Поражението на руската армия в Херсонска област доведе до радикална промяна в стратегията на Кремъл. Въоръжените сили на Русия в Украйна отдавна страдат от недостиг на ресурси за активни действия на над 1000-километровия фронт, но Москва отказваше да реши проблема с най-логичния способ – мобилизацията.

След успешното украинско настъпление обаче стана ясно, че Русия вече не може дори пасивно да се отбранява. Затова на 21 септември, с половин година закъснение, Кремъл обяви „частична мобилизация“. Указът на Путин съдържа доста разтегливи формулировки, а един от членовете му е засекретен /вероятно там е посочено колко души ще бъдат мобилизирани, като според различни информации по медиите цифрите са между 1-1.2 млн. души. Кремъл категорично отрича/. Това затруднява оценката дали мобилизацията ще измени неблаприятния за Кремъл ход на войната. Но със сигурност може да се прогнозира, че ще е много трудно тя да се реализира.

Какво се случва на фронта в момента?

Бързото отстъпление на руската изюмско-купянска групировка под заплахата от обкръжение доведе до 150-километров разлом на фронта на изток от Харков. Отстъпилата групировка изостави стотици единици бронетехника и артилерия. В резултат войските, изведени от Изюм /най-силните в цялата групировка/, частично загубиха своята боеспособност. Руското командване очевидно не успя да намери резерви, които да запълнят тази дупка. В резултат опитът да се спре украинското настъпление по фронтовата линия по реките Оскол и Северски Донец се провали. Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ преминаха през реката и развиват настъплението си към Луганска област.

Руското командване се опита да затрудни украинците, като взриви стената на Пенечежкото водохранилище. Засега е сложно да се каже дали целта ще бъда постигната.

Защо Русия няма резерви, за да спре украинското настъпление?

Резервите бяха прехвърлени в Херсонска област, за да се спре там настъплението на ВСУ. Украинските атаки засега осигуряват бавно напредване, но няма значителен пробив. В района на Изюм руската групировка, която няколко месеца безуспешно се опитва да пробие към Славянск и Краматорск, не получи подкрепления за своя разтегнат и недостатъчно защитен западен фланг. Когато подготовката на ВСУ за атака на този фланг стана очевидна, руското командване просто не намери сили, които да прехвърли на заплашения участък. Така украинското командване реализира численото си преимущество – по различни оценки то е било 1.5-2 пъти по-голямо.

Ако до този момент руското командване смяташе, че ВСУ не могат да реализират това преимущество, защото все още отстъпват на руските съединения по огнева мощ, то вече стана ясно, че само с артилерия няма да могат да се контролират стотици километри фронт – особено в условия, когато противникът може и умее да концентрира своите сили, а Русия, най-вече нейната авиация, не е в състояние да му попречи. Ако това положение на фронта се запази, Кремъл неминуемо ще загуби войната.

Може ли мобилизацията да измени кардинално ситуацията за Русия?

Ако Кремъл смята да продължава войната, мобилизацията е необходима, но вероятно недостатъчна и закъсняла стъпка. Планираната численост на мобилизационния призив е засекретена, но министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу заяви, че ще е около 300 000 души /не едновременно/. Теоретично, това ще позволи да се удвои числеността на руските войски в Украйна. Ще може да се организира ротация и попълване на съединенията.

Някои текстове на указа теоретично позволяват незабавно подобряване на ситуацията с комплектоването – става дума за безсрочното удължаване на договорите на действащите военнослужещи /в това число и на сключилите краткосрочни контракти за една „командировка“ в Украйна/, и за забрана за тяхното прекратяване. Последната мярка е подкрепена от спешно приетите закони, предвиждащи наказателна отговорност за хората, които откажат да воюват. Хипотетично, това би трябвало да стабилизира числеността на руската групировка и да спре изтичането на кадри.

Но в това решение има и негативен момент: високата вероятност насилственото превръщане на краткосрочните договори в безсрочни да повлияе отрицателно на моралното състояние на войските, където войниците с такива договори преобладават: доброволците бяха набирани с обещанието да заработят огромни по руските стандарти пари за кратко време, а сега трябва да рискуват живота си до края на войната.

Мобилизираните няма да се появят на фронта скоро: по-голямата част от тях ще отидат за комплектоване на нови подразделения, защото във вече съществуващите бригади и дивизии не могат да се влеят десетки или стотици хиляди души. Съмнително е дали новосъздадените подразделения ще бъдат ефективни, ако бъдат изпратени бързо на фронта. През последните месеци подразделенията, попълнени основно от жители на самопровъзгласилите се републики в Донбас, показаха ниска ефективност и устойчивост /за разлика от подразделенията на ВСУ и Русия, окомплектовани от доброволци от Донецка и Луганска област, създадени преди началото на войната/. За създаване, тренировка и стиковка на боеспособни единици са нужни месеци – това показва включително и опитът на ВСУ.

Проблемът на Кремъл е, че той се нуждае от допълнителни сили веднага, тъй като кризата за армията му след пораженията край Изюм и Купянск не може да бъде решена по друг начин. Продължаващото украинско настъпление може да доведе до това руската армия да загуби контрол над обширни територии, в това число и в Луганска и Донецка области, чието цялостно окупиране бе обявено за една от основните цели на войната. Междувпрочем, в края на пролетта и началото на лятото, при подобни условия украинската армия успя да издържи, като загуби само няколко града в Донбас. Но все пак тя воюваше на своя територия.

Освен това изобщо не е сигурно, че руското МО ще се справи с „мобилизационните мероприятия“, необходими, за да получи армията нови, боеспособни съединения след няколко месеца.

