Ако ГЕРБ спечели изборите, ще предложи кабинет, който да бъде гласуван от следващия парламент. Бойко Борисов няма да се оттегли от лидерската позиция в партията, но по-скоро няма да претендира за място в изпълнителната власт.  Това са прогнозите на политолози и социолози, с които „Дневник“ разговаря за това какви са сценариите след вота на 2 октомври.

Подобни са и заявките на председателя на партията Бойко Борисов, дадени по време на предизборната кампания. Но при него всичко е предпоследно и решенията и позициите могат да се променят и дори да си противоречат.

Каква е вероятността ГЕРБ да спечели

Социологически проучвания от началото и средата на кампанията дават преднина между 5 и 6 процентни пункта на ГЕРБ пред „Продължаваме промяната“. Кирил Петков коментира през уикенда, че „тяхната социология“ към момента показва само +/- един процентен пункт разлика и 8%, които все още не са решили за кого да гласуват.

Подобни резултати за преднина на ГЕРБ показваха изследванията на агенциите и преди последните избори (на 14 ноември 2021 г.), като тогава прогнозираната победа бе с дори по-голям резултат – около 10-12 %-нтни пункта разлика. В крайна сметка обаче „Продължаваме промяната“ спечели вота с близо 3 %-нтни пункта преднина.

Пред „Дневник“ Добромир Живков, управител на социологическата агенция „Маркет Линкс“ коментира, че този път обрат в последните минути е по-малко вероятен, особено при очакваната по-ниска избирателна активност.  Това, според него, се дължи на неуспехи на „Продължаваме промяната“ в ролята на управляваща партия с голяма част от представените приоритети.

Недотам сигурен в победата на ГЕРБ е социологът и политолог Първан Симеонов от агенция „Галъп“. Той заяви, че на финала промени могат да настъпят във всяка една от позициите, които отреждат на партиите проучванията.

„Продължаваме промяната“ има горе-долу същият електорат като този на ГЕРБ, но на ГЕРБ е много по-консолидиран. Проучванията са базирани на твърдия електорат, но на база всички потенциални избиратели не е огромна дистанцията между двете партии“, заяви Симеонов.

Последната седмица на кампанията, която и анализатори оценяват като ключова при тези избори заради почти вакационния месец септември, се очаква да е решаваща, а ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ втвърдяват публичното си говорене една срещу друга. Кампанията на формацията на Кирил Петков и Асен Василев е базирана на директно противопоставяне и обяснение каква алтернатива са те на модела „Борисов“.

Победител ли ще е ГЕРБ при победа

Дори да стигне до изборен успех, това може да не е истинска победа за ГЕРБ, защото при предвижданата от социолозите конфигурация в следващия парламент мнозинство с мандат на партията на Борисов изглежда трудно постижимо.

По време на кампанията лидерът на ГЕРБ изключи възможност за коалиция с ДПС, както и с „Възраждане“ заради позицията на партията на Костадинов срещу приемане на еврото.  Но двете (а и други формации) могат да подкрепят различни гласувания в пленарна зала при опит за правителство на малцинството или друга формула, предложена заради очакванията да има кабинет в предстоящата кризисна зима.

Най-желаната, според заявките на партията на Борисов, е коалиция базирана на геополитическата ориентация, в която най-естествените партньори са „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и съдейки по някои изказвания на Слави Трифонов – „Има такъв народ“. И трите партии обаче отричат възможност за коалиция с ГЕРБ на Борисов.

На няколко пъти в последните месеци лидерът на ГЕРБ се опита да предложи сътрудничество на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, първоначално по-плахо – за гласуване на общи приоритети в следващия парламент.

На 22 септември по време на предизборна изява в Русе, коментирайки разнообразието в листата на ГЕРБ, той вече показа съжаление, че не е управлявал с „Продължаваме промяната“: „Така трябваше да минем и в държавата. Младостта с опита и щяхме да сме нямаше да им дадем да правят тези глупости“.

