Eмили Йорданова е най-известното момиче в България, след като не само фуча с тротинетка по магистралата със 120 километра в час, но се оказа и родена като момче. Плевенчанката, която е на 21 години, е транс-джендър, като е родена като момче, но от малка мечтае да е момиче. Стана прочута с лудото си шофиране на тротинетка по магистралата и с годежа си с участника от „Фермата” Тихомир Рангелов-Мелиса.

Емили се бори за правата на ЛГБТ хората от години, тъй като самата тя е страдала от ужасно отношение заради желанието да промени същността си. Живее с любимия Тихомир и твърди, че са най-добрата транс-лесбийска двойка в България. Ще кара ли отново тротинетката по магистралите, дали ще гласува на изборите на 2 октомври и как я приемат околните, тя разказа специално за „Уикенд”.

– Емили, след като два пъти падна тежко, най-накрая продаваш прословутата си тротинетка. С какво ще я замениш?

– С мотор! Даже обикалям по огледи в момента за мотори и искам да си купя такъв, който вдига 300 километра в час! Задължително съм решила марката да е „Кавазаки”, а моторът – пистов. Не съм карала досега мотор, но съм решила да изкарвам курсове за мотоциклет през октомври и живот и здраве, през ноември вече да започвам да го карам. Ще е много красив, ще вдига 300… Ама няма да вдигам триста навсякъде де, ще спазвам правила и знаци. Но ще се покажа с красив и лъскав мотор!

– Зимата обаче повечето мотористи не шофират, а моторите масово стоят в гаражите.

– Да, но в сухо време, ако не вали дъжд или сняг, мога да карам. Аз и тротинетката я карах зимата, но не в дъжда и снега. Продавам я обаче заради глобите от КАТ, защото вече ми омръзна да ме заплашват – заплашиха ме, че следващият път ще ме задържат за 24 часа, ако карам пак тротинетката по магистралата. И аз казах – добре, спирам въобще, продавам я, купувам си мотор и това е. А и след като паднах наскоро, реших, че няма да карам.

– Защо въобще кара тази тротинетка по магистралата?

– Защото тя е мощна, тя вдига 120 километра в час, как да я карам по велоалеите, където има хора, отделно, че нашите велоалеи хич не са с добра инфраструктура.

– Много известни хора получиха наказания за нарушения на пътя – Андре Токев, Явор Бахаров…

– Да! Нарушения на пътя с кола трябва да се наказват, там вече трябва да са сурови глобите. Тротинетката няма дори регистрационен номер, а моите глоби са, че не карам по тротоара или велоалеята. Моята тротинетка е предназначена точно за път, а не за велоалея – нейната минимална скорост е 50 километра и при по-ниска скорост просто става нестабилна. Ще ми липсва, да, но ако пак продължа да го правя това, ще ме глобяват, глобяват, глобяват, най-накрая в затвора ще ме вкарат и за какво? С мотор вече ще си карам по правилата, ще си ходя до Бургас, до Букурещ, до Скопие и няма да се разправям с глупости. Защото с тротинетката явно никъде не може, хората като видят такава изпадат в шок, стряскат се. А за тротинетката вече имам клиенти, но още не съм избрала конкретен човек.

– Защо не си вземеш кола?

– А, кола не искам. С мотор има повече тръпка, изживяване на емоциите, духа ме вятърът. С кола няма да ми е интересно, няма да имам никакво удоволствие или емоция, затворена в една кабинка. Все едно с автобуса пътувам. Аз карам много внимателно, спазвам дистанция, но хората се чудят на кой да си го изкарат, защото съм известна. Но аз сезирам столичния КАТ да ги глоби тези, които ме гонят и снимат, както и хора, които го правят зад волана. Това е забранено! И имах участие в шоуто на Слави, където говорих по тези теми и няма да оставя нещата така.

– Слави ли те покани лично?

– Да, Слави ме покани в шоуто с водещ Иво Сиромахов и имах 15 минути ефир в неговата телевизия.

– Ще гласуваш ли и има ли кой да избереш като млад човек?

– Да, дори бих споделила кои са партиите, на които вярвам. Ще гласувам твърдо, защото подкрепям много политиката в България и се надявам да се оправим в един момент. Партиите, които подкрепям, са „Продължаваме промяната”, „Демократична България” и ГЕРБ, защото те са най-либералните партии в България. Те знаят най-добре какво да правят.

– Слави няма да е доволен от твоя отговор.

– А, не, чакайте сега! И Слави го харесвам! „Има такъв народ” също е добра партия, която гледа за развитието на държавата. Но аз съм против „Възраждане”, БНС, „Атака”, тези националистките. Те са много опасни и трябва да се забранят в България. Това са националисти, които преди година нападнаха и общностния център на ЛГБТ в София, водени от Боян Расате на БНС. Това е много опасна партия. Те трябва да се премахнат от българската политика, това вреди на държавата.

