Ако сте се позабавлявали с историята как високопоставени партийци от „Възраждане“ патентоват прякора на лидера си „Костя Копейкин“ като търговска марка, то сюжетът си има продължение. Негов автор е лично Костадин Костадинов и става все по-занимателно. И може би малко обидно за руската класическа литература.

Костадинов, както е известно, никак не харесва лепнатото му име, производно на названието на дребната руска монета. В последния парламент той се саморазпозна, когато депутатът Искрен Митев спомена „Копейкин“ от трибуната, заплаши вербално целостта на носа на въпросния народен представител, дърпаха се вратовръзки и пак беше намесен руският писател Николай Гогол.

Във втория епизод от сагата с търговската марка, Костадинов – чрез публикация във фейсбук – доразвива сценария: „Костя Копейкин“ всъщност щяло да е нова фондация. Тя щяла да дава стипендии на даровити деца в областта на литературата и „приз за продажна журналистика“. Разказът обаче започва с въпрос:

„Чели ли сте „Мъртви души“ на Гогол? А знаете ли кой е Гогол?“. Следват допускания, че „жълтопаветниците“ не подозират за съществуването на автора и произведението, защото четяли само „американски медии“, затова Костадинов „просвещава“:

„В книгата, която е част от съкровищницата на световната и руската литература, наред с много герои, се разказва и за един капитан от руската армия, останал инвалид след войната на Русия с Наполеон. Тъй като след войната е захвърлен на произвола на съдбата от бездушните руски чиновници, той събира банда разбойници около себе си и започва да граби пари от богатите помешчици, за да ги раздава на бедните хора. Иначе казано – руският Робин Худ:) Името на този литературен герой е капитан Костя Копейкин“.

Лекцията по руска класическа литература е чудесна, още по-добре щеше да е да е вярна. В „Мъртви души“ наистина съществува героят „капитан Копейкин“. Само че той не се казва Костя. Всъщност не се казва никак – Гогол не му дава нито първо, нито бащино име. Справка – изданието на български език от 1966 г. на „Народна култура“ (предполага се, че тогава не е имало зловредни западни влияния в България – б.р).

Литературната критика е изразходила бая мастило за анализ на тази глава от романа-поема на Гогол и въпросната глава „Повест за капитан Копейкин“. Знае се например, че точно тази част от творбата е била силно проблемна за цензурата по онова време в Руската империя. И така нататък.

Защитникът на руската класика Костадинов на практика „дописва“ така близкия до сърцето му Гогол. Това му дава основание да твърди, че в резултат на популяризирането на името „Костя Копейкин“ от тези, които не са чели „Мъртви души“, „група млади съмишленици на Възраждане решиха да използват огромната реклама на героя, за да създадат фондация на негово име“.

Как въпросната фондация ще събира пари за стипендии и „приз за продажна журналистика“?

„Парите за фондацията ще се събират от делата срещу богати и продажни медии, уронващи доброто име на литературния герой, както и името на фондацията. Така ще се продължи традицията парите на богатите престъпници да бъдат вземани и давани на бедните хора :)“, твърди Костадин Костадинов. И заключава по адрес на „неграмотните психодесни маргинали“, които са се смяли на акцията по защитаване на „Коста Копейкин“ като търговска марка: „Е, който се смее последен, се смее най-добре :)“

Регистрацията на марката е в ход, но гражданин съобщи в Туитър, че оспорва процедурата.

От мотивите се разбира, че според подателя на жалбата „Костя Копейкин“ към момента се използва широко в езика или като прякор на лидера на „Възраждане“, или като синоним на „национален предател“, а тези две обичайни употреби не кореспондират със заявените стоки и услуги от желаещите да регистрират словесна търговска мярка. Вторият аргумент е, че заради начина, по който до момента се ползва името – пейоративно и нарицателно, появата на стоки и услуги под такава марка може да се разглежда като „в противоречие на добрите нрави“. И трето – двойното значение на „Костя Копейкин“, използването на марката може да „въведе в заблуждение някои от потребителите относно качеството на стоките и да създаде разнопосочни очаквания към стоките с тази марка“.