Покрай политическата нажеженост на предизборните страсти, май проспахме нещо ново в политическия ни пейзаж. Партията на турците в страната ни, както още се наричат ДПС, разширява електоралната си география и територията на влиянието си извън нейните „вилаети“. Така тя провокира нещо като електорален земетръс в християнска България.

Нямам спомен след 1989 година ДПС да е започвала своя предизборна кампания в етнически български региони. Бяхме свикнали, че предизборният й терен са кърджалийско, Лудогорието и някои селища в Рило-Родопския масив.

А сега вижте откъде стартира предизборната кампания на ДПС – първо от Видин, после продължи последователно в Монтана, Враца, Плевен, Ловеч. Изобщо стартовият маршрут бе българският Северозапад, който впрочем е най-бедният регион в страната и е сред най-мизерстващите в Евросъюза. Между другото, кампанията стигна и до старобългарската столица Велико Търново.

Досега това не бе електоралният терен на ДПС. Не че партията не виждаше свои гласоподаватели в лицето на тамошни роми, които зарибява с по 50 или 100 лева, за да гласуват за нея, както се твърди в медиите. Но сега за пръв път прави толкова публично заявка, че този изконен български регион е

най-предният й гласоподавателен „вилает“

Всъщност стартът на предизборната й кампания напомня предизборен десант. За това колко тя е държала на този десант говори фактът, че водещите му фигури бяха лидерът Мустафа Карадайъ, българските му заместници Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Участието на водачите на партийните листи е нещо нормално, но интригата е, че те са българи.

От сайта на ДПС става ясно, че предизборните й срещи са се провеждали в не много големи зали, които не са били препълнени, но не са били и празни. От лика на слушащите се вижда, че не са докарани като футболни запалянковци от кърджалийския електорат на движението. Не личеше много-много и да са цигани, макар че сигурно е имало и такива. Видно бе, че българи бяха повечето, отишли да бъдат омайвани с хубави приказки и дежурни обещания.

И очевидно бе, че Карадайъ, Цонев, Анастасов и другите гледаха да им се харесат. Да ги очароват с призива, че „на тези избори трябва да произведем съгласие, а не контрареваншизъм“. Да ги спечелят с внушението, че „ДПС винаги е била онази политическа партия, която може да създаде средата и условията за диалог и съгласие дори на конфронтиращи се партии“. Да ги увлекат с приказките, че турската партия „е изграждала кадри, експерти и човеци, които да работят в името на България, в името на регионите и хората“. Да ги мобилизират с повика „да извадим нашата Родина от кризата, в която някои случайни минувачи в българската политика я вкараха“.

Тези красиви приказки правят „десантчиците“ опасни, защото „зарибяват“ обитателите на най-сиромашкия регион на страната. Социалният им статут ги прави лесна плячка

за мапипулации и дългосрочни вредни замисли

Опасни са най-вече заради изявлението на Карадайъ от 2021 г., че България е „нашата страна“, а Турция е „родината майка“. Ако ДПС държеше с цялото си сърце на етническия мир в България, тази фраза никога не трябваше да бъде изричана от неговия лидер, пък и от който и да е неин висш представител или активист. Оттук нататък тази фраза ще стои като бадж на Карадайъ и като визитна картичка на ДПС. Човек се отказва от страната си, премествайки се в друга държава, но от майката Родина не се отказва. След сегашната предизборна кампания няма как да се измъкнем от опасението, че в българския Северозапад ДПС разширява не просто електоралната си територия, а и географията на „родината майка“.

След срещата с турския президент Реджеп Ердоган в Анкара миналия месец Карадайъ каза, че двамата разговаряли за енергетиката и природния газ, за това „как в тези трудни и тежки времена Турция може да бъде полезна на България“, и обобщи, че „повечето решения на тези проблеми минават през Турция“. Дали обаче ако минат през Турция, решенията на тези проблеми ще останат само икономически или по тях ще потече и неоосманистко влияние? Дали решението няма да включва още повече джамии, изграждането на нови културни, религиозно-образователни и други центрове за неоосманизъм, на които Ердоган толкова много държи? И с които ДПС е ангажирано.

В тази връзка да не забравяме и демографската ни кома. Компетентни институции на Запад вещаят, че в средата на века населението на страната ще се стопи до малко над или под 5 млн., а в края на века до 3-3,5 млн. души. Българите ще се стопим до трети етнос, сиреч

страната ни просто ще се обезбългари

Турците ще ни изпреварят, макар че няма да са най-многобройната етническа група, каквато ще се окажат циганите. Но като знаем как с чергарската си психика последните с лекота сменят местоживеенето, близо до ума е, че със същата лекота те ще сменят и вярата си и ще приемат исляма. То това вече се и прави, но тогава тази религия ще стане най-разпространената у нас. Българите не сме ислямофоби, но такава перспектива едва ли ни е по сърце.

И всъщност сегашният старт на кампанията на ДПС в Северозапада е част от онази „мека сила“, която трябва да финишира до „родината майка“, макар и в отдалечена перспектива. И ако на гостите в предизборните срещи може да им се прости това „историческо късогледство“, едва ли същото може да се каже за българите в тази партия. В същото време, ако ДПС наистина държи на етническия мир, не трябва да допуска електоралната й територия да надхвърля етническите й граници.

Защитник на мутренския модел

Предизборният „десант“ на ДПС е опасен и по други причини. „Още от 2016 година ние говорим за демонтаж на модела ГЕРБ в управлението на държавата“, рече Карадайъ. Той всъщност е прав: те само говорят, но ДПС не гласуваше срещу корупционни практики. Не „рендосваше“ ГЕРБ заради това, заради което БСП постоянно ги критикуваше.  Фирми от обръчите му се наместваха удобно в строителството на магистрали. 

ДПС не се отказа от контрола върху най-ресурсните министерства, които моделът ГЕРБ им бе осигурил. Не видяхме и една демонстрация на ДПС срещу управлението на ГЕРБ, камо ли и включването на движението в протестната вълна от 2020-2021 година. Не знам с кой акъл Карадайъ е решил, че тази пладнешка лъжа ще мине сред най-бедните българи. 

„С тези избори трябва да произведем съгласие, а не контрареваншизъм“, рече неведнъж Карадайъ. Той очевидно допуска реваншизъм от страна на Б.Б. и ГЕРБ като цяло, ако след тези избори те отново поемат управлението било в коалиция с партията на Доган, било с парламентарното й рамо. И раздава акъл на обществото да не се контрира, да не се противопоставя на този възможен реваншизъм, за да имало съгласие и стабилност. Всъщност с тази фраза Карадайъ ни казва, че ДПС ще продължи подкрепата за модела ГЕРБ.

„Само за седем месеца видях, че държавата се управлява от народни представители и кабинет, който е ръководен от определени икономически структури в полза на тях, без да има значение какви са проблемите, дневния ред на обществото“, рече от своя страна водачът на листата на ДПС в Плевен Марио Рангелов на предизборна среща в града. Това ни казва избраник на партия, която е прословута със своите обръчи от икономически структури, които работят в полза на нейната мафиотизирана върхушка. И конкретно на отделни нейни персонажи като Делян Пеевски, който оглави листата на движението в два избирателни окръга – явно като награда, че Вашингтон го подгони с антикорупционния си закон „Магнитски“. 

Накрая, обобщено казано, това бе десант не само за турската „родина майка“, но и за съхранението на мутренския модел на управление, на който ДПС спокойно може да мине като негова мостра.

Юри Михалков, Дума