С какви организационни проблеми може да се сблъска Русия?

Теоретично десетки, даже стотици хиляди нови войници, запознати със съвременната техника и тактика, но нямащи опит във война, биха могли да бъдат мобилизирани без голямо напрежение: само числеността на уволнените от армията наборници от трите последни години е над 300 000 души. Те попадат под двата основни критерия: служили са в армята и имат военна специалност /макар че не всички са служили в сухопътните войски, въздушно-десантните сили или морската пехота, което означава, че не са годни за незабавно изпращане на фронта/. Има още стотици хиляди уволнили се от армията военнослужещи по договор /в това число с боен опит от Сирия/.

Но както показват неособено успешните кампании по наемане на „доброволци“ в Украйна, желаещите да воюват не са чак толкова много, което означава, че мобилизацията ще обхване десетки хиляди хора, които не искат да ходят на фронта. Но дори на този етап набирането на кадри да приключи успешно, ще възникнат нови проблеми.

През последното десетилетие в Русия бе разрушена съветската система за създаване на нови съединения от мобилизирани. До реформата, осъществена от министъра на отбраната Анатолий Сердюков през 2009 г., във въоръжените сили на Русия имаше голямо количество т.нар. кадрирани части, които не бяха попълнени с личен състав, но имаха материална база и офицери, за да могат в случай на мобилизация да се превърнат в пълноценни съединения. Реформата, която трябваше да съкрати армията и да я направи максимално пригодна за използване в регионални конфликти и антитерористични операции, ликвидира тези части.

През последните години в армията се появиха десетки нови съединения, но числеността й почти не се увеличи. Новите съединения не бяха готови за прием на мобилизирани: голяма част от бригадите и дивизиите просто съществуваха в отслабен състав заради недостиг на хора. Именно в такъв вид те се отправиха на война. Теоретично, те биха могли да бъдат попълнени с мобилизирани, но не могат да приемат голям брой. Така че за голяма част от мобилизираните просто не съществува организационна структура.

Основният проблем е липсата на офицери, имащи опит в съвременната война. Тези, които ще бъдат мобилизирани от запаса, също се нуждаят от ново обучение и няма да могат да пристъпят незабавно към тренировка на новите войници. Опитните офицери са на фронта и едва ли могат да бъдат масово отзовани, за да обучават новобранци и да предават боен опит.

Могат да възникнат и проблеми с въоръжението. За седем месеца война руската армия загуби хиляди единици техника /дори стара, изтеглена от складовете, за да замени унищожената съвременна/. Не е ясно дали на базите има достатъчно изправна техника, необходима за въоръжението на десетки съединения със стотици хиляди военнослужещи.

Руското командване не показа, че може ефективно да управлява относително неголямата групировка, действаща в Украйна. При увеличение на числеността проблемът с управлението само ще се задълбочи.

Това се отнася и за снабдяването – командването така и не успя да организира снабдяването на относително малка групировка /особено там, където не могат да се използват жп линиите, тъй като армията изпитва недостиг на камиони и специална техника/. В условията, при които ВСУ вече могат да нанасят удари по инфраструктурата и складовете на десетки километри от фронта, не е ясно как ще се снабдява голяма групировка. За да се промени ситуацията, ще трябва да се мобилизират не само войници и офицери, но и автотранспорт.

Нощни рейдове, пияни мобилизирани и бардак във военните части

Към края на третия ден от „частичната мобилизация“ в Русия в някои райони организират лов на мъже, хиляди руснаци се опитват да напуснат страната с всички възможни начини, а първите мобилизирани вече се подготвят за война. В много региони призовки получиха дори мъже, които не подлежат на мобилизация. В Бурятия например призовките се раздават денонощно, както на младежи, така и на многодетни бащи и пенсионери, които уж би трябвало да са защитени от изпращане на фронта. Призовки бяха раздадени и на много от арестуваните на антимобилизационните протести, които избухнаха веднага след обръщението на Путин.

По области са спуснати бройки, които трябва да се постигнат – например в Дагестан трябва да са мобилизирани 13 000 души, в Якутия – 3300 хиляди, в Приморския край – 7700, в Крим – около 5000. По данни на „Медуза“ мобилизират най-напред хора от селските райони, където няма медии,  нито опозиция, и подкрепата за войната е по-силна.

Подновиха са опитите за подпалване на военни комисариати. Само за една нощ коктейли „Молотов“ бяха хвърлени по пет сгради, но нито една от тях не изгоря напълно.

Руснаците масово напускат страната. Часове след изявлението на Путин свършиха всички самолетни билети за страни, за които не се иска виза, макар че те се продаваха на космически цени. На летищата мъжете подробно се разпитват за целта на пътуването и ги предупреждават за опасността от бягство от армията. Огромни опашки се образуваха на сухопътните граници с Грузия, Казахстан и Финландия. Само за един ден през границата с Финландия са преминали 7000 души, от които 6000 са руснаци. Но и тази страна, подобно на балтийските, смята да затвори границата си за руснаци с туристически визи.

В медиите започнаха да се появяват видеа как на практика върви мобилизацията. На много от тях се виждат мъже в нетрезво състояние. На други – как мобилизираните спят по пода. „Доведоха мобилизираните в Чита, а нищо не е готово. Местата не са оборудвани, а във военната част не пускат. Казаха, че мъжете трябва да спят отвън: кой – в автобуса, кой – направо на земята. Освен това всички са гладни. И пияни“, разказва пред „Важни истории“ един от роднините на мобилизираните от Забайкалието.

Източник: meduza.io