Резултатите от изборите дават основания за три основни извода:

България отхвърли политическите експерименти с олигархична закваска и президентско участие – улично-анархистичния (“Изправи се, Мутри вън”), чалга-патриотарския („Има такъв народ“) и инфантилно-хунвейбинския (“Продължаваме промяната”). Трите преминаващи изборната бариера партии на мнозинството в предишния парламент – ПП, БСП и ДБ сумарно имат по-малко подкрепа от двете опозиционни в миналия парламент партии – ГЕРБ и ДПС.

Наивните електорални илюзии, че някакъв неопитен офисен планктон, гарниран тук-таме с някоя чужбинска диплома (все едно досега 30 години голяма част от управленския елит не е имал такива!) или пък, че някакви хора, понеже са викали по мегафоните на улицата или са пеели патриотраска чалга по телевизора, автоматичнто и чудодейно са се превърнали в „политици“ и „лидери“, и всички те вкупом щели да „оправят България“, закономерно се сгромолясаха.

Вече са в политическото небитие групите около Мая Манолова и т.нар. “Отровно трио”, както и ИТН на Слави Трифонов. По същата траектория необратимо надолу са се засилили “Продължаваме промяна”. Както писах още миналата година – ИТН ще танцува едно лято, а ПП – една зима. Днес това вече е политическа реалност.

За пореден път през последните 30 години, се препотвърди, че обществените среди, които се застъпват за излизане на България от Свободния свят и демокрацията и лелеят за прикрепяне към плесенясалите от авторитаризъм и несвобода политически реалии на Евразия, са малцинство, от което нищо не зависи. Едва около една десета от гласувалите избиратели дадоха вот за “Възраждане”, които понастоящем еднозначно представляват тези настроения (излизане от ЕС и НАТО, съюз с Русия). Повече от четири пети от вота на гражданите за пореден път е за партиите, които през изминалите десетилетия са участвали в различни етапи на голямото национално усилие за присъединяване на страната ни към Свободния свят и за необратимост на демократичните промени.

Тревожно ниската избирателна активност за пореден път ерозира в дълбочина обществено-политическата легитимност на институциите. Трябва да е ясно отсега – с подобна ниска представителност, това Народно събрание няма никакъв мандат за промени в Конституцията или за други радикални политически промени.

И накрая, честито на победителите – ГЕРБ.

Борислав Цеков, Фейсбук