Кой какво се е надявал да постигне на тези избори, няма значение. Резултатите са – що ги ручахме жабетата?

Няма радост от победа в лагера на ГЕРБ. Досега от април миналата година насам никоя партия не е искала да прави коалиция с ГЕРБ. Борисов беше и първа, и втора политическа сила на последните три избора, два пъти връща мандат без да може да състави правителство. И сега след тези избори да го състави е проблем.

Каква беше целта да падне предишното правителство и да има избори? Много е просто – Слави Трифонов да се направи на велик, че го сваля, президентът да пренареди властта, и най-важното – ГЕРБ да ги спечели тези избори. Май се бяха разбрали под масата за това. Е, добре, ГЕРБ ги спечели…

За победата на ГЕРБ работеше и президентът с неговото служебно правителство. Кабинетът на Гълъб Донев се опита да представи управлението преди нео като хаос и да се пише спасител. В тая суматоха изглежда са се надявали да се класира добре на изборите партията на ген. Янев.

И какво се получава в тази ситуация?

Победителят ГЕРБ ще има най-много до 67 депутати. За да състави правителство ще му трябва подкрепа от още 2-3 партии. И всички сили на медии и анализатори са хвърлени в тази посока.

Посланията на т. нар. харалани и харизани, дежурни гости в следизборните тв студии, предадени накратко звучаха така:

– Всички партии, които не искат да станат патерица на Борисов са национално безотговорни и хвърлят страната в хаос.

– Я виж, като събереш тия с ония, че стават над 120 – как може да не искат?

– Докога тая политическа криза, я да се взимат в ръце и да подпрат Борисов отзад в спасителна коалиция.

– Избирателят е виновен, че не излезе масово да гласува за Бойко.

Това припяваха в различни тоналности повечето гости на големите телевизии в нощта след изборите.

Ако президентът Радев, който очевидно има политически амбиции да пренарежда властта, е възлагал някакви надежди на партията на ген. Янев, не е постигнал много. Тя едва минава границата от 4%, но не се вижда някаква полза от нея, освен да стане патерица на Борисов. И да участва накратко в съставено на всяка цена правителство, което не е ясно колко дълго ще просъществува, но поне ще е мъчително.

Всъщност политическата криза у нас се нарича Бойко Борисов, колкото и големите медии и анализатори да се правят, че не го забелязват. Той трябва да е на подсъдимата скамейка, както се случва с министри, премиери и президенти в други европейски страни. Има за какво. В e-vestnik е ставало дума неведнъж конкретно за какво може да бъде съден Борисов. Вместо това, всички се правят, че не забелязват и се опитват да му намерят патерици след тези избори.

Още няколко важни резултата на тези избори: Твърдите путинисти и желаешите Булекзит са малко над 250 хил. гласа. Очакваният от мнозина възход на „Възраждане“ като втора сила, и дори като победител в избори, както си го представяха, не се състоя. Постигна по-нисък резултат от „Атака“ в най-добрите му години. Относително високият процент на Костадинов се дължи на ниската избирателна активност.

Същото се отнася и за ДПС, и за ГЕРБ. Очаквано, поради ниска избирателна активност, твърдите им гласоподаватели вкарват повече хора в парламента, отколкото щяха да имат при повече гласували.

Иван Бакалов