В Габрово даде и формулата – в преговорните екипи да не участват нито той, нито Кирил Петков и Асен Василев, а експерти, а след като се начертае програма няма да има значение и кой е премиерът, и кои са министрите.

В публичните си изяви лидерите на „Продължаваме промяната“ обаче не дават никаква възможност това да се случи, докато Борисов е начело на ГЕРБ. В интервю за „Дневник“ Кирил Петков заяви, че той не просто трябва да се оттегли, а да напусне страната.

Пред „Дневник“ Асен Василев призова „Демократична България“ и останалите формации в бъдещия парламент да не работят с ГЕРБ и Борисов.

Така в течение на кампанията Борисов започна нова стратегия, призовавайки на партийните срещи за по-голяма победа на изборите. „За да си спасим държавата, трябва да ги победим с много, за да отрезнеят и те. И за тях е важно“, каза той в Костинброд, насочвайки към сценарий, в който ГЕРБ да има достатъчно депутати за да не се нуждае от коалиционен партньор или поне той да не е от формациите с по-голям резултат.

„Ако ГЕРБ спечели с много, дори да не ѝ се управлява, мандатът ще бъде, така да се каже, връчен. Ще трябва да мислят варианти. Партията е гъвкава главно през Борисов.

Възможно е по силата на лично убеждение той да предложи варианти – например да не е политически кабинетът, а да се подкрепи експертен формат, в който той не е на преден план.

Не знам докъде би стигнала гъвкавостта му, но е важно да се каже, че това е партията не просто на Борисов, а на модела „Борисов“, когато се говори за кадрите“, коментира пред „Дневник“ Първан Симеонов.

По думите му конфигурацията зависи от това дали някои от по-малките партии – „Има такъв народ“, „Български възход“ ще влязат в парламента и това ще даде пространство на маневриране. „Дори това да стане, не мисля, че ще има правителство без компромис, а 2020 г. създаде безкомпромисна ситуация.

Т. нар. шанс за България, колкото и парадоксално да звучи, е войната, заради която народът да има по-ясна заявка за сформиране на правителство“, каза Симеонов.

Социологът и политолог от „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова акцентира както върху заявките на ГЕРБ, че имат капацитета да се справят със ситуацията, така и върху възможността за правителство на малцинството, за което ГЕРБ да търси подкрепа от партии, които смятат, че е важно страната да запази евроатлантическата ориентация.

„Като наблюдател смятам, че ако ГЕРБ спечели изборите, за партията не би било полезно да не направи опит за правителство.  Мнозинството от гражданите смятат, че трябва да се състави правителство, не приветстват перспектива за скорошни предсрочни избори. Който и да е победител, ще се почувства в ситуация, в която трябва да предложи най-малкото опит за правителство“, каза Петрова.

Според нея, ако ГЕРБ реши да реализира идеята за правителство на малцинството, то няма да се търси класическа коалиция, а ще се разчита на парламентарна подкрепа.

„Ако по някаква причина решат да започнат преговори за коалиция, логично и нормално е потенциални партньори да са „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, въпреки категоричните позиции на двете формации да не говорят за коалиция с ГЕРБ.

Виждаме нещо, което е необяснимо за доста от десните избиратели. Двете формации настояват и държат на коалиция с БСП, вместо да потърсят коалиция, позиционирана в дясно-центристкото пространство.

Големият риск е какво се случва с такава коалиция, повтаряща края на последното редовно управление, след няколко седмици, когато излязат проблемите с енергийните доставки или представителите на „Продължаваме промяната“ се обявят срещу разговори с „Газпром“, а БСП ги поискат.

Никой от представителите на трите формации в момента не коментира въпроси, които много скоро след евентуалното сформиране на такава коалиция ще бъдат на дневен ред“, заяви Петрова.

Очаквания за подкрепа към ГЕРБ от ДПС и „Има такъв народ“ изрази Добромир Живков от „Маркет Линкс“. Според него е възможно и някои от останалите партии, формирали последния кабинет, да подкрепят ГЕРБ по определени теми в случай че правителство бъде гласувано.

