяна“. И не само, защото напоследък кирчовци най-кресливо унизиха тази клета дума. От 33 години злоупотребяват с нея по-всевъзможни начини, докато накрая я оставиха без всякакво достойнство.

Няма да сбъркат, ако забранят употребата й, дори да я извадят от речника – няма такава дума, забравете я. Така поне ще забравите и самоуниженията, на които сте се подлагали – вечните будали български.

Само си припомнете, на колко измамници сте се доверявали – хитроумни или недодялани. Дори на очевидни кретени – все в името на някаква „промяна“, дори да е микроскопична – все е нещо.

Не сте искали големи трусове – само мъничко да се раздвижи Блатото, нищо повече. Защото тук големите трусове винаги водят към големите измами. И, за да ви доунижат – още и още – мамят ви примитивно и предизвикателно.

И сега този цирк приключи, сякаш. Политическите шмекери са наясно, че вече няма какво да ви предложат. Изобщо не съществува език, не са оцелели дори отделни думи, с които да привлекат вниманието ви. Минаха времената, в които думите плющяха като знамена. Вече всички знамена са парцаливи – за знаменосците да не говорим.

Добре поне, че прибраха знамената, на които бе извезано „Майната ви!“ А и на кой знаменосец да се довериш, след като повечето от тях гледат да ви пробутат змийска отрова.

Заради всичко това, политическото „говорене“ остана без публика – то, с малки изключения, всъщност си беше едно „говнярене“, открай време.

Винаги са се държали непочтително с вас – като с някаква бездушна рая. Заради това и ги зарязахте, оглушахте за брътвежите им. Те не знаят, че дори жестомимичните преводачи са ви по-интересни.

И сега – какво следва?

Мъртвило – благословено да е, защото ще чуете далеч по-малко лъжи и измислици – които всъщност са най-дивата форма за купуване на гласове, но никой не я санкционира.

Тогава защо да не кажеш следното: „Кампанията започва доста яростно. Тон за това дава служебното правителство, което се включи в тази кампания с нечуваната атака срещу предишната коалиция. Всички се чудим какво точно иска президентът Радев – дали си прави свой проект, ляво-националистически, дали някакви руски интереси обслужва, дали си отмъщава лично.”

А, всъщност, сегашните Служебници са направо монахини в сравнение с предишните служебни кабинети на Радев, особено първия, които се държаха направо катилски. Стигна се дотам, служебният министър на вътрешните работи Рашков да твърди, че ББ е канибал, бил заплашил семейството на някакъв тип, че и тях ще ги включи в пиршеството – ей такава свинщина.

Поддакваше му дори правосъдният министър Янаки Стоилов, когото сетне Радев настани в Конституционния съд. И канибалските измишльотини не бяха някаква селяндурска шегичка, говореха ги съвсем сериозно.

Ами, деветте хиляди предупредителни протоколи, с които заплашваха хипотетични нарушители на изборните правила – в една гигантска операция „Страх“?

Ами напълно незаконната криминална регистрация на хиляди пак хипотетични нарушители – толкова истерично изстъпление, което принуди главния прокурор Иван Гешев да внесе питане в Конституционния съд, още не са му отговорили.

Това бяха направо диви месеци, някои служебни министри действаха като пияни джандари. Да не говорим за лъжите на Кирчо Мюнхаузена.

Направо не можех да повярвам, че всичко това се прави под благосклонния поглед на Радев – макар да се съмнявам, че всички бесувания са били съгласувани. И парадоксалното е, че сегашният му служебен кабинет е толкова толерантен към безчинствата на личните му предатели ПростоКирчо/Асенчо. А те заслужават да ги разчовъркат безмилостно.

Само газовата им далавера, с благосклонното участие на руснаците, е една безподобна далавера – и то в една страна, която е патила от всевъзможни далавери. Времето на Служебниците почти изтече и кирчовци, начело с Кирчо Фалшиментото, се надяват отново да бъдат приютени в някаква коалиция.

И какви „руски интереси“ му пришиват на Радев – когато тъкмо кирчовци се оказаха се оказаха най-подмолните руски мекерата, скъпоплатени при това? От тяхната газова далавера има опасност хиляди хора да останат без работа – но за фалшивите русофоби това е без значение. Впрочем, тия измисленяци са си едни българофоби, нищо повече.

Подобни пустословни напъни вече нямат никаква тежест, „простолюдието“ изобщо не ги отчита. Обикновените хора приключиха с тях. През последните трийсетина животът им изтече несмислено – в една или друга степен – и заради предоверяване в подобни брътвежи.

Днес няколко трудолюбиви, честни и препатили поколения вече нямат никакъв контрол върху собствения си живот, той се оттича от тях под кикотенето на политически мерзавци и гамени. Незначителна част от тях бяха подлъгани от Шашмата „Продължаваме Промяната“ – и най-вероятно това ще бъде последната голяма измамническа операция на Политическата Секта.

Тя ще се „разпраши“ на отделни образования, не толкова политически, а по-скоро по бизнес нагласи. Това вече се наблюдава и в момента – ще се крепят взаимно, както се крепят подпийнали хашлаци, които се надяват да не бъдат забелязани от минувачите.

Свърши времето на лъже-месиите, никой вече и не ги очаква, а те и изначално не отговарят на манталитета на нашенеца – той сякаш ги приема радушно, колкото за да ги обругае след краткото си заплесване. Питайте Симеон дали е вярно.

Има и друго. Не е приятно и лесно да се каже, но трябва да допуснем, че и Народът някак се износва, отделя се сякаш от себе  си, от изначалните си ценности, сякаш някой божествен

Хакер разбърква кодовете му.

Може дори да изтрие от паметта му паролата, с която „влиза“ в себе си и по този начин да му попречи и да бъде себе си. Впрочем, не е нужен и никакъв Хакер – униженията на скотския животец ще свършат същата работа.

В онова мъгляво нещо, което тук минава за „политика“, ще наблюдаваме един Колективен Цунг-цванг. Партиите ще си останат вкопчени една в друга, вкопани в плитки гробове – нека доставим на читателите поне една ведра картина. Ако са оковани с една обща верига, също няма да е лошо – но нека не бъдем толкова претенциозни. И собствените им потни прегръдки на са малко наказание. Пасторал.

Докъде може да доведе това? Може би до някакво смирение, макар че е малко вероятно. Но поне няма да  ръфат месата си. Във всеки случай, дължат една кротост и безпомощност на народеца…

И в тази кротост – и с тази кротост! – най-после да изчезне едно видение, което е един от нашите кодове и което измъчва всички ни: „Онова невъобразимо шествие, когато ослепени български войни са водени от еднооки… Страх ни е да проникнем до дъното на тази мрачна картина, защото може да се срутим от нейната обезумяваща сила.

Ами, ако някой едноок и с половин език води колона от неми – как ще изглежда това, по дяволите?

Някакво божество – еднооко и с полуотрязан език води немите и слепите.

„Накъде?“

***

Тия дни отбелязахме празника на Съединението. Когато то се случва, Тодор Бурмов казва пророческите си думи: „Ние завинаги загубихме Македония“.

И сега, празнувайки – съединени, разединени – можем пак да си кажем, че отново, съвсем наскоро, загубихме Македония. Този път сякаш окончателно – заради нашите политически скопци.

Да си седят прегърнати/оковани. Вятър.

Кеворк Кеворкян, Уикенд