– А ти как гледаш не само на партиите, но и на хората, които те критикуват за начина на живот, който си избрала? Била си момче, сега си момиче.

– Сега съм момиче, да. Държа да се промени законът за транссексуалните хора в България, защото много имат проблеми със смяна на пола по юридически причини, с намирането на работа, дискриминирани са. И тази дискриминация идва точно от тези партии, които споменах – БНС, „Възраждане”, „Атака” най-вече! „Атака” е най-лошата партия в България и не дава права на гейове, лесбийки, транссексуални, за смяна на пола и осиновяване на деца – неща, които би трябвало да са узаконени в България, както са узаконени в Европа.

– Ти би ли осиновила дете?

– Все още съм малка, но като порасна, бих го направила, нищо, че съм лесбийка и транссексуална. Децата в домовете не бива да са там, там ги тормозят постоянно, не ги третират добре. Тези деца трябва да ги дават на лесбийките, гейовете и транссексуалните.

– Ти не си израсла в дом, но била ли си тормозена като дете?

– Да и това е хубаво да подчертая, че моите родители бяха много лоши, много гадни хора. Постоянно ми се караха и се държаха лошо с мен. Даваха ми по малко джобни пари, бяхме бедни, постоянно имаше скандали и обиди. И не ми позволяваха да ставам момиче, а аз още от малка исках да съм момиче, от 5-годишна искам да ставам жена! Още от тогава мечтата ми беше да съм Емили!

– Да, ама Емили, не много родители в България могат да си позволят да дават много джобни пари на децата си…

– Не, не е за това. Като цяло бяха много лоши родители, които не ми позволяваха да бъда себе си. С майка ми винаги сме се били когато стане въпрос за сексуалността ми, защото аз хем харесвам жени, хем самата искам да съм жена. И майка ми мразеше много това. Беше против да си сменя пола и много често сме се били!

– Физически бой или словесен?

– Бой, да, бой! Като цяло и майка ми, и баща ми, те са починали, както се казва, лека им пръст, не че тяхната е лека, два кубика… И другото, което искам да кажа, е че хич не е хубаво да живееш в семейство, в което те обиждат всеки ден и не ти позволяват да бъдеш себе си. С баща ми съм имала история, в която сме се били много, защото той хептен не ме приемаше – биеше ме, налагаше ме с юмруци. Но аз като побеснях един път, ще го споделя и с вас, хванах един нож и го наръгах в ръката. Това го направих за защита, защото ме биеше във врата и аз хванах един нож и го ръгнах.

– Ти едно дете ли си?

– Да, едно дете съм, но въпреки това те не ме обичаха.

– Кога починаха родителите ти?

– През 2017 г. баща ми почина от инсулт, а майка ми от рак на белите дробове през 2018 г. Те много пушеха, баща ми много пиеше. Но бих казала, че изобщо не съжалявам, че са починали! Защото животът ми в София е много по-добър, защото тук всички ме приемат каквато съм. Бях на 16 години, когато ги загубих и се наложи 2 години да живея при моите вуйна и вуйчо, където ситуацията беше още по-зле. Там абсолютно не одобряваха лесбийки, транссексуални и постоянно ме обиждаха и се карахме. Скандали, побоища и там, обръщане на маси, чупене на чинии, идваше полиция, беше много страшно!

– Тогава кои са ти сега най-близките хора?

– Най-близки са ми Тихомир, с когото живея и няколко от моите приятелки-лесбийки от София, с които се срещам. Имам афери с тях, любят ме и аз се любя с тях. Има много хора, които ме подкрепят, то стана цяла България, имам много фенове, фенки и хората ме обичат. Вече усещам радостта на живота.

– Да се върнем на изборите. Каза, че би гласувала, но би ли приела, ако някоя партия те покани в своята листа?

– Да, бих приела покана и бих започнала да се обучавам, защото съм още бебе в политиката, както се казва. Не разбирам нищо почти освен основните неща, затова и още не се занимавам. И бих приела, ако поканата дойде от партиите, които споменах, че подкрепям – ГЕРБ, ИТН, „Демократична България”, „Продължаваме промяната”.

– Но ГЕРБ и „Промяната” са опозиция една на друга.

– Знам, знам. Знам, че има противопоставяне в политическите партии, но и това не е правилно – трябва всички да станат единни, всички да станат неделими, да не се мразят и критикуват. Това не е правилно за политиката.

– Като млад човек и то неразбран, мислила ли си да напуснеш държавата? Много млади хора го правят.

– Не искам да се махна! Единственото ми желание беше да живея в София и аз вече живея тук. Не искам в чужбина, голям стрес е там!

– А какво работиш в момента?

– Започвам работа в супермаркет – в голям, в „Кауфланд” или „Лидъл” и ще съм всеки ден сред хора, които ще ме поздравяват. Ще съм на каса, където е най-интересно. Скоро ще ме видите в някой супермаркет!