„Този, който стане причина за провала на поредна коалиция или опит за правителство, ще понесе удар на по-следващи предсрочни избори. Важно е поне на декларативно ниво да има воля да се управлява“, коментира за „Дневник“ политологът Цветанка Андреева.

Ще се пенсионира ли Борисов

Възможност за разплитане на политическия възел изглежда оттеглянето на Борисов от председателското място в ГЕРБ. На 13 март тази година той бе единодушно преизбран още четири години за лидер на партията, която управлява от 2010 г. Въпреки тази си роля, след масовите протести през 2020 г., които искаха оставката на правителството му, той дава сигнали, че не желае да участва в изпълнителната власт.

След изборите на 4 април 2021 г. когато ГЕРБ спечели, но бе в ситуация, подобна на настоящата, в изборната нощ Борисов предложи експертно правителство, което не срещна одобрение от останалите партии и в крайна сметка лансира кабинет с кандидат-премиер Даниел Митов, който така и не стигна до гласуване в зала отново заради липса на подкрепа.

В 46-ото Народно събрание вече като втора политическа сила ГЕРБ отново съобщи проектосъстав на правителство с премиер Даниел Митов, но веднага върна връчения от президента Радев мандат.

„Дневник“ потърси коментар от ГЕРБ за плановете на Борисов на фона на все по-крайните искания на „Продължаваме промяната“ за неговото бъдеще. От пресцентъра на партията заявиха, че не може да бъде даден коментар, различен от изказванията и заявките на Борисов по време на предизборната кампания.

Въпреки признание, че толкова счупена държава не знае как се управлява и използване на изрази като „На следващото правителство майка му жална“, в кампанията Борисов дава заявка за „къртовски труд, лишения и затягане на колана“. Хем единственото хубаво нещо, което му е пожелано от Кирил Петков, е да се пенсионира, хем не търси оправдания при кризи, все по негови думи.

„За него всичко е игра на чест. Да победи, да натрие носове. Оттам нататък ще мисли за образа си в историята“, смята Първан Симеонов.

На 3 септември по време на реч в Разград той заяви, че ако бъде избрана друга партия за победител той нямало повече да ходи на кампания, за да обяснява по няколко пъти едно и също. Това бе изтълкувано като знак за оттегляне, но часове по-късно отрече да е имал това предвид.

За първи път през 2019 г. Борисов каза, че ще се пенсионира когато бъде довършена магистрала „Хемус“. На два пъти по време на настоящата предизборна обиколка на ГЕРБ в страната Борисов повтори тази своя заявка.

При последното управление на ГЕРБ обещанието бе магистралата да е готова през 2024 г., но впоследствие служебните правителства откриха незаконно строителство на част от лотовете, дейностите бяха замразени и все още няма решение кога и как може да бъде завършена магистралата.

„Ако има нещо, в което можем да бъдем относително убедени е, че политическото бъдеще на Борисов ще бъде негово собствено решение.

Няма да е наложено нито от неговите привърженици и съпартийци, нито от политическите опоненти. Колкото по-активно е приканван да се оттегли под каквато и да е форма отвън, най-малкото това няма да стимулира подобно решение от негова страна.

Не смятам, че неговото политическо бъдеще ще бъде свързано с пряко участие в изпълнителната власт. Докато беше премиер в последната година на третия си мандат няколкократно заявяваше това свое намерение“, посочи пред „Дневник“ Геновева Петрова.

„Оспорването на лидерството в една партия идва отвътре в самата партия, то никога не се случва, когато се оспорва отвън. Не виждам някой, който да е оспорил лидерството на Борисов вътре в партията.

Напротив, той е признат авторитет и лидер. Тази жизненост, която ГЕРБ си върна, минава под неговия знак, и той е реабилитиран сякаш на политическата сцена“, заяви Цветанка Андреева.

Рискът при оттегляне на Борисов – според Добромир Живков е задвижване на процеси на роене вътре